ИСТОРИЯ НА СКИ БЯГАНЕТО

Историята на ски бягането датира от преди повече от 5000 години. Смята се, че родината на този спорт е Норвегия, откъдето корените му се разпространяват до Скандинавия и Русия. Появила се необходимостта от употребата и изработката на съоръжения, които да улеснят придвижването на големи разстояния през дългите и тежки снежни зими. По тези земи ските се налагат като най-добрия начин за придвижване в дълбокия сняг. Отначало ските били много по-къси, много по-широки от днешните и със слабо извити върхове. Долната им повърхност била покрита с еленова кожа, за улеснение при изкачване. По-късно от едната ска била махната кожата и се подобрила плъзгаимостта й, а другата се използвала за оттласкване.

Решаващ фактор в историческото развитие на ските е използването им за спортна дейност, което започва от 1843г. с провеждането на първите ски състезания в гр. Тромзьо (Норвегия). Това първо състезание по ски бягане било проведено на 5 км. На него победител излязъл Лапонец с време 29 мин. Ски бягането е най-ранната ски дисциплина и от гледна точка на участие, най-популярната от северните ски спортове, които се наричат така, тъй като произхождат от Северна Европа (подобно на алпийските, чието име идва от Алпите).

Северните дисциплини успяват да се популяризират много преди алпийския си колега. Състезанията Huseby са били поведени за първи път през 1879 г., а прочутият Holmenkollen през 1892. Комбинираната северна дисциплина – скок и ски бягане – се смята за първата в спорта. По-късно, през 1900 в Holmenkollen е било проведено първото състезание по ски бягане на разстояние 30 км.

През 1924 г. се организира VIII международен конгрес по ски в Шамони (Франция). На този конгрес се изгражда ФИС (Международната федерация по ски). На същото място през същата година се провеждат и Първите зимни олимпийски игри, програмата на които включва ски скок, ски бягане на 18 и 50 км. и северна комбинация.

През 1982 - по време на първото официално състезание на FIS за Световна купа – Бил Кох от САЩ успява да въведе “скейтинг” техниката (или “свободен стил”, обратно на “класическото” пързаляне). Свободният стил дотогава е бил използван за изминаване на дълги разстояния, най-вече в Скандинавия: - едната ска върви по следата, докато другата се отблъсква и така набира скорост. В крайна сметка този стил се оказва по-бърз от “класическата” техника и постепенно се налага.

Дълги години в ски бягането е съществувала една единствена техника: класически стил “диагонално приплъзване”, когато двете ски остават в обработени следи. Скиорите използват вакси за “задържане” и “пързаляне” на всяка ска; ваксата за “задържане” помага на скиора да се пързаля стабилно нагоре по наклона, докато ваксата за “пързаляне” – да усилва скоростта си надолу по наклона, по равен терен и по хълмист терен, да има по добра плъзгаемост на ските.

В програмата на IX ЗОИ в Инсбрук през 1964 г. са включени и състезания по ски бягане за жени на 5 км. На тази олимпиада има и българско участие. На 5км. Кръстана Стоева заема 13 място, а Надежда Василева – 21 място Щафетата 3х5км. К. Стоева, Н. Василева и Р. Димова се класират на 5 място.

През 1980 г. на ЗОИ в Лейк Плесид състезателят по ски бягане Иван Лебанов печели бронзов медал в бягането на 30 км. за мъже.

Ски бягането днес

Най-важните серии от състезания по ски бягане са съсредоточени в кръговете за Световната купа на ФИС – включва 12 до 16 индивидуални състезания и 6 до 8 щафетни състезания. На всяко състезание обикновено участие вземат повече от 90 жени и 100 мъже. Освен Световната купа, други важни състезания са Континенталната купа, ФИС ниво, Юношески и Национални първенства, както и масови състезания на дълги разстояния – ФИС маратони.

СЪСТЕЗАНИЯ

Серията от FIS състезания за Световна купа, Северните Световни FIS първенства и Зимните Олимпийски игри формират общо дванадесет състезания по ски бягане.

А. Жените се състезават в дисциплините спринт, отборен спринт, 10 км. интервален старт, скиатлон на 15 км (7,5км.кл.ст. + 7,5км.св.ст.), на 30 км. масов старт и щафета 4х5 км.

