Зьолден от птичи поглед
. бг ски новини : Австрийците по-загубени ли са от нас? - 27 Октомври 2009 - 17:32
„Любовта към природата не бива да се размахва като плашило”, твърди Райнер Гщрайн, координатор на алпийски център Зьолден. „Компромисът винаги трябва да е в полза на хората”
Зьолден от птичи поглед
Напоследък много актуална е темата за екоравновесието по нашите планини. И по специално на Витоша. Човек вече не знае на кого да вярва в разгорялата се люта дискусия между многобройните природозащитници и инвеститорите, желаещи да обновят допотопната ски и туристическа зона край хижа „Алеко”.
От край време ние, българите сме бамбашка хора. Все на кестерме. Точно за това, а и поради факта, че все се мерим с напредналите нации, потърсихме мнение от държавата, която със сигурност е №1 в опазването на природата си, а и със сигурност е № 1 в зимните спортове и туризма.
И така - как го правят в Австрия? Как постигат равновесието? И как поддържат баланса, правещ страната им една от най-красивите и – същевременно – една от най-посещаваните на планетата. И още: там хората по-загубени ли са от нас, по ли не знаят как се прави туризъм и по-малко ли обичат и пазят природата си?
Разговаряме с Райнер Гщрайн, координатор на зимен център „Зьолден” и директор на стартовете за Световната купа по ски. Той ръководи и обединява усилията на десетки хиляди хора в долината Йоцтал, притежаваща невероятни природни дадености и перфектни условия за целогодишен отдих и туризъм. В тази местност - непосредствено под разположените на 3500 м два ледника Ретенбах и Тифенбах - са изградени 148 км писти, 42 лифта, над 200 хотела.
Райнер Гщрайн
Само в областта на двата глетчера, които поради промените в климата са уникални и все по-рядко срещащи се на нашата планета, на площ от 20 кв. км са построени 36 км писти плюс 10 влека и лифта. При това забележете – повечето от тях са направени след разбиване на скали и огромни камъни, заглаждане на трасета, позициониране високо в планината на огромни водни резервоари за естествено водохващане. И още: двата ледника са свързани с два тунела – единият 300-метров за скиори и бордисти, а другият – 1.7-километровият „Рози Митермайер”(който е най-високоразположеният в Алпите) – за автомобили. Поради глобалното затопляне глетчерите се смаляват и в момента се лекуват, но това не пречи покрай тях да са изградени великолепни условия за хората, обичащи спорта и природата.
- Г-н Гщрайн, търсим тази среща с Вас, защото в България върви ожесточена дискусия какво и как да се прави в планините. Зьолден е сред най-старите и известни центрове в Австрия, популярен в цял свят. При изграждането му и непрекъснато обновяване имате ли проблеми от екологично естество и какви са отношенията между инвеститорите и природозащитниците?
- Нямаме такива проблеми. И никога не сме имали. Ние имаме много добро правителство и ерудирани хора, които управляват областта Тирол. Винаги сме се разбирали перфектно и сме срещали разбиране в административния център Инсбрук. Нямаме проблеми с еколозите, а и не виждам защо трябва да имаме. Какъв е проблемът, какво би трябвало да породи техните протести?
- Ами ето – в България примерно проблем е обновяването на остарелите туристически и ски зони, реновирането и поддръжката на пистите, почистването на трасета и пътеки. Всичко се бави и разтакава с години, с мотив че се нарушава екоравновесието, че се изменя ландшафтът и че се разрушава естествения природен баланс.
- Това са спекулации. Няма такова нещо. Никой не може да твърди, че едното е за сметка на другото. Противопоставянето и крайните мнения при подобни проекти са пагубни. Тук, в Зьолден никога еколозите не са поставяли крайни условия. Любовта към природата не бива да се размахва като плашило. При нас в долината Йоцтал туризмът и ските са основен поминък на населението. Не забравяме животновъдството, дърводобива… Планините са тези, които дават препитание на местните жители. Хората тук обичат природата си и Алпите не по-малко от всеки един еколог. И ги пазят като очите си, защото те им вадят хляба, издържат семействата им. А всеки, който заиграе на някаква тънка струна, спекулира с темата би срещнал една нетърпимост към изкуствено раздути проблеми. Местните, регионалните и централната власти имат задачата да разпознават и предотвратяват всякаква некоректност в това отношение.
- Ако при вас нямате спорове със „зелените”, така ли е и в други региони на Австрия?
- Не мога да твърдя със сигурност, но доколкото знам навсякъде ситуацията е идентична както при нас. Все пак не мога да говоря 100 % за всички 337 зимни курорта в Австрия. Вижте, еколозите сигурно също имат своите аргументи и ние следва да ги разбираме. Но диалогът, балансът, компромисът винаги трябва да бъде в полза на хората.
- Добре, но ако се появят такива движения и тук в Тирол, как бихте реагирали?
- Естествено е да ги изслушаме, да търсим диалога. Но бихме приели само силни аргументи. Няма как заради предположения да лишаваме хората от поминък, а и да спираме тези посетители на зоната, които искат да се докоснат до красотата на природата. Ще ви дам един пример. При разширяването на пистите и строежа на нови лифтове, понякога се налага да се отсече някое дърво. Но сме постигнали договорка, имаме принцип, подкрепян и от властите, и от неправителствените организации, че за всяко повалено дърво ние засаждаме ново.
- В цялата зимна зона над Зьолден сте изградили редица съоръжения – паркинги, писти, пътища, лифтове и влекове, тунели, водни басейни… Това според тукашните „зелени” не нарушава ли природата и не се ли отразява пагубно на флората и фауната в един уникален от екологична гледна точка регион?
- Нищо подобно. Не бива да се спекулира с подобни тези. Вижте, крайните действия водят до грешни решения. Понеже търсите моето мнение, бих посъветвал и вашите „зелени”, и инвеститорите да търсят и намират разумния компромис. А индикацията за това е само една - ползата за хората. Ще ви цитирам само две статистики: всеки зимен ден Зьолден е посещаван от над 15 000 души, а през лятото - от 6000 дневно(предимно фенове на маутинбайка, излетите и катеренето). Това прави региона целогодишен курорт.
- Кажете за водните басейни високо в планината. В България те също са обект на безкрайни спорове.
- При нас в Зьолден изградихме 6 такива. Сега имаме решение и финансиране да построим нов с капацитет 420 000 литра вода. Тези басейни са много важни, защото позволяват изкуственият сняг да се произвежда от кристално чиста планинска вода и така не замърсяваме по никакъв начин природата.
- А как построихте тунелите - багерите, взривовете и копаенето в планината не нараниха ли флората и фауната по върховете?
- Да – тунелите бяха построени както се прави навсякъде по света. С взривове, с разбиване и дълбаене. Имаше много тежки машини във високия пояс, след това всичко бе преместено и прецизно почистено. По същия начин процедираме при почистването и реанимацията на трасетата. Повечето от тях в горната незалесена част от планината минават през скалисти местности. Там също се налагат подобни строителни процедури, преместване на камъни, раздробяване, заглаждане. Но те по никакъв начин не нарушават екобаланса в Алпите.
- Имате ли доказателства за това?
- Да. През 1974 година бе решено да се изгради шосе високо в планината. Добре, че бе един мъдър човек да премести проекта от долината Пицтал в долината Йоцтал, където са глетчерите. Днес – 35 години по-късно се оказва, че бъдещето на ски-туризма са именно глетчерите. Преди 4 години бе завършено изследване, което установи, че строителните работи в планината не са навредили на флората и фауната там. Проблемът при нас е друг. Глобалните промени в климата „изяждат” глетчерите. И за това се налага да ги лекуваме. Но това няма нищо общо с въпросите, които ме питате.
- Как лекувате ледниците?
- Глобалното затопляне започна скоростно да топи глетчерите. В сравнение с преди 40-50 години някой от тях са се свили наполовина. Тук, в Зьлоден, ние първи експериментирахме една система чрез покриването на ледниците с плат през лятото. Така температурата отдолу се запазва ниска и не топи леда. Сега вече започнахме да правим изкуствен сняг и в зоната на глетчерите, като в края на пролетта преди да ги „завием”, избутваме този сняг върху тях. Тази система бе внедрена вече и на други места в Австрия, във Италия и Швейцария също ползват нашия опит.
- Как се менажира цялата ски-зона и какви са отношенията ви с местните природозащитници?
- В управлението участва Общината, инвеститорите, хотелиерите от местността, властите в Инсбрук също имат участие. Имаме железен принцип – по 2 евро от нощувката на всеки турист се заделят за курорта, поддръжката и инвестициите в него. Всеки автомобил с не притежаващи ски-карта пътници плаща толтакса до 20 евро за ползване 13-километровото шосе до глетчерите. Това ни позволява непрекъснато да се развиваме и да пазим природата край нас чиста и ненарушена. И още нещо много важно – горе в ски-зоната високо в планината няма построен нито един хотел, нито едно казино, дискотека, жилище... Всичко е долу в селището.
- Добре, а как бихте отговорили на нападките, че качвате толкова много хора в планината, за това че хилядите автомобили замърсяват с отработени газове въздуха, че с този масиран поток от туристи и скиори екоравновесието се нарушава?
- Вижте. Ние обичаме природата си, планините, тази красота с която е дарена Австрия. Ала – да не се заблуждаваме – ние не живеем на Марс или на някаква друга планета. Глобалните проблеми са навсякъде и засягат всички, но те не могат да ни накарат да живеем стерилизирани в бункери. Нашият свят е малък, а човешкият живот – кратък. Природата е за хората и колкото повече от тях се докосват разумно до нея, зареждат се от нея - толкова по-добре.
ИНТЕРВЮ НА ТОДОР ШАБАНСКИ
Долината Йоцтал и шосето водещо към глетчерите
Входът на ски-тунела, свързващ двата ледника, над него найлони са покрили част от ледника Ретенбах
Изходът на ски-тунела откъм ледника Тифенбах
Огромните камъни и скали покрай трасето разбивани и премествани за да се оформят пистите
Яница Костелич и нейният треньор наблюдават глетчера Ретенбах, спускащ си над трасето за Световната купа.
Ски-път е прорязал края на глетчера Ретенбах, вляво се вижда дебелината на леда и част от платната, с които е бил покрит за „лечение” през лятото
Глетчерът Тифенбах