Мария Киркова в интервю специално за www.skibg.com

Как оценяваш за себе си този състезателен сезон?

- Определено съм доволна от представянето си през този сезон, най-вече със спечелването на купа “България”. В международен план има още какво да се желае. Предстои много работа за постигане на целите които съм си поставила, а те са твърде високи.

Първото ти място в крайното класиране за купа “България” 2003, амбицира ли те още повече за победа и през 2004-та година?

- Много съм щастлива, че спечелих купа “България” още на втората година откакто се състезавам при жените. Това не стана никак лесно имайки впредвид конкуренцията във вътрешният шампионат. За следващия сезон ще се опитам да защитя постигнатите резултати и да се затвърдя като една от най-добрите български състезателки.

Кое е нещото което те впечатли на световното 2003 г. в Сент Мориц?

- Участието на такъв форум е едно върховно изживяване. Незабравимо е да видиш събрани на едно място всички светила в ски-спорта. Обстановката около състезанието бе като в приказен сън. 

На коя писта в България ти харесва най-много да тренираш и да се състезаваш?

- България е страна в която има доста извесни ски центрове. Всеки един от тях има собствен профил и собствена красота. През моята спортна кариера съм се състезавала на повечето писти в страната. Харесва ми да тренирам на добре обработени писти независимо дали са във Витоша, Рила, Пирин или Родопите.

А по света?

- Там вече нещата стоят по друг начин. В белите спортове се влагат много пари, поради което навсякъде в западна европа всички писти са обработени и обезопасени, съществува ред и е истинско удоволствие на правиш тренировки при такива условия. Такива са пистите на глетчера “Хинтертукс” където провеждаме лятната си подготовка. 

Разкажи ни как се възстановяваш след тежката травма?

- По принцип травмата ми действително е сериозна. Изисква технологично време за оздравяването на крака. Предстои ми изваждане на двата долни винта, а за горните два винта и за пирона ще трябва да се произнесе лекуващият лекар.

Кой ти помага най-много?

- Естествено е че когато съм в такова положение и съм си в къщи, най-много да ми помагат моите родители. Също ме посещават треньори, състезатели и познати които ми помагат времето да минава по-бързо. 

Кой и какво ти пречи?

- Пречи ми това, че в момента не мога да тренирам и да поддържам спортната си форма. Никой не ми е виновен за това което ми се случи и никой не мога да виня.

Какво ти харесва да правиш когато не караш ски?

- Ските са моята мечта, така че когато те не са на краката ми независимо дали слушам музика, гледам филм или върша някаква друга работа мислите ми са все в тях. Това е причината всичките ми ски и ски атрибути да стоят в моята спалня срещу леглото ми.

Най-щурият ти момент до сега на ски?

- Много са. Дори и състоянието ми в момента е доказателство за това, но предпоследният пример е, че на състезанията в Маврово - Македония скочих със ските от лифта афектирана от отпадането ми от състезанието.

Мислиш ли, че жените могат да бъдат по агресивни от мъжете на състезание?

- Жените са създадени като по-нежната част от двата пола, но в нашия спорт се изискват качества, които до голяма степен се доближават до тези на мъжете. Смелостта и издръжливостта помагат на агресивността, но мисля, че природата си има свой закони. 

Мислиш ли, че конкуренцията при жените в националния отбор отслабва?

- Не смятам така. Всяка година от по-малките възрастови групи излизат талантливи състезателки. Всяка една от тях е конкурентно способна.

Какво ти липсва при подготовката за стартовете?

- Федерацията се грижи за мен като ми осигурява ски, но при предсезонната подготовка на гледчерите, където теренът е твърд а и след това на множеството състезания на които участвувам, кантовете на ските се изхабяват. Крайно са недостатъчни по два чифта ски за всяка дисциплина. Хубаво би било също на състезания от по-висок ранг да можем да отидем 3-4 дни по-рано за да се подготвим и опознаем пистата по-добре.

С какво се гордееш?

- По принцип не съм горделива натура. Но ако трябва да кажа нещо в този стил ще кажа следното: Гордея се с това, че не подведох тези които заложиха на мен в ски-спорта. 

Караш с “BLIZZARD”, би ли сменила марката ски?

- Фирмите за производство на ски са с толкова изравнени възможностти, че всяка една от тях може да претендира за най-добър модел. Аз лично съм доволна от мойте ски “BLIZZARD”, печеля с тях и за момента нямам никакво намерение да ги сменям.

Какво ще посъветваш в момента по-малките състезатели?

- Ще им кажа, че ските са начин на живот в който мързелът, страхът, уплахата и други подобни недостатъци нямат място в този спорт. Успехите които се постигат са 99% труд и още 1% отново труд.

Кои са ти любимите неща освен ските?

- Като всяко младо момиче и аз се интересувам от музика, кино, мода и от всичко останало което може да вълнува една 17 годишна девойка.

На кои приятели държиш повече, на българските или на чуждестранните?

- Да имаш истински приятели в днешно време е голямо богатство. Българите живеят по един начин, чужденците си имат свой манталитет, но когато те са истински приятелски настроени към теб ти намираш начин и подход да им покажеш своята преданост и очакваш и те да ти отвърнат със същото. След травмата разбрах, че имам приятели, за които не съм й подозирала, че са ми такива.

Какво ще си пожелаеш за лятото и следващия сезон?

- Здраве, здраве и пак здраве. Да няма никога повече патерици. Това за лятото. Да участвуваме в едно съревнование, където всички да си помогнем, да достигнем до високите върхове на този тъй красив спорт. И най-после отново да се заговори за България, като за скиорска страна.

www.skibg.com , м.Май 2003г.