БЕККЪНТРИ БЕЗОПАСНОСТ. Многогодишната статистика за лавините катастрофи показва, че повечето хора, попаднали в лавина, са я предизвикали сами. Като правило, нещастните случаи стават поради това, че „жертвите” или са недооценили риска или са надценили възможностите си (способностите си) при оценяването на лавинната опасност. „Жертвите” са се стремили да вземат решения на границата на риска възоснова на човешки желания и предположения, а не на базата анализиране на фактически значими данни. Тази статия разглежда значението на „човешкия фактор”, свързан с катастрофалните лавинни произшествия.

Ако съществува нещо общо между всичките срещи на човека с лавината, то това е пълната й неочакваност за жертвата. Само за миг снегът може да се превърне от приятел във враг.

Лавинен курс, (c) calafate

ВЪВЕДЕНИЕ

И досега се смята, че липсата на осведоменост относно лавините е основна причина за гибелта на хора. Но обезпокояващо е друго нещо – зачестяването на броя от случаи, в които жертвите имат известно ниво от противолавинна подготовка. Анализирайки такива ситуации, може да се каже, че човешкият фактор е основен съучасник. „Променливите”, които съставят този проблем, включват: човешките качества (личния характер), неправилни (погрешни) предположения, натиск от страна на другите участници в групата, отрицание, „тунелно зрение” (медицински термин, описващ отслабено или липсващо периферно зрение, но в случая по-скоро се има предвид „виждане на малка и недостатъчна част от цялата картина”), удовлетворение, финансови съображения, лошо планиране, липса на общуване в групата, „синдромът на овцата” (сляпо следване на водача, който и да е той), „синдромът на коня” (бързане, за да се стигне до конюшнята).

Изниква въпросът: защо жертвите на лавина са имали очевидно потвърждение за опасността, но не са го „видели”? И защо други жертви са виждали и разбирали знаците за опасност от лавина, но са ги игнорирали. Общоприетите теории за възприятията ни казват, че развитието на дадена ситуация много зависи от нашите съществуващи предубеждения, миналия опит, чувствата и контекста в наблюдението. Съществуват множество типове „самовнушение”, които могат да повлияят за възникване на неправилни предположения, надценяване на собствените възможности или пренебрегване на важна информация.

Длъжни сме да се научим да мислим, как ще се държи лавината в една или друга ситуация, за да оценим степента на риска и да вземем правилното рашение на основата на събраните данни.

ЧОВЕШКИТЕ ФАКТОРИ

Неправилните (погрешните) предположения

Класическото „самовнушение” – ако вярваме или допускаме, че натрупаната дебела снежна покривка е стабилна, тогава по-скоро, по всяка вероятност, ние ще съзрем признаците на нейната „устойчивост” отколкото нейната неустойчивост. Например, хората, оцеляли при лавина, често казват: „вероятността на свличане на снежна лавина беше „неголяма”, така че ние не очаквахме, че ще попаднем в нея”, или „имаше следи (от ски и др.) на склона, и ние допуснахме, че това ще е безопасно”. Много хора смятат, че тъй като те са преминавали в този район многократно без проблеми, то този район е безопасен. Обаче, ако това е лавиноопасна месност, рано или късно в нея ще се свлече лавина.

Стадният инстинкт (чувство)

Хората от древни времена са живеели в общество. Безопасността е била приоритет, защото броят на хората е бил несъмнен плюс в онези времена, когато заплахата от лъвове, тигри и мечки са били нашите основни страхове. Но стадният ни инстинкт има противоположен ефект в лавинна месност. Рискът не съществува, докато не прибавим хората към уравнението, и колкото повече хора добавяме, толкова по-голям е рискът, и то не поради броя на учасниците, а заради объркване на възприятията за безопасност. С други думи, докато нараства броят на участниците в групата, нашите лични възприятия уж „намаляват” риска, а той всъщност се увеличава.

Човешките качества

Гордостта, егото, високомерието – това са общите признаци на повечето слаби моменти у всеки човек, които са в състояние лесно да го доведат до неадекватно поведение в екстремна ситуация. Ние се стремим да отсяваме получаваната информация, за да следваме нашите потребности. Хората с повишено самомнение, които са във властта на своите желания, обичайно пресяват информацията за потенциален риск и правят нереално оптимистични изводи, тласкащи ги в „пропастта” на погрешни заблуди. Други – обичайно консервативни по природа, се стремят да използват същата информация, за да напредват, оправдавайки своя консервативен метод. Съчетанието от гордост, его и целева ориентация довеждат до форма на „тунелно зрение” – хората виждат само малка и недостатъчна част от голямата картина на реалността.