Б. Мъжете се състезават на спринт, отборен спринт, 15 км интервален старт, скиатлон на 30 км (15км.кл.ст. + 15км.св.ст.), на 50 км масов старт и щафета 4х10 км.

Масов старт
Състезателите са подредени по “метод на стрелките”, като стартовите линии се поставят под ъгъл и всеки състезател е отделен с определено разстояние. Състезателят с най-малко точки и лидер за Световната купа има най-изгодна стартова позиция, след него е следващият и т. н. Всички стартират едновременно. Първият финиширал печели състезанието.

Интервален старт
Състезателят трябва да стои зад стартовата линия и да остане неподвижен докато не получи сигнал за старт. Щеките са поставени пред стартовата линия / или стартовата врата. Състезателите стартират на интервали от 30 до 15 секунди, в зависимост от състезанието. 10 секунди преди старта стартерът предупреждава всеки състезател с команда “Внимание!”, 5 секунди преди старта започва да брой: “5-4-3-2-1”, след което дава стартова команда “Старт!” Състезателят с най-малко бегово време се класира първи.

Щафета
Щафетните състезания имат същата организация, като останалите масови стартове.
Щафета - отбор от четирима състезатели, 4 (четири) поста използват различни цветове стартови номера. Първите два поста бягат класически стил, останалите два свободен стил. Всеки пост пробягва определеното за възрастовата група разстояние и предава на следващия пост, като пристигащия състезател трябва да тупне с ръка следващия състезател, докато и двамата са в зоната за смяна на щафетата.Общото време на щафетния отбор е времето, което минава от старта до момента, в който последният състезател на отбора пресече финалната линия. Редът, в който състезателите завършат последния пост на щафетата, определя крайното класиране.

Спринтове
Спринтовите състезания започват с индивидуална квалификация на състезателите, които стартират на интервали от 15 секунди. Първите 16 състезатели преминават към следващата част от състезанието, разделени по 4 (четирима) в серия, като стартират с масов старт. Двамата най-бързи от всеки четвърт-финал продължават да се състезават в два полу-финални кръга от по четирима състезатели. На финала участват четирима състезатели (първите двама от всеки полу-финал). В другия формат на този вид състезания най-бързите 30 ски бегачи от квалификацията, разделени по 6 (шестима), преминават към следващата част - четвъртфинални серии с масов старт. Двамата най-бързи от всеки четвъртфинал, плюс двама "щастливи губещи" - атлетите с най-добри времена от отпадащите в петте четвъртфинала общо, продължават да се състезават в два полуфинални кръга от по шестима състезатели. Двамата най-бързи от всеки полуфинал плюс двама "щастливи губещи" с най-добри времена от двата полуфинала общо се класират за финалния спринт (общо шестима състезатели), като победителите се излъчват от тях.

Отборен спринт
Състезание, което се провежда като щафетата, но с двама състезатели, които пробягват от 3 до 6 обиколки всеки. Тези състезания се състоят от полу-финални и финални кръгове. В полу-финалния кръг се съревновават 10 или повече отбора, съставени от по двама състезателя (А и Б), които си предават щафетата три пъти (А, Б, А, Б, А, Б).
Петте най-добри отбора се квалифицират за финал.

Скиатлон (преследване)
Скиатлонът започва с масов старт и включва и двете техники в едно и също състезание по ски бягане (класически и свободен стил). В зоната на старт/финала има изградени “боксове”, в които състезателите са оставили ски екипировката си за свободен стил. След като пробягат класическото разстояние, състезателите сменят екипировката си за свободен стил. Допускат се състезатели да влизат в “бокса” до 3 минути след преминаване на първия състезател през “бокса”. Всички останали след 3-те минути не пробягват свободната дистанция.
В началото на м. юни 2011 г. Съветът на ФИС одобри предложената от "Комитета по ски бягане" промяна на името на тази дисциплина от "преследване" в "скиатлон", за да я разграничи от хендикап състезанията, които по същество също са вид преследване.

Списък със състезания
Примерна програма на състезанията на FIS за Световна купа, Световни първенства и Зимни Олимпийски игри. В състезанията за Континентална купа, FIS, Световни младежки първенства и състезания на национално ниво се срещат и други дистанции.

ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ

Трасета
По правилата на FIS трасетата имат различна категория за организиране на състезания според ранга им. Пистите трябва да са хомологирани за различните разстояния и дисциплини съгласно формата на състезанието. Според категорията на пистите могат да се организират състезания за класически и свободен стил. Пистите трябва да бъдат достатъчно широки, за да се прекарат следи по тяхната дължина. При свободния стил ширината на пистата трябва да позволява свободно изпреварване.

