В Гармиш-Партенкирхен скиорът ни Георги Георгиев записа най-доброто класиране на българин на Световно първенство. Гого финишира 11-и в суперкомбинацията, влезе и сред първите 30 на Супер-Г. Пред "Стандарт" 23-годишният софиянец разказа как е избрал ските и разкри любопитни подробности от личния си живот.

Георги Георгиев - Гого, фотография БФСки

Георги, коментарът ти за гигантския слалом?
- Беше ми доста тежко. За моето каране трасето вече се беше малко пробило на доста места и изпуснах идеалната линия. Не съм много доволен. Изоставане от над 4 секунди е много. На ръба на големия скок беше най-трудно, трябваше да се минава високо, заради появилите се неравности и следи от предните състезатели. Аз обаче минах по най-долната линия и това ме забави.

Какво ти направи най-силно впечатление на първенството в Гармиш?
- Най-вече перфектната организация и добре подготвените писти. Много ми хареса и откриването. Домакините се бяха постарали много.

С какви чувства ще се прибереш в София?
- Естествено с добри. Все пак тук заех 11-о място в суперкомбинацията. По подобен начин се чувствах и преди 2 години на световното във Вал д'Изер, но там не успях да се реализирам напълно.

Кога започна да тренираш ски?
- Бях в първи клас. Баща ми ме записа в ски клуб "Бояна". Преди това бях карал на Витоша с татко и приятели, но не професионално.

Спомняш ли си първото състезание?
- Да, беше на Витоша. Дотогава никога не бях карал на врати. Въпреки това се справих добре и се класирах 13-и. Треньорите бяха много доволни. Така започна кариерата ми. Първите ми успехи бяха на републиканското за юноши младша възраст. Записах второ и трето място в слалома и гигантския слалом.

Какви бяха първите ти ски?
- Няма да ги забравя - "Атомик". После баща ми ми купи други, а след това от СК "Бояна" ми дадоха служебни.

Имаше ли вариант да се занимаваш с друг спорт?
- Не мисля. Тренирал съм футбол и плуване. Плуването даже беше паралелно със ските. Футболът не ми се отдаваше много и се отказах. В плуването бях добър, но в 22-ра гимназия нямаше добри треньори и се отказах.

Брат ти Светльо също кара ски.
- При децата бяхме голям отбор. Той е доста по-малък, но идваше да кара с нас. Не го пускаха обаче да се картотекира, което страшно го нервираше. Въпреки това не се отказа.

Какво още може да постигне Георги Георгиев?
- Трудно е да си добър във всички дисциплини. Когато караш в една, нивото ти в другите пада. С различни ски в различни дни ми е много трудно. Тук в Гармиш след 4 дни със ски за спускане не знаех къде се намирам, когато сложих слаломните.

 Върви ли ти с гаджетата?
- Не се оплаквам. Сериозна приятелка обаче нямам, не ми остава време.

Колко време през годината си по лагери и състезания?
- Горе-долу 8-9 месеца съм или на състезания, или по лагери. Само лятото имам 2-3 месеца, в които тренирам сам и ходя на море.

Защо прекъсна следването си в Националната спортна академия?
- Изкарах и втори курс, но след като дойдоха словенските треньори, отидохме да живеем в Марибор. Нямаше как да не прекъсна. Все пак имам желание да завърша и след като сложа край на състезателната си кариера, да стана треньор по ски.

С какво запълваш свободното си време?
- Преди всичко почивам. Иначе играя футбол и тенис. Обичам мотори и коли, но като състезател сега не карам, за да не предизвиквам съдбата. От време на време си вдигам адреналина с мотора. Когато имам интернет, съм в мрежата. Влизам и често във фейсбук.

Пламен Вълков
от Гармиш-Партенкирхен за "Стандарт"
СЪБОТА, 19 Февруари 2011

  Tweet