. ски история : Гаро - първият треньор по ски в Пловдив - 17 Ноември 2013 - 12:26
Вестник Марица: Гаро Бардизбанян - човек от три континента
От 20 години насам една от емблемите на пловдивския спорт и първият воден скиор на България дели разстоянието между Пловдив и щата Джорджия, като не пропуска зима, без да се прибере в родния си град. Почетният председател на ски клуб “Пловдив” Гаро Бардизбанян избра да живее отвъд океана, където отдавна се е преселила цялата му фамилия. Намираме го в дома му под тепетата, завърнал се за месец за лечение на съпругата си Ани.
“Не мога да приема бездушието и агресията, с които се сблъсквам непрекъснато. На всяка крачка се натъкваш на бюрокрация. Не мога да проумея как таксито отказва да те качи за кратко разстояние, защо сервитьорките са все сърдити. Дано не прозвучи пресилено, но безкрайно харесвам живота си в Америка и Милиджвил е моят дом.
Имам двуетажна къща с огромен двор, в който растат 37 бора и 2 смокини. Навсякъде е пълно с храсти и цветя, има сърни, катерички и зайци. Като излезем на разходка с жена ми, съвсем непознати хора ни спират, за да кажат: “Добър ден, имате ли нужда от помощ”, разказва Гаро Бардизбанян.
79-годишният многократен шампион на България по зимни ски и спец по технически съоръжения е влюбен не само в белия спорт, но е основател и на школата по водни ски в България. В края на зимата той взима отпуск и харчи $2000 за ски състезанието за “Купа Пловдив”. Ските са неговата най-голяма любов, затова спонсорира състезанието, което този сезон вероятно няма да се проведе.
“Когато бях дете, само четирима души туристи в България имаха ски. Еврейската организация “Ереван” реши да организира първенство на Витоша, но от Пловдив нямаше скиор, който да отиде, и потърсиха брат ми, понеже караше кънки. Заради гъстата мъгла той изкара късмет и се класира четвърти, вкъщи настана еуфория и аз реших, че трябва да стана скиор. Бях страстен радиолюбител, но продадох слушалките си, баща ми даде още някой лев и си купих ски”, връща се назад в годините заслужилият деятел на спорта.
Първите членове на фамилията, които се озовават отвъд океана, са майка му и брат му. Оттогава фамилията е разпръсната на 3 континента - старата Армения, България и новата родина Америка.
През 1952 година България подписва Хартата за правата на човека и арменци и евреи могат да избират страната, в която да живеят. Гаро обаче получава три пъти отказ да замине при роднините си. През 1973-та доброто му име проработва за него и той каца в Страната на неограничените възможности.
“Ако бях неразумен, щях да остана още тогава. Но не можех да подложа жена ми, сина и дъщерята на терор. Останах само половин година, от която работих два месеца и изкарах пари за едно жигули”, припомня историята си спортната емблема.
Няколко години по-късно дъщеря му Сиси отива да види баба си в Америка и остава там. Омъжва се и впоследствие започва работа в авиокомпания. Големият й син Асен се занимава с продажба на авточасти, а малкият Гари е успешен програмист. Без да казва на майка си и баща си, Сиси подава документи за зелена карта и така, на 56, легендарният ни шампион по ски се озовава отвъд океана.
Първите месеци живял при дъщеря си в Ню Йорк, след което се мести при сина Степан и снаха си Габриела в Милиджвил. Степан е водеща фигура във водните ски, а рекордът му на скокове не е подобрен. Днес той е началник-производство на дървообработващо предприятие. А снахата Габи Йосифова - първата ни състезателка с успехи във водните ски, е шеф на производството на предприятие за изолационни материали в климатичната и хладилната техника. Въпреки че не знае дума английски, когато се озовава в Щатите, и че приближава 60, Гаро започва да поправя видеомагнетофони, телевизори и моторници, след което го взимат на работа във фабрика за текстил. Там се издига до длъжност “специалист по електроника”, след като успява да сложи брояч и прави една от машините да спира сама.
“Щях да продължа да работя и до днес, ако не се беше разболяла съпругата ми. Докато ходех при нея в болницата, жените на моите колеги ми готвеха, защото знаеха, че съм сам. А наскоро генералният директор на завода ме срещна и ме покани отново на работа - през ден или на половин надница - както ми е удобно. За такова отношение говоря”, разказва Гаро.
Добавката върху заплатата му е повече от месечната пенсия, която взима в България. Американската му пенсия за 16 години работа също е в пъти по-голяма от тази за 36 години стаж у нас.
Автор: Деляна ЛУКОВА
в-к Марица / www.marica.bg
17.11.2013 | 07:50