Скиор в ски обувки със ски, закачени на раницата, се качва към връх Бъндеришки чукар в Пирин, фото (©) Илиан Петров
. ски пътешествия : "Последните черешки на коктейла" - 20 Май 2020 - 14:32
В града е лято, а те карат ски там горе
Денят е 16 май. Пролетта е в разгара си – дърветата са цъфнали, щъркелите са дошли толкова отдавна, че вече сме забравили къде сме си закачили мартениците. Температурата в града е 26 градуса и парковете и междублоковите градинки са пълни с хора, търсещи прохлада.
Скиор в ски обувки със ски, закачени на раницата, се качва към връх Бъндеришки чукар в Пирин, фото (©) Илиан Петров
10 дни по-рано българското правителство е махнало Контролно пропускателните пунктове (КПП) на изхода на областните градове, а на 1 май министърът на здравеопазването е позволил посещенията в планините и националните паркове, след като достъпът им беше забранен месец и половина.
За малцина последното всъщност беше най-дългоочакваната новина. За някои от най-запалените скиори и сноубордисти в България всяка година сезонът за каране не свършва, когато спрат лифтовете. Тогава започват пролетните ски.
На 16 май Ани Манова е в долината на река Бъндерица, в подножието на връх Вихрен, фото (©) Илиан Петров
"Хората по улиците на града много странно ме гледат като те се разхождат по къси гащи и джапанки, а пък аз излизам от вкъщи нарамила ски обувки, раници, ски. И те се оглеждат наоколо, че всичко е зелено и нацъфтяло и в погледите им се вижда едно недоумение какво се случва тук", разказва Ани Манова, която всяка година не завършва ски сезона по-рано от средата на май.
"Ние гоним последните възможни останали петна сняг в планината в отказ да приемем и да признаем пред себе си, че зимата е свършила и че следващите ски ще са в най-добрия случай в началото на декември".
Разбира се, сняг няма в по-ниските части на планината. Затова и често пролетното каране е свързано с мъкнене на екипировката на гръб.
"Ти си слагаш като едно магаре всичко на гръб и почваш да махаш по къси гащи по едни зелени поляни. И обикновено едни 3-4 часа по-късно вече се озоваваш в дълбочина в долините, където снегът по северните склонове се запазва понякога дори до юни месец. И си намираш някоя готина линия и си става за каране отвсякъде, въпреки че отдалеч не изглежда така", казва Ани с голяма усмивка, предизвикана от възможността да говори за това, което обича най-много да прави.
На 9 и 10 май Ани Манова отново е в Пирин с приятели. Тук е на връх Тодорка, близо до вече затворилия за сезона ски-курорт Банско, фото © Любомир Гаджев
Нагоре по снега скиорите се придвижват с така наречените панти и колани. Това са специални автомати, които се отварят под петата, за да позволят ходенето да става по нормалния начин, плъзгайки ските по снега. А под ските се залепят колани, които не им позволяват да се пързалят назад.
"Като стигнем снега, си слагаме ските на краката и се изкачваме по всичко, което е покрито със сняг. Има ли сняг под краката, значи може да се мине със ски. Общо взето това е принципът", смее се Манова.
Пускане по североизточния склон на връх Полежан в Пирин на 10 май, фото © Любомир Гаджев
След заслужена почивка на върха след дългото изкачване, предстои пускане. Коланите внимателно се прибират в раниците, автоматите минават в "режим на каране". И ако "бъхтенето" нагоре е продължило повече от 3 часа, карането надолу рядко е повече от 20 минути.
"Когато това ти е най-голямата страст в живота, не се усеща като нещо прекалено измъчено, ами се усеща като последните черешки на коктейла, като десертите. Същото е като имаш едно много вкусно питие и остане една съвсем мъничка глътчица на дъното. И ти я надигаш тази чаша до последно, за да не остане някоя капка неизпита", описва очарованието на пролетните ски Манова.
Манова се спуска по северния склон на връх Бъндеришки чукар към брега на Рибното езеро, фото (©) Илиан Петров
Заради епидемията с коронавирус тази зима ски сезонът приключи преждевременно в средата на март. Но все пак "пантаджиите" (както се наричат тази порода скиори и сноубордисти) успяха да се възползват от няколкото уикенда през май след премахването на ограниченията за пътуване.
Поляната, отрупана с минзухари се намира в долината на река Бъндерица, в подножието на най-високия връх в Пирин – вр. Вихрен, фото (©) Илиан Петров
"Заради това, че 2 месеца реално не бяхме стъпвали в планината, когато миналата седмица за първи път стъпихме в Пирин и видяхме онези гледки, склонове и долини, които сме свикнали да гледаме по цяла зима, беше едно такова усещане все едно се прибираш вкъщи. Ама в онова вкъщи, където близките и роднините, които не си виждал от много време, седят и те чакат".
Теодора Бързакова
Свободна Европа
20 май 2020 г.