. ски история : Франц Кламер: Днес спускането е скука - 12 Февруари 2010 - 09:47
Австрийският ски гений Франц Кламер не губи нито жаждата си за скорост, нито усещането за стил. Откакто се оттегли от елитния спорт през 1985, Кламер спечели цели 3 нови джипа за първото място в надпреварата "Легенди в ските", но всеки път отказва да вземе армагана. "Боря се за слава, не за пари - скромничи Кламер. - Виж, ако беше мерцедес..."
В допълнение към хъса му върху заснежените склонове, 49-годишният австриец е и страстен маунтин байкър. Днес живее във Виена с Ева, съпругата му от 23 години, и дъщерите им Софи (14) и Стефани (9). Всяка година мери сили с други ски величия и участва в куп платени мероприятия в Европа и САЩ. Коментира и ските за австрийски и британски телевизии, като често скърби заради "укротяването" на неговата специалност. "Днешните спускачи нямат представа какво беше по наше време - споделя той. - Нямахме никакви мрежи,
докато се спускахме върху лед и бабуни
Сега всяко трасе е перфектно обработено, с допълнителни завои за отнемане на скоростта. За зрителите обаче това е скука."
Златното спускане на Кламер на Инсбрук '76 беше всичко друго, но не и скука. На няколко пъти той пореше въздуха с разперени ръце и разкривени ски, но пак улавяше правилната полоса по пътя към победата с 0,33 от секундата пред 60 000 пощурели съграждани. Мнозина сравниха тогавашната еуфория единствено с масовото въодушевление, обхванало австрийския народ при възкачването на престола на император Франц I. (След края на Свещената Римска империя на германската нация под натиска на Наполеон през 1804 г. император Франц II създаде австрийската империя и седна на трона под името Франц I). Поради това шампионът получи прозвището Императора - "Кайзер" Франц Кламер. За други той стана Австрийския астронавт, Кламер експрес и т.н. Макар че влезе в историята с 25-те си феноменални спускания, за Кламер най-съкровено остава състезанието, в което спечели единствения си олимпийски медал. "Един митничар в САЩ веднъж ми каза: Аз те помня.
Ти си човекът, който в онзи ден почти се претрепа
След олимпиадата в Инсбрук първата покупка на Кламер е машина за доене на мляко за баща му, който пасе говеда в Мосвалд, Австрия. През 1977 Кламер пуска собствена линия ски облекла, но бизнесът не се развива. Осем години по-късно, след като приключва олимпийската си кариера с 10-о място в Сараево '84, той участва 6 години в автомобилни състезания, като печели европейския шампионат в туристическия клас.
Основава и фондация "Франц Кламер", която предлага финансова помощ, съвети и медицинско съдействие на млади контузени спортисти. Това става скоро след като през 1977 г. по-малкият му брат Клаус, 19-годишен ски шампион при младежите, се контузва и
остава парализиран от кръста надолу
"Kлаус нямаше никаква застраховка, но докторите се грижеха за него, защото фамилията му беше Кламер - разкрива Франц, чийто брат сега работи като данъчен адвокат в Лиенц. - Други не са такива късметлии. Затова искам да им помогна." С други думи, Кламер все още поставя високи стандарти.
Олимпийски миг, издълбан за вековете
Те са много в спорта. На тях са посветени тв и видео програми. Един от най-великите мигове проблясва преди 34 години - на 5 февруари 1976 г. на XII зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия. Става дума за 100 секунди спортна храброст.
На този ден в спускането остават двама фаворити. Швейцарската звезда Бернар Руси защитава златния си медал от Сапоро '72 и на 27 г. е в разцвета на силите си. Другият е местният фаворит, 22-годишният Франц Кламер, спечелил 8 от общо девет спускания за световната купа предишната година. Както се очаква, Руси дава тон, като профучава по трасето "Пачеркофел", дълго 3145 м, за 1 минута 46.06 секунди. Кламер, макар и със стартов номер 15 (когато идва редът му, трасето е вече доста по-заледено и опасно), прави спускане за историята. Приведен на старта, Кламер хвърля поглед надолу над ледената пързалка пред него. Той знае какво трябва да направи. В следващата секунда се отблъсква и полита смъртоносно надолу по планината. След първия километър е по-бавен от Руси, но дръзко поема рискове и балансира на ръба на безумието.
Хвърлил всичко от себе си, с невероятна решителност, агресия и безразсъдство, Кламер буквално хвърчи по склона под оглушителния рев на тълпата и след последния щур скок грабва златния медал само с една трета от секундата по-добро време от Руси. Насладата от това извънземно спускане можете да изпитате и днес, ако си пуснете клипа в сайта за зимните олимпиади.
Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Петък, 12 Февруари 2010