. бг сноуборд новини : Александра Жекова на борда: "Готова съм, каквото и да се случи" - 28 Февруари 2010 - 21:56
Тя е на двайсет и две години и е голяма - професионален спортист, пета в света по бордър крос (виж Winter X Games), олимпийска надежда... Толкова голяма, че когато падне във Ванкувър, нас ни боли чак до България, но тя пак става.
"Сега се сещам, че като дете изключително много се кефех да отида извън пистите, където има девствен сняг. Исках да усетя връзката с природата максимално и търсех усещането в карането през горите и улеите на Пирин. Всъщност съм фрирайдър, да. Когато нямам състезания, има подходящи снежни условия и имам време, отивам нанякъде. В повечето случаи и сама, което донякъде е по-опасно, но аз го харесвам, защото тогава искам само контакта с планината. Един от улеите към Бъндерица, по-отворен и с каране през гора в подножието на Вихрен, е от любимите ми места, на които изчезвам. По възможност по залез слънце, когато върхът е розов, в планината вече е тихо и всички са си тръгнали. (Пак да отбележа, че за това е нужно да има добри снежни условия, снежен пакет и да не е лавиноопасно.) Да караш в тази тишина е невероятно, защото сноубордът е измислен като уред, за да се кара в дълбок сняг и усещането е като от плъзгаща се черешка върху сладолед."
Това е Александра Жекова дни преди да замине към олимпийското село за, както го нарича, "най-важното състезание в моя живот". Тя е от онези рядко срещани момичета, които чупят от каране най-малко по един борд на сезон, може да се похвали като десетата "най-гореща" състезателка на олимпиадата във Ванкувър (да, има и такава класация) и въпреки това не асоциира думата "пудра" с дамската козметика, а обяснява "ние казваме пудра на пресния пухкав сняг".
Доста трудно ви намерихме. Кога изобщо сте в България?
Пълният ми състезателен сезон е близо девет месеца. От летните подготовки, въвеждането в зимния сезон, след това активния състезателен... През останалото време правя всичко възможно да прекарвам повече време с приятеля си и вече две години поред съм в Австралия през останалите три месеца. В България се връщам общо взето на всеки две седмици до месец, но за много кратко - да презаредим, да си изперем дрехите и да се подготвим за следващото пътуване.
Цялото семейство ли карате?
Да, майка ми също. Тя даже беше представител и водеше олимпийския отбор [юношеския по сноуборд] в Хака и след това в Полша. Когато има възможност, идва да гледа наши стартове и по този начин си почива. На нея й изглежда много екстремно и страшно всичко това. Миналата вечер, след като й показах трасето в Аспен, ми сподели, че не е могла да спи цяла нощ: "Как може да е толкова страшно!?"
Какво е екстремно за вас?
Бейсджъмпинг, мотокрос, пистови мотоциклети. Бейсджъмп е все още една от мечтите ми и се надявам някой ден, ако изкарам лиценз, да стана и бейсджъмпър, защо не?
Помните ли първата си травма?
Първата ми травма беше като асфалтова екзема. Паднах с много висока скорост върху лед, а ледът има силни абразивни свойства и половината ми лице беше наранено. За съжаление то е най-уязвимата част. Като се видях в огледалото, изпаднах в шок, започнах да з-з-з-заеквам, но кожата ми се възстанови за две седмици и сега вече знам, че никога не бива да се облягам на външния си вид. Паданията със сигурност са ме направили по-силна. Готова съм, каквото и да се случи.
Спортът ли ви прави толкова категорична?
Спортът ми отвори много врати, научи ме на всичко това - дисциплина, твърдост при вземането на решения, борбеност. Психически ме направи много силна и устойчива, защото през годините съм имала много загуби, но мисля, че всяка една загуба учи. Това е най-добрият урок, който ме е направил по-силна в много отношения.
Как описвате отношенията си със скромния, но отдаден на каузата екип от баща-треньор-техник-ваксмайстор-и-всичко-останало Виктор Жеков?
Ние сме много добри приятели. Баща ми инвестира много от личното си време, за да ме направи човек. Имам един любим писател, казва се Робин Шарма, и напоследък чета неговите книги. Много ми помагат в спортната психология - насочват начина ми на мислене в правилна посока, обикновено преди стартове. След като прочетох три от неговите книги, установих, че може би баща ми ги е писал. Честно, не срещнах нещо ново. В общи линии това са все неща, които той ми е казвал през времето. Последното е: "Просто трябва да победиш в битката вътре в теб, преди да станеш шампион. Първо трябва да бъдеш много силна като дух и като ум, за да се получи физически."
За какво спорите?
Обикновено той се оказва прав, но има и такива моменти. Аз съм доста огнена в това отношение, в никакъв случай не обичам да се подчинявам, да ми се казва какво да правя, но той се оказва прав, все пак е живял доста повече време от мен на земята.
Коя е последната битка, в която надделяхте себе си?