Следи
Пистата се подготвя с механични съоръжения, които да следват първоначалната форма на земята. За състезания по класически стил трябва да се подготви трасе по идеалната ски линия на пистата. Следите се оформят по дължината на трасето с “ пистер” за класическа следа, който е прикачен към отъпквателната техника и оформя две идеално успоредни следи. Там, където завоите са остри и скоростта е твърде висока, следата се премахва. За състезания по свободен стил пистата трябва да бъде добре утъпквана и с ширина от 4м. до 6м. На склоновете за спускане трябва да се следва идеалната линия на пистата.

Техники
По правилата на ФИС трябва да има баланс в броя на състезанията в двата стила (класически и свободен). В ски бягането съществуват две техники на каране – класическа и свободна. Класическата техника включва диагоналните техники, отблъскване с двете щеки, елховидни техники без плъзгане, техники за спускане и за завиване по предварително утъпквани успоредни следи. Техниката за завиване включва стъпки и отблъскване за смяна на посоката. Ските да бъдат намазани с вакса за “задържане”, която увеличава триенето на ските при контакта им със снега. При свободния стил ските се намазват с вакса за “пързаляне” и движението напред се извършва с помощта на закантване на ските под ъгъл, наречено още скейтинг. Свободната техника включва всички техники за ски бягане.

Ред на стартиране
При състезанията с интервали между стартовете, всеки ръководител на отбор има право да предложи поставянето на своите състезатели в групи. Преди тегленето на жребий ръководителят на отбора трябва да разпредели равномерно състезателите си по групи.
При 20 състезатели или по-малко се използват Първа и Втора група; при 21 – 40 състезатели се използват Първа и Втора и Трета група; при повече от 40 състезатели се използват Първа и Втора и Трета и Четвърта група;. Журито може вземе решение за включване на пета група за някои състезатели. Стартовите номера се изтеглят чрез жребий в рамките на всяка група. Подбора на групите или определянето на “червената група” се образува от първите 30 мъже и жени, най-добри състезатели в Световната ранг листа. Целта на този подбор е да се осигурят равноправни и оптимални условия за най-добрите състезатели.

При масовите стартове състезателите стартират едновременно, подредени в редици според предишните си класирания, като тези с най-добри резултати се подреждат най-отпред. Състезателят, които финишира първи, се счита за победител.

За състезанията от ФИС календара, българските Държавни първенства и състезанията валидни за купа България и купа Надежди стартовият номер в интервалните стартове се определя от мястото на състезателя в ранглистата за съответната дисциплина, като най-добрите стартират последни, а в квалификацията за спринта - първи.

При спринтовете състезателите стартират в две линии в зависимост от сбора на ФИС точките на всички членове на отбора.

Редът на стартиране при щафетните състезания за ФИС Световна купа се основава на наредбите, по които се провеждат състезанията за Национална купа; при ФИС Световните първенства или Зимните Олимпийски игри реда на стартиране се определя от постигнатите резултати на най-важното състезание от изминалия сезон (ФИС Световно първенство или Зимни Олимпийски игри).

Заявки за щафети
За щафетните състезания, ръководителите на отбори имат право да но минират по шест участници за всеки отбор. Два часа преди старта имената на четиримата състезатели, които ще се състезават и техният стартов ред трябва да се предаде на организаторите и след това не могат да се правят промени.

Tie-break правила
В състезанията с индивидуални стартове състезателите с равни времена се класират на една позиция. При масовите стартове, спринтовете и щафетни състезания, финалът с фотоклетка (отчитаща много точно момента на преминаване на върха на обувката през финалната линия) има решаваща роля при определяне на победителя при състезатели с еднакви времена. Ако измервателният уред отчита отново еднакви времена, състезателите отново се класират на една и съща позиция.

Дисквалифициране
Действие или пропуск (накратко описвани като “нарушения”) се наказва само ако преди неговото извършване това нарушение е било определено като налагащо наказание. Състезател може да бъде дисквалифициран за използване на техника от свободен стил в състезание по класическо бягане или в случаите, в които целенасочено пречи на друг състезател.

Детайли по правилника за дисциплината Ски бягане могат да бъдат намерени в раздел Правила и Публикации от правилника на ФИС.

