. ски пътешествия : До Ванкувър и назад - 2009 - 07 Февруари 2009 - 16:06
Когато напуснаха Монреал, пръскаше сняг и улична сол за размразяване на пътищата. Разстоянието е не повече от 4500 км, но самолета не успя да пристигне преди часовника да удари 5,30 часа след излитането. Въздухът беше влажен, но доста по-поносим. Усещаше се влиянието на Тихия океан. В тъмното обаче най-голямо впечатление им направиха стотина бездомници, събрали се на ул. Ийст Кордоба и Хейстингс.
Влагата и мъглата бяха окупирали града и на следващия ден. Въпреки това, моментно разсейване на облаците им позволи да погледнат отвисоко този приказен град. Твърде концентриран, но с не много високата линия на небостъргачи градът е уникален не само в Америка. Трети по големина в Канада, но с най-меката зима Ванкувър е желана от всички емигранти дестинация. Освен това е поставен на четвърто място след Женева, Цюрих и Виена като най-добрият град за живеене в света от престижното издание The Economist.
Вместо обичайният за Канада сняг, Ванкувър им стопли душата с многобройните зелени градинки и иглолистна растителност в обкръжаващите града паркове.
Пристанището което напомня със стила си операта в Сидни също така подслонява конферентен център и триизмерно кино. Ванкувър е вторият град в Канада, след Монреал, който е подслонил Експо през 1986 и третия след Монреал и Калгари, на който са поверени Олимпийски игри.
Истинското място на събитието обаче ще бъде курортното градче Уистлър, който се намира на 125 км по-на север сред планинската верига на скалистите планини известни също като Кордилери. Местните власти усилено обновяват пътя за Уистлър, които минава покрай приказен фиорд, където са живели индианците Скуомиш.
Курортно градче което ще е домакин на скиорите, бобслеистите и всички спортове на открито вече е готово да приеме олимпийците. През месец декември беше открит лифт от наи-ново поколение, свързващ двата хребета известни като планина Уистлър и планина Блеккомб. Те са разделени от дълбока ледникова долина. Кабинките за 32 души минават на 436 метра над реката , която пълзи по дъното на долината. Гледката е като от самолет или Google Earth.
Но и преди построяването на този лифт курорта би бил способен да организира големи събития. Общата площ на терените за ски е 8 171 акра, най-голямата денивелация е 1609 м. С многобройните си лифтове и по-малко влекове всеки изявен скиор би казал на майтап, че от много возене няма време за каране на ски... междувременно гледките, които се откриват са наистина забележителни, въпреки не особено високите, но много живописни върхове издигащи се на 2000-2500 м надморска височина. Самият курорт е на около 600 м(колкото София ).
Местните жители са решили да развият това красиво кътче, любимо на много жители на Ванкувър край езерото като ски курорт не много отдавна, но са го планирали брилянтно и днес центъра на курорта е пешеходна зона с много магазини, ресторанти и хотели, като лифтовете тръгват от площада под планината. Освен многобройните писти специално изсечени сред боровата гора, там ски могат да се карат по ледници, ледниково оформени склонове под върховете наричани тигани или купи от английското bow или просто по склоновете покрити със сняг. Там обаче където е забранено да се кара, наистина е забранено, а в зоните със ски училища и прохождащи скиори има специални мрежи, които налагат на бързаците да намалят скоростта. При неподчинение ски патрулите имат право да отнемат картите за лифтовете и да гонят нарушителите. Ресторантите и кафетата за почивка са неизброими, но винаги добре вплетени в обстановката, добре построени и организирани така като, че ли винаги са си били там. След всички положителни черти следва да се отбележат и няколко негативни. Това са маркировката и знаците индикиращи пистите и пътеките, както и картата на курорта, която не е съвсем ясна. Ранното затваряне на лифтовете в 3 следобед и също ранното затваряне на баровете и дискотеките 2 часа сутринта, а в неделя даже в 1.
Лифтаджиите са изключително млади хора: австралийци, новозеландци, ирландци и англичани, които придават допълнителен интернационален колорит на цялата обстановка, а с любезността си граничеща с подмазване със сигурност ще задоволят изискванията на апаратчиците от МОК и многобройните туристи.
Със сигурност не толкова импозантна Олимпиада, но не по-зле организирана от тази в Пекин, Ванкувър 2010 обещава на любителите на белите спортове големи емоции.
Михаил Масларски
Ванкувър – София
Специално за Sportal.bg
07 февруари 2009 | 13:26