Атмосферните условия и възприемането им

Ние знаем, естествено, кога падат лавините – по време или наскоро след снеговалеж. Но само някои от жертвите са загинали в лавини, които не са били предизвикани от тях. По-важно е, че голяма част от лавинните катастрофи стават в ясни, безоблачни дни, между снеговалежите. Слънчевите дни предизвикват ефект на комфорт и по-точно – те ни предизвикват да се чувстваме спокойни и в добро настроение. Ние се намираме в проблемна ситуация, когато показателите като мощта и устойчивостта на натрупаната снежна покривка върху склона не съвпадат с нашето мнение. Многа хора мислят, че опасността изчезва, когато лошото време (виелицата, снеговалежа) си е отишло. Отново възприятието ни за риск се противопоставя на фактическия риск.

Пътешествието по време на лоши атмосферни условия може да бъде също толкова опасно. Студът и влажността предизвикват мрачни чувства и ни се приисква да сме си по-скоро у дома, на топло. Стремим се да режем завоите, да скъсяваме разтоянията и т.н. Във времето, когато е необходимо да бъдем по-внимателни, атмосферните условия ни карат да правим обратното. Това се нарича „синдром на коня” (бързате, за да се приберете в конюшнята).

Градският начин на мислене

Градският начин на мислене и опитът придобит в планините (правилата за поведение, усещането на релефа и т.н.) – това са съвсем различни неща. Маниерът ни на поведение, навиците, способността да общуваме и много други фактори трябва да бъдат преосмислени. Трябва да разбираме, къде се намираме, за да оценяваме обстановката правилно и да вземаме разумни решения.

На лавината й е все едно дали в понеделник имате заседание или че сте платили 600$, за да прелетите до мястото, където искате да карате. Имаме само една възможност да оцелеем в планината: да възприемаме планината с нейните налични условия и да регулираме поведението си в съответствие с това.

Познанията за лавините и опитът

Повечето хора, попадащи в лавина, са много добри професионалисти в своя вид спорт. Често може да чуете: „те бяха много опитни…” Но опитни в какво? Истината е в това, че те може да са отлични скиори, сноубордисти, алпинисти или туристи със снегоходки, обаче доколко е достатъчно голямо нивото им на познания за лавините?

Колкото по-голяма е разликата между опита и познанията за лавините, толкова е по-вероятно, в крайна сметка, да се попадне в лавина (поради спецификата на своите преходи, работа и т.н. в лавиноопасна територия). Потвърдено е, че точно професионалистите често надценяват познанията си за лавините.

Общуването

Неразбирателството между членовете на групата е общият знаменател в повечето аварийни ситуации. Може да се подчертаят няколко форми на недостатъчно общуване:
- един или няколко от хората не изказват мнението си, страхувайки се да се окажат „твърде умни” или „твърде глупави”;
- липсата на общуване често довежда до неправилни предположения или ограничава дела на получаваните данни;
- неосмисляне на плана за действия; за потенциалния риск, или съвкупността на тези фактори;
- напълно липсва каквото и да е разбирателство и общуване (всеки сам за себе си).

Като правило, нивото на подготовка (физическа, медицинска, алпийска, лавинна и др.) при различните хора е твърде различно. Всяка група може само да предполага на какво е способен най-слабият й участник, който обичайно не изказва мнението си. Или отговорните лица (гидове, ръководители на групата и т.н.) не успяват адекватно да осведомят всеки член на групата. Много често ние не се опитваме да вземаме решения или да заявяваме мнението си, разчитайки на по-опитните членове на групата (синдром на овцата). За да се преодолява проблема относно човешкия фактор, е необходимо свободно да се обменя информация, да се проверяват и обсъждат предположенията на всеки участник.

Поглед към проблема за мъжете и жените

За съжаление не навсякъде се води статистика за лавинните катастрофи, а ако съществува, то тя не се анализира. Затова за пример ще дам опита на американски колеги: в щата Юта за периода от 1980 година е бил отбелязан само един смъртен случай от 22, включващ една жена. В състава на групата от пет човека тя е била новачка. От една страна – жените, каращи изън пистите, практикувщи алпинизъм или туризъм, не са толкова много (в сравнение с мъжете), но още една причина се крие в психологията на мъжете и жените.

