На 27 юли с тържествена церемония започнаха 30-те летни олимпийски игри в Лондон. Месеци преди официалното откриване на едно от най-големите спортни събития, световната преса се чудеше дали Великобритания е готова да бъде домакин на толкова сериозно и значимо събитие. В медийното пространство бурно се дискутираха въпроси за средствата, които са необходими за организирането на Олимпиадата, как домакинството на олимпийските игри ще се отрази върху икономиката на страната и дали провеждането на игрите в Лондон няма да донесе повече хаос в подредения живот на британците, отколкото радост.

Searchlights over the Olympic Stadium during the opening ceremony of the 2012 London Olympic Games on July 27, 2012 in London, England. Athletes, heads of state and dignitaries from around the world have gathered in the Olympic Stadium for the opening ceremony of the 30th Olympiad. London plays host to the 2012 Olympic Games which will see 26 sports contested by 10,500 athletes over 17 days of competition. (Photo: Daniel Berehulak/Getty Images Europe)
 
Редом с всички тези важни въпроси, голяма част от пресата се притесняваше и за церемонията по откриването на летните олимпийски игри. След като преди 4 години Пекин представи грандиозен спектакъл, включващ главозамайващи лазерни ефекти, изключително високо ниво на технологиите и безупречна организация, Лондон трябваше да докаже, че също притежава класа и стил. Може би поради високите очаквания или поради факта, че днешният телевизионен зрител е свикнал да гледа повече зрелище, голяма част от коментарите след церемонията бяха, че Лондон е представил задоволително шоу, което обаче не може да се мери по пищност и грандиозност с това в Пекин.
 
Наистина, въпреки че беше доста мащабен, английският спектакъл беше доста по-беден от страна на визуални ефекти и рисковани каскади.  И все пак общото мнение, което преобладава е, че откриването на 30-те олимпийски игри представи нещо много по-истинско и стойностно – показа човешката страна на Олимпиадата. Тук нямаше маршируващи армии, които да вървят в такт с музиката, нито пък имаше грандиозни фойерверки, които изскачат от всички страни на стадиона. В английското откриване  главни герои в спектакъла бяха децата, а основното послание, което цялото шоу излъчваше беше колко е важна приемствеността между поколенията. Лазерните ефекти бяха заменени от танцуващи медицински сестри, а акробатични номера бяха ограничени само до летящи велосипеди и скока с парашут на кралица Елизабет II.

The flags of nations represented at the Olympics are displayed during the Opening Ceremony of the London 2012 Olympic Games at the Olympic Stadium on July 27, 2012 in London, England. (Photo: Quinn Rooney/Getty Images Europe)
 
Режисьорът на церемонията, британецът Дани Бойл,  като истински стойностен разказвач,  предпочете да покаже земната и човешка страна на олимпийските игри вместо да залита в излишна помпозност и показност. Той пренебрегна специалните ефекти и вместо тях предпочете да покаже своята  гордост от стабилната здравно-осигурителна система във Великобритания. Отхвърли идеята за грандиозна хореография и вместо това показа индустриалната революция по един оригинален и автентичен начин. Приятно и затрогващо, Дани Бойл припомни на света всички онези исторически личности и типични черти от британския характер, които оформят и обединяват една от най-великите нации в Европа.

The Olympic rings are assembled above the stadium in a scene depicting the Industrial Revolution during the Opening Ceremony of the London 2012 Olympic Games at the Olympic Stadium on July 27, 2012 in London, England. (Photo: Laurence Griffiths/Getty Images Europe)
 
Само един истински добър разказвач като него може да сглоби толкова съвършен пъзел от различни и оригинални елементи. Всеки един детайл беше на място, като се започне от издигането на заводските комини, премине се през лудия купон на младежите с музика от 70-те и 80-те и се завърши с изненадващата поява на литературните герои лорд Волдемор и Мери Попинз. Комичното включване на Роуън Аткинсън като част от оркестъра пък беше един от гвоздеите на вечерта и предизвика искрени усмивки сред присъстващите и телевизионните зрители. Като цяло Бойл хвърли ръкавица към света и припомни, че човешката страна на играта е много по-важна от славата и материалните облаги. Затова и верен до край на своите принципи, Дани Бойл реши да прояви дързост като избра олимпийският огън да бъде запален от група младежи на възраст между 16 и 19 години. Посланието беше съвсем ясно – не е важно коя днешна звезда носи огъня, а на кого я предава.
 
Тъй като днешните големи спортисти в даден момент ще се оттеглят и на тяхно място трябва да дойдат техните последователи. Децата, които ще притежават силата и амбицията, за да подобрят техните постижения. Това  е истински човешката страна на спорта. Успехите и приемствеността. Колко е важно да отстояваш себе си, да развиваш възможностите си и да служиш за добър пример на околните. Затова и Дани Бойл беше обърнал толкова голямо внимание на децата. Тъй като в тях е надеждата за по-добри успехи, те ще са следващите спортни звезди, които ще носят радост на сънародниците си.
 
За по-голямата част от телевизионните зрители беше удоволствие да видят не само мащаба и огромното влияние, което притежава спорта, но  и да усетят смисъла и човешкото в игрите. А церемонията в Лондон представи точно това – показа смисъла, огромното значение на спорта и човешката страна на игрите в днешното мултикултурно общество. Сега за телевизионните зрители не остава нищо друго освен в продължение на месец да се радват на спорта и честната игра в техния автентичен стил.

Aвтор: Жана Попова
Actualno.com
03.08.2012 08:40

  Tweet