СВЕТОВНА КУПА БАНСКО. Двама световни шампиони имаха важна работа в петък вечер, преди на следващия ден да стартират в Банско за Световната купа - да дадат интервю за “Труд”.

Жан-Баптист Гранж прибра титлата в слалома в Гармиш-Партенкирхен, а Кристоф Инерхофер беше най-добрият в супергигантския слалом, а освен това взе сребро и бронз от шампионата на планетата.

Момчетата от планината нямат нищо общо с нашите “звезди” в спорта - чинно чакат усмихнати по-рано във фоайето на хотел “Стражите” за срещата. Връзката с двамата прави французинът Анжело. След дълги извинения той предупреждава - интервютата ще закъснеят с цели... 5 минути. Но след 3 вече води световните шампиони.

Двамата пристигат и... се представят с имената си, сякаш никой не ги познава....

Инерхофер чака прав 10 минути, докато тече интервюто с колегата му. С Гранж разговорът е странен - иска да слаломира с въпроси на френски и отговори на английски. Причината се оказва прозаична, просто Жан иска да усъвършенства езика на Шекспир.

Инерхофер е мечта поне за половината жени - млад, здрав, висок, атлетичен, синеок и... италианец... Скиорът, роден край Тироля, пристига с една шапка, сваля я, снима се без нея, после слага друга, донася и ските си за по-сигурно... Личи си, че обича да прави шоу.

Накрая Жан и Крис благодарят дълго, все едно те са помолили за среща с репортера на “Труд”.

Французинът Жан-Баптист Гранж: От ските съм на плажа или на мотора

- Господин Гранж, харесаха ли ви Банско и България?

- Много интересно ми е, за първи път идвам тук. Виждал съм страната ви само по телевизията, когато гледах стартовете от Световната купа за жени отпреди две години, които бяха пак тук, в Банско. Пистата още тогава ми се стори доста интересна и си казах - ще дойда да я пробвам. Трасето е много технично и трудно и представлява сериозно предизвикателство за всеки скиор.

- Вече сте световен шампион. Кара ли ви се в последните 3 кръга, след като е почти сигурно, че Ивица Костелич ще спечели голямата световна купа?

- След световната титла от Гармиш се чувствам много по-бърз. Когато сбъднеш една от мечтите си, ставаш по-силен и правиш всичко още по-добре. Искам да спечеля всички състезания до края на сезона, а през следващия да направя нещо още по-голямо.

- Хърватинът Ивица Костелич изненада всички този сезон, как си го обяснявате?

- Наистина нещо му стана на Ивица този сезон (б. а. - смее се). Никой от нас не очакваше такъв фурор от него точно сега. Трябва да си много силен, за да го победиш. Аз обаче съм го правил много пъти...

- Какво знаете за българските ски?

- Признавам си, че почти нищо. Естествено, познавам Килиън Албрехт, който се състезава за България. Но сега съм тук и може би ще науча нещо повече. Условията ви за ски обаче са прекрасни и предполагам скоро ще се чуе повече за българските скиори. Видях, че тук скиорите сме много популярни сред феновете. Пожелавам им да гледат все повече добри състезания и да се забавляват.

- Вие сте от скиорско семейство. Откога карате?

- Майка ми и баща ми са били скиори, дори са били в националния отбор на Франция. Израснал съм по пистите, качил съм се на ски още преди да имам съзнателни спомени.

- Чувствате ли се като наследник на легендарния Жан-Клод Кили? Все пак Франция нямаше световна титла в слалома от 41 години...

- Не, не... Още ми е много рано. Трябва да спечеля хиляди победи, за да го доближа. Този човек е голямата легенда на френските ски, всеки говори с огромен респект за него.Надявам се един ден и за мен да си спомнят. Искам да продължа собствения си път, а не да бъда сравняван с такова голямо име.

- Играете плажен волейбол. Толкова ли сте добър на плажа, колкото на снега?

- Не чак толкова (б. а. - смее се). Просто се събираме с приятели и играем на плажа за удоволствие. Когато съм на море, не издържам и ми се спортува. От спорта си почивам със спорт. Обичам и да карам мотора си в планината, не мога да стоя, без да правя нищо, дори когато отмарям. От ските съм на плажа или на мотора.

Италианецът Кристоф Инерхофер: Искам и на мое име да кръстят писта

- Какво е чувството да летиш със 100 километра в час по заледена писта?

- Защо със 100? Може и със 150 километра в час. А може дори и с повече. Аз съм карал с много на тренировка, не искам дори да знам с точно колко. Когато си на пистата, изобщо не мислиш за това. Летиш и искаш просто да си най-бързият. Определено това не е за всекиго.

- Не ви ли е страх понякога?

- Ако те е страх, не можеш да си сред най-добрите скиори. Разбира се, трябва да умееш да преценяваш риска, а не да се опитваш директно да се самоубиеш. Ските са доста опасен спорт. Виждате, че за съжаление понякога стават инциденти. Но докато караш, не бива да мислиш за това. Ако мислиш, няма да си толкова бърз, колкото ти се иска.

- Как ви се стори Банско?

- Не само Банско, а и на Витоша много ми хареса. Имате много добри курорти, които са на добри и комуникативни места. За първи път идвам в България и съм приятно изненадан.

Пистата в Банско е много добра. Но и в същото време много трудна. Организацията на Световната купа също е отлична. На нас ни остава само да караме и да направим шоуто за публиката. Лично за мен колкото по-трудна е една писта, толкова по-добре.

- Знаете ли, че пистата в Банско е кръстена на вашия сънародник Алберто Томба?

- Да, разбрах го още когато отидох на Витоша в четвъртък. Алберто е голяма работа. Когато бях дете, стоях пред телевизора и гледах шоуто на Томба. И си казах: “Трябва да станеш по-добър и от него.” Надявам се един ден и на мое име да кръстят писта. Това е голямо признание, но аз все още съм твърде далеч от това. Надявам се в Банско Томба да вика за мен. Сигурно ще се видим след състезанието, дано да е доволен от мен. С него се познаваме много добре, помагал ми е.

- Каква е голямата ви мечта?

- Проста е - да съм шампион колкото може по-често. На световно, на олимпийски игри. Сигурен съм, че мога. Мечтая си да остана здрав, да нямам падания, контузии.

- И вие ли като Гранж си почивате от спорта със спорт?

- Не, аз си почивам значително по-скучно (б.а. - смее се). Там, където живея, има много хубаво езеро. Перфектно е за релакс. Събирам приятелите и ходим по брега. И, разбира се, ловим риба.

Алексей Гилтяй
в-к Труд
27 февруари 2011

  Tweet