SKI.BG > СКИ в България - http://www.ski.bg

. ски пътешествия : Инсбрук - 101% адреналин (Капитал) - 22 Август 2002 - 18:15
Австрийският град е рай за любителите на зимните екстремни спортове. Той привлича още с историческото и културното си богатство

Едва ли има любител на силните усещания, който да не си е мечтал да попадне в Меката на зимните екстремни спортове. Инсбрук и околностите му са рай за скиори, сноубордисти, карвъри, ски-бегачи, алпинисти. Имена на местности като Алдранс, Биргитц, Гринценс, Иглс, Натерс, Патчеркофел, Рум или Систранс може и да не говорят нищо на непросветените, но определено значат много за маниаците. Както и фактът, че пистите около Инсбрук са отгледали двукратния световен шампион по сноуборд Мартин Фрайнадеметц. Пак там са триумфирали легендарният Крал на спускането Франц Кламер, както и наследникът му на трона Херман Майер-Херминатора. Курортите Зеегрубе-Нордкете, Акзамер-Лицум и глетчерът Щубаи звучат като заклинание, обещаващо 101% екологично чист адреналин.
Там, в царството на шеметните алпийски върхове, се предлага всичко: полегати писти за начинаещите, стръмни за напредналите и убийствено стръмни за професионалистите; безплатен ски-автобус; отлична инфраструктура - около 200 лифта и въжени железници, които осигуряват достъпа до общо 500-те километра поддържани писти, както и до безбройните туристически маршрути. Има и места, където дълбокият сняг не се почиства, а се пази за последователите на ски-сензацията карвинг - суперпреживяване, което едновременно разтоварва и действа стимулиращо.
Бялата слава на Инсбрук (разположен в Централните Алпи) е с дългогодишна традиция. Преди Първата световна война, в зората на ХХ век, там вече са се организирали първите ски-състезания с международно участие. Някои от съоръженията, превозващи туристите до спиращи дъха височини, датират още от 1927-1928! През 1933 и 1936 са проведени два световни шампионата по ски, а през 1964 и 1976 алпийският град е домакин на зимните олимпиади. Съществувала е дори идея поради идеалното си разположение сред високите части на планината Инсбрук да стане постоянен олимпийски център. Още повече че организаторите на състезания и туроператорите тук спят спокойно през целия сезон. Защото дори в самия Инсбрук и най-близките му околности да няма сняг, със сигурност неколкостотин метра по-високо условията са идеални за задоволяване и на най-маниашките претенции. И така от ноември та чак до късна пролет...
Краят на зимата в този район на Австрия обаче не означава край на

Златния дъжд

Областта Тирол, чиято столица е Инсбрук, е достатъчно богата на природни и исторически забележителности, които привличат туристи от цял свят през цялата година.
“Мост на Ин” - това означава в превод от немски името на града. Той дължи своето съществуване, развитие и характер на реката, приток на Дунав, и мостовете, осигуряващи важна връзка между Източните и Западните Алпи. През него минават и пътищата, които свързват северните с южните части на Стария континент. Колкото и изтъркано да звучи, градът наистина може да се нарече кръстопът в сърцето на Европа - нещо, което още древните римляни са забелязали и оценили.
Но истинската история на Инсбрук започва, когато графовете Андекс основават търговски център на мястото, където трафикът, идващ от юг, трябвало да пресече реката. Този трафик непрекъснато се увеличавал от ХI век нататък и превърнал селището във важен пункт от пътуването на търговците. Така постепенно възниква градът Инсбрук, който в продължение на векове разширява границите си. Търговията между Венеция и Аугсбург, Италия и Германия и дори между Ориента и Северна Европа осигурява на жителите му достатъчно средства, които им дават икономическо влияние и политическа самостоятелност.
Най-голямо могъщество градът достига през ХV-ХVI век, когато важни европейски търговски къщи основават свои клонове в Инсбрук. Икономиката се възражда за втори път през ХIХ век с построяването на първата железница през Алпите.
Символът на Инсбрук е т.нар. Златен покрив (Goldenes Dachl). Намира се на главния площад на миниатюрния старинен център, чиято основна забележителност са средновековните къщи с еркери, тежки порти и каменни галерии, с луксозни магазини. Легендата разказва, че покривът бил изработен по заповед на хабсбургския херцог Фредерик IV за заблуда на враговете му, които го наричали Фридл с празните джобове. Истината обаче е малко по-тривиална. Oколо 1420 г. същият херцог си прави резиденция, съединявайки две къщи. А “галерията на удоволствията”, която ги свързва и представлява просто един балкон, е покрита с 3450 парчета позлатени керемиди, изработени по заповед на император Максимилиан I в края на ХV век. Именно по негово време Инсбрук достига най-големия си разцвет. Максимилиан, който успява да обедини териториите, владени от Хабсбургите, и да се провъзгласи за император на Свещената Римска империя, превръща града в своя предпочитана резиденция. Фактически Инсбрук става “тайната столица” на Германската империя, което по онова време на практика означава на почти цяла Европа.
Златният ХVI век на града е белязан и от създаването на първия истински музей в модерния смисъл на думата. Част от изключителната сбирка и днес се намира в ренесансовия замък "Амбрас" - собственост на принц Фердинанд, който с гордост показвал на гостите си колекцията от оръжия, изящни украшения от злато, портрети, редки книги и ръкописи, чудовища и екзотични предмети, донесени от различни краища на земята.

