В България сме свикнали да казваме, че през зимата трябва да оцелеем. Сезонът е символ на тежко време, което, дай Боже, да мине по-бързо. Може би затова зимните спортове се неглижират у нас и българските успехи в тях не са толкова много в сравнение с летните.
През изминалата зима белият спорт направи точно това – оцеля. Българското знаме почти не се видя на подиума на първата тройка, но поне остана в стартовите списъци. Ще го има и на зимните олимпийски игри в Сочи, но и този сезон затвърди впечатлението, че българските успехи в зимните спортове се дължат на усилията на няколко семейства. Все още изглежда, че е далеч моментът, в който няма просто да оцеляваме през зимата, а ще се радваме и на спортни успехи.
Момчето си отива?
Красимир Анев направи няколко уверени крