. ски история : Как Шами омая г-жа Никсън - 08 Февруари 2010 - 11:34
Сутрин кара ски на Алеко, следобед рита на Овча купел
Александър Шаламанов спокойно може да бъде наречен бяла легенда. В средата на миналия век Шами не само е един от стожерите във футболния Славия, но и ас в алпийските ски, като участва на олимпиадата в Скуо Валей '60.
Неговите приключения по белите писти и зелените терени са невериятни. "7 дни спорт" се свърза с Шаламанов, който в момента се занимава с детско-юношеската школа в Славия.
С 68-годишния Шами се срещаме на изкуствените игрища на стадиона в Овча купел, където наблюдава тренировката на мъжкия футболен отбор.
Спортната кариера на Шаламанов започва, когато е на 10 години. Братовчед му го води в Динамо (София), който тренира на игрището до басейна "Спартак".
"Братовчед ми играеше по това време в Динамо и затова облякох синята фланелка. Започнаха да ме налагат като централен нападател, но аз бях много по-добър в халфовата линия. В един мач срещу Спортист (Своге) обаче трябваше да играя като защитник. Справих се много добре и останах на този пост", спомня си Шаламанов.
Въпреки че отделя много време на футбола, той не оставя ските. При всяка удобна възможност нарамва щеките и тръгва към Витоша където лети между боровете. "Сами си правихме просеките. Беше много забавно", разказва с умиление легендата.
След като напуска Динамо в посока Славия, Шаламанов продължава да съчетава уникално двата спорта. Вече набрал самочувствие от ски състезания у нас и в Румъния, футболистът си позволява лукса да практикува двата спорта в един ден. "Спомням си, че беше събота, когато от планината слязох направо на игрището. По обяд спечелих бронз на гигантски слалом в Пампорово, след което със Славия победих 1:0 Локо (София), а гола вкара горнобанският кмет Михаил Мишев. Теренът беше много труден и заснежен. Тогава играехме с обувки с гьон, който, като се намокри, става тежък и се пързаля. Аз бях донесъл от планината вакса за ски и намазахме обувките на играчите, което много ни помогна за победата", смее се Шаламанов.
Преди да спечели третото място, Шаламанов участва с успех в гигантския слалом за купа "Рила", после за купата на вестник "Отечествен фронт". В ски кариерата му има две първи места на републиканско в дисциплината гигантски слалом и многобройни победи на спускане.
Въпреки всичките си успехи, Шами признава, че най-много се радва на 37-ото си място в слалома и 47-ото в спускането от олимпиадата в Скуо Валей през 1960 година. От София тръгва делегация от 10 души, водени от генерал Владимир Стойчев, съпругата му и Надежда Лекарска. Скиорите са Георги Варошкин, Георги Димитров, Петър Попангелов старши и Александър Шаламанов.
Подготовката за олимпиадата преминава в Кицбюел и Аделбоден. Преди това в България скиорите се готвят в Банско на пистата "Юрий Гагарин". "Подготовката по онова време беше със светлинни години назад в сравнение с развитите в зимните спортове държави като Австрия и Швейцария. Утъпквахме си сами пистата със ските. Въпреки това бяхме доволни, че отиваме в САЩ", казва Шаламанов.
Отвъд океана делегацията ни е поета от американския Червен кръст, както и всички останали спортисти от соцстраните. Първият ярък спомен, който се запечатва в съзнанието на Шами, е олимпийското село - бивш затвор за престъпници със строг режим. Специално за олимпиадата обаче занданът е преобразен от бащата на Мики Маус - Уолт Дисни.
"Гледахме като изтървани Организаторите се бяха погрижили за всичко. В първите дни ни заведоха до Рино, щата Невада, където по това време беше най-големият хазартен център. Заложих малка сума и спечелих, но повече не посмях. След това разходката продължи с два дни в Ню Йорк. Качихме се на върха на най-високата сграда тогава - Емпайър Стейт Билдинг. Следващите спирки бяха за два дни в Чикаго и за три в Сан Франциско с наклонената улица с трамваите, където се снимат прочутите холивудски филми", разказва Шами.
За самите стартове Александър също разказва с пламък в очите. Преди спускането, където завършва 47-и, стомахът на скиора се свива на топка. "Нито ядох, нито спах. Само си представях как ще летя надолу със 120 км/ч. По това време колите не се движеха толкова бързо", споделя той.
Изключително любопитен момент по време на олимпиадата се случва с нашите в деня на откриването. Тогавашният президент на САЩ, Дуайт Айзенхауер, праща своя вицепрезидент Ричард Никсън да произнесе тържествената реч. След това Никсън се спира за по-дълго единствено пред нашата делегация. Госпожа Никсън е впечатлена от белите кожухчета на българите изработени от агнешка кожа.
Шаламанов спира със ските през 1965 година, когато чупи крак на състезания за купа "Алеко", и после трябва да се лекува в продължение на 11 месеца. След това продължава да рита за Славия, с който през сезон 1966/67 стига полуфинал за КНК, където губи от Глазгоу Рейнджърс два пъти с по 0:1.
Синът му пердаши Аамод на слалом
Малцина знаят, че синът на Александър Шаламанов - Стефан, е световен шампион на слалом за юноши. Той взима златото в Мадона ди Кампильо през 1988 г. В Италианските Алпи Шаламанов побеждава бъдещото величие в ските Киетил Андре Аамод. "Оставих го на няколко секунди зад мен. Тогава беше слаб", скромно казва Стефан.
Това не е единственият успех на Шаламанов в техничната дисциплина. През 1985 г. той става световен шампион за деца в Тополино.
Никола Шентов
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 8 Февруари 2010 г.