Най-голямата забележителност

от отминалите славни времена е дворцовата катедрала от ХVI век, построена, за да приюти останките на император Максимилиан I. В действителност той е погребан другаде, но празният саркофаг в централния кораб на църквата и днес буди възхищение. Заобиколен е от 28 бронзови фигури над човешки ръст на предшествениците на императора. Те са изработени така детайлно, че човек, без да иска, си припомня сцени от различни филми на ужасите с призраци на аристократи.
Всъщност това, което придава малко мистичен елемент на Инсбрук, са планините, които го обграждат като естествена крепост. Поради огромната височина в тях има нещо заплашително и същевременно привлекателно. Околният пейзаж изглежда безкраен и недостъпен, а в действителност отстои само на няколко минути с кола.
Най-интересното е, че в рамките на един ден градът може няколко пъти да смени “лицето” си. Сутрин, ако е мъгливо, планините не се виждат и новодошлият би помислил, че се намира в равнинна местност, прорязана от реката Ин, която тук е оцветена в прозрачно опаловозелено. По-късно през деня мъглата започва да се разкъсва и части от планината драматично се открояват на фона на триумфалната арка - забележителност от ХVIII век, днес

Символ на гостоприемството

Към пладне вече слънцето разкъсва облаците и на фона на дълбоко синьото небе величествено се появяват стръмни склонове, увенчани с остри скалисти зъбери. Понякога върховете са очертани толкова ясно, че добиваш усещането за компютърно генерирано изображение, което всеки миг може да изчезне.
Алпийският пейзаж е оставил дълбок отпечатък не само върху контурите на града, но и върху живота и манталитета на местните жители. Те излъчват сила, надарени са със здрав разум, по природа са открити и си падат не само по ските, но и по забавленията от не толкова здравословен характер.
Вечер градът изглежда заспал и доста скучен. Но това е така само на пръв поглед.

Кръчмите, баровете и клубовете

работят с пълна пара. Те са концентрирани в центъра и достъпът до тях почти винаги е замаскиран - я от някоя тясна средновековна галерия, я от стълби, водещи към бивши изби с неподозирани размери. Такъв е случаят с един от върховните барове - “Филу”. Намира се под земята на тясната уличка “Щтифтгасе” 12, в сърцето на стария град. Състои се от две отделни помещения - клуб, в който след полунощ се вихрят бурни танци, и бистро с малка кухня. Стилът и вътрешната декорация са необичайни за високопланинския пейзаж наоколо - заведението е издържано в духа на горещите латинострасти, които обикновено се разгарят в близост до морета и палми. Оказва се обаче, че кръвта може да закипи и на минусови температури. Важното е да имаш добър диджей и хора без комплекси и глупави задръжки.
Купонът тече и в ирландските пъбове, където и интериор, и посетители (предимно тийнейджъри) изглеждат доста “алтернативно”. Всъщност положението е както с пистите: има всичко за всякакви вкусове - и изискани ресторанти, и типично тиролски кръчми, и технодискотеки. Зависи дали си падаш по “класиката” или екстремното, по утъпканите “писти” или неизпитаните емоции.

Петя САВОВА, Инсбрук - София
в-к Капитал

 [xt] ski

Обратно

Powered by [xt] , PHP & MySQL