ЕКИПИРОВКА

Състезателите могат да участват в състезания на ФИС само с екипировка, която отговаря на спецификациите на ФИС и на общите условия за безопасност и изправност.

Автомати
При ски бягането е необходима голяма свобода на движение на долните крайници и сигурност в прикрепването на обувките към ските. Функцията на автоматите е да прикрепят обувката към ската само при пръстите на крака.

Обувки
Стремежът да се постигне най-голяма скорост с най-малко усилия при бягането със ски се отразява и върху изработката на обувките за ски бягане. Обувките за свободен стил са по-високи, твърди и осигуряват по-добра опора и неподвижност на крака в глезена. Обувките за класическо ски бягане са ниски и осигуряват свобода на крака в глезена. При преследването се използва трети вид обувки, които са комбиниран модел за свободен и класически стил.

Щеки
Лекота, здравина и гъвкавост са качествата, на които трябва да отговарят щеките за ски бягане. В долната си част щеката завършва с перце (Baskets), което осигурява опора при силно натискане и я задържа да не потъва в снега.В горната си част щеките завършват с ръкохватка. Дължината на щеката за бягане се определя от ръста на скиора.

Ски за ски бягане
Изискванията към ските за ски бягане се свеждат до лекота, еластичност, здравина и качествена долна повърхност, притежаваща отлична плъзгаемост и сигурно задържане на ваксата. Ските за ски бягане са по-леки и по-тесни от алпийските ски и завършват с дълги извити предни върхове. Минималната дължина на ските за класически стил е 10 см по-малка от височината на състезателя, докато дължината на ските в свободния стил може да достигне от 1.70 м до 2 м.

Гащеризони
Използват се еластични гащеризони, които трябва да са прилепнали по тялото на състезателя и да осигуряват свобода при движенията.

ВАКСИ ЗА СКИ БЯГАНЕ

Изборът на вакси е изключително важен в ски бягането. За различни времеви условия и сняг се избира различен вид вакса. Съществуват два основни вида вакси: вакси за “задържане” и вакси за “пързаляне” (парафин). Постигането на високи спортни резултати в ски спорта е немислимо без прецизно мазане на ските. Мазането на ските осигурява отлична плъзгаемост, добро сцепление със снега. След утвърждаването на двата стила за ски бягане – класически и свободен, съществените различия в биомеханичната структура на движенията при тях наложи разграничаването на подхода в решаването на този проблем за беговите дисциплини.

Вакси за задържане - класически стил
Добра плъзгаемост, сигурна опора, издръжливост при продължителното им използване – това са характерните изисквания към ваксите и мазането на ските за класическото бягане. Тези вакси са предназначени за увеличаване на триенето между ските и снега, с цел да се избегне пързалянето (назад на ските при изкачване), което улеснява пързалянето на скиорите. Нанася се в средната част на ските за класически стил, в зависимост от конкретните условия – вида сняг, температура и влажност на въздуха, обработката на пистата и качествата на ските, които се ползват.

Вакси за свободен стил
Използването предимно на кънковидна техника, за намаляване на триенето между ските и снега, като най-ефективна с едностранно или двустранно оттласкване при специална подготовка на ските, подсигуряването на добра плъзгаемост е единственото изискване към ваксите и мазането на ските. Използваните вакси са наречени парафини и имат добра издръжливост. Този вид вакси се използват за понижаване на триенето между ските и снега. Ските за свободен стил се намазват изцяло (цялата повърхност, която е в допир със снега), а ските в класическия стил – само в предната и задна част. В някои случаи ваксите или парафините не са подходящи за условията, което налага допълнителна обработка на ските. Специалистите използват различни четка, за да постигнат необходимата грапавост на основата на ските.

РЕЧНИК

Класическа техника
Тази техника е по-старата традиционна състезателна техника в ски бягането. Състезателят използва за придвижване силата на оттласкване с един крак и плъзгането върху другия, с което едната ска се приспособява за оттласкване, а другата за плъзгане - (диагонално оттласкване на ските, които остават успоредни една на друга).

Свободна техника
Скейтинг – или свободната техника е била разработена през 70-те години и силно наподобява движенията в скоростното пързаляне с кънки, където състезателят отблъсква на вътрешния кант на ската едновременно напред и в страни под ъгъл от 45 градуса. Обикновено тази техника е по-бърза от класическата.