Мъжът и жената подхождат към проблемите съвсем различно и различно ги възприемат. Те мислят различно и разглеждат проблемите от различни гледни точки.

Мъжът се отличава с подредено мислене.

Жената се оповава на чувствата, интуицията, на нея и е трудно да обясни, защо тя мисли по друг начин. Тя е по-внимателна и практична.

Мъжът винаги е толкова силно съсредоточен върху това, което прави, че забравя за всичко и вижда само целта, стремейки се към нея. Това стеснява мисленето му. И той съвсем изпуска от погледа си, че е възможен и друг вид подход към ситуацията. Много често резултатът бива плачевен, тъй като се пропускат важни детайли.

ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ЛАВИНА: ОБРАБОТКА НА ПОЛУЧЕНИТЕ ДАННИ

Съществен е проблемът, с който често първоначално се сблъскват хората при първите стъпки в оценката на риска от лавина – каква информация да се събира? В съзнанието се натрупва много ненужна информация, която често пречи да се оцени правилно лавинната обстановка.

Да събереш най-значимата информация, без да се задавиш от несъответстващи данни, да се добереш до същността на проблема, без да потънеш в информация, която не се отнася към работата – за такъв подход се казва: „Да се прицелваш в десятката”.

„Да се целиш в десятката”

В най-външния кръг на мишената се намира цялата информация, достъпна за вас, полезна или безполезна. Например: небето е ясно, а температурата на въздуха е -11°С. Такъв вид информация оставя у вас множество съмнения.

По-вътрешният кръг на мишената съдържа всички данни, които се отнасят непосредствено към вашия проблем. Например: паднал е 30 см пресен сняг. Част от този сняг е пренесен от силните северни ветрове. Такава информация е важна, но несигурността остава.

В най-вътрешния кръг на мишената (т.нар. „десятка”) се намира информация с висока степен на определеност. Това е най-значимата информация. Например: по склоновете с южно разположение падат лавини поради значителното количество пренесен от вятъра сняг. Този факт ни осведомява за това, че снежната покривка върху непремахнато струпване на сняг по склоновете с еднакво разположение е неустойчива и съществува голяма вероятност от свличане на лавина.

Взаимодействието на трите главни фактора: снежна покривка, метеорологични показатели и характер на релефа – определя възможността от падане на снежни лавини. Обаче, за да се установи съществува ли опасност от лавина, е необходимо да се дабави и четвъртият фактор – човека.

Цялата информация, необходима за оценка на опасността от лавини, се определя от тези четири фактора и обикновено е достъпна за вас.

За да прецените правилно риска от падане на лавина, трябва да успявате да идентифицирате потенциалните проблеми. Съберете и прилагайте данните за „десятката” от няколко източника, направете оценка на алтернативите им, както и на възможните последствия, и вземете решение. Често човек се огреничава само с част от информацията. Например – състоянието на натрупания снежен слой. Това прилича на случката със слепеца в Индия, който решил, че слонът прилича на връвчица, след като го подържал за малко за опашката. Непълният анализ на достъпните данни довежда до погрешни решения относно степента на риска от лавина. И са важни не толкова самите данни, колкото взаимовръзката им.

Започвайки деня с оценка за устойчивостта на слоя натрупан сняг по скалата от едно до пет, е възможно това да ви помогне при идентифицирането на онова, което знаем и не знаем. Обаче не бива да се ограничавате само с тази информация. Необходимо е да прецените ситуацията цялостно. Длъжни сте да вникнете доколко бързо може да се промени устойчивостта на натрупания слой сняг, както по отношение на времето, така и по отношение на пространството.

При анализ на случаите на свличане на лавина поразяващо е следното нещо – „жертвите” са съзряли ясните признаци за нестабилността на натрупания слой сняг, но кой знае защо са си затворили очите за този факт. Да, вятърът е преразпределил снега, те са видели пукнатините върху повърхността на снега, чули са слабите приглушени „хрущящи” звуци, но: „денят е бил слънчев, ясен и карането е било потресаващо...”

Човешкият фактор е основна съставна част при почти всички катастрофи, предизвикани от падане на лавина. Много би могло да се избегне, ако изборът на маршрута и оценката за риска от лавина са били базирани на анализ на фактическите данни, а не на предположения и чувства.

***
При написването на статията са използвани материали от Jill Fredston и Doug Fesler (Alaska Mountain Safety Center) и Bruce Tremper (Utah Avalanche Forecast Center), а също така и лични наблюдения.

  Tweet