Тя беше чисто психологическа. Просто страх. Беше наистина много страшно. Имахме две препятствия [на Winter X Games], каквито не бях виждала до този момент. Не можех да повярвам, че мога физически да направя въпросните два скока. В момента на квалификационното пускане си казах: "Аз просто трябва да го направя." И го направих без проблем, дори беше забавно.
Мъжко момиче ли сте?
Да, определено. Силна съм, борбена съм и бих дала всичко в името на каузата си. Въпреки че и аз харесвам всички дамски неща, все пак съм мъжко момиче. Просто трябва да се наложиш на себе си, в името на успеха и на каузата си. Това е. Не виждам друг начин.
Забелязвате ли разлика между приятелките ви с бордове и другите, които не карат?
При всички случаи. Тези, които карат, са изключителни професионалисти във всяко отношение и знаят какво искат да постигнат в живота си, а са доста млади. Постигнали са много, много битки са спечелили (и лични), по-дисциплинирани са, по-целенасочени са и много по-бързо и правилно вземат решения в правилния момент. Те определено са доста по-израснали от останалите ми приятелки.
Най-трудната ви победа?
Няма лесна за мен. Интересното е, че в продължение на няколко сезона се движа до най-силните, но все още не съм успяла да ги победя. Знам, че съм близо и тези константни резултати ме навеждат на положителни мисли, но и има много фактори, които влияят на представянето ми и не зависят от мен. Факторът "късмет" също го има и още не съм спечелила най-сладката си победа, но съм на път да го направя.
С какво все още ви превъзхождат конкурентките?
Вероятно с това, че имат по-сериозен екип от хора, с които работят. Всички инвестират колосални средства в подготовката си и бюджетите им са несъизмерими с нашия. За олимпийските игри за канадския отбор например имаше възможност да им построят частно трасе някъде в северните части на Канада, далеч от медии, хора и чужди влияния. Трасето им беше построено от същия шейпър, който направи трасето за олимпийските игри в планината Сайпръс. Със сигурност знам, че са платили много и ни превъзхождат отвсякъде. Това е едното, а някои от тях ме превъзхождат и с опит, защото са в елита, правят това от дълго време и знаят как да работят на максимално високо ниво.
Специалистите казват, че вие ги водите със скорост.
Често съм много бърза, но и често нямам достатъчно добър контрол върху скоростта си, затова допускам грешки и не успявам за много малко. Сигурна съм, че с времето и с повече работа ще добия достатъчно контрол и върху това. Дай боже да се получи.
Бързо ли действате извън пистата?
Да, дните ми минават доста динамично, защото обичам да имам сериозен списък със задачи и да не си губя времето.
Всеки ден е състезание?
Със сигурност. Просто трябва да бъдеш най-добър, по-добър от всеки друг. И постоянно трябва да се стремиш към усъвършенстване. Аз лично бих искала да бъда по-силна и чрез моя спорт да оставя нещо след себе си - един ден децата ми да знаят какво съм направила и хората да си спомнят с добро това, което съм постигнала, както ние сега знаем за успехите на Стефка Костадинова, Жени Раданова или на всеки друг от нашите велики спортисти. Просто искам да бъда като тях, а дай боже, да бъда и като някой от моите идоли в световния спорт - Люис Хамилтън или Дженсън Бътън, Валентино Роси, Надал... Бих искала да съм максимално близо до техните постижения, но за това се иска време.
Как си почивате?
Най-много обичам да пътувам. Почивка и удоволствие за мен е да пътувам до място, където мога да науча за неговата култура и история. Иначе след тежки тренировки имам възможност да ходя до СПА центрове, защото те са в близост до нашите хотели, и релаксацията за мен е джакузи, добър масаж, хубава музика, може би чаша греяно вино, приятна компания... От друга страна, ако съм с любимите си хора, ще си почина добре, независимо къде съм и какво правя.
На кое място се почувствахте най-обогатена напоследък?
Може би в Австралия. Там съвсем целенасочено минавах големи разстояния и спирах на много места. Научавах много за дадения район. За тези две лета общо направих пътешествие от над 2000 километра и видях най-различни места. Запознах се с най-различни хора от цял свят, пътешественици. Една холандска двойка ме впечатли много силно. Те бяха събирали пари цял живот, за да си позволят двегодишно пътешествие из континента, и правеха това с невероятна любов. Живееха в комби, всяка вечер опъваха тента, готвеха си и така - на кон. Срещнах сърфисти, за които сърфът е начин на живот и религия, обикалят през лятото и живеят на палатка, все на път в търсене на перфектната вълна. Запознах се с млади хора, които искат да се обогатят, като пътуват с раници на стоп, с всякакъв тип хора, и това беше най-интересното ми пътешествие. Много научих и за себе си, защото там имах възможност да се откъсна от всичко материално и всекидневно и се посветих повече на духовното, на усъвършенстването на себе си. Докоснах се истински до природата, което наистина ми допада и ми дава много.
Къде бихте искали да отидете след Ванкувър?
С Алекс си мислехме за Хавай, защото аз никога не съм ходила там и може би ще имаме възможност да покараме сърф...
Росица Илиева
в-к Капитал Лайт
Брой 8, 26 февруари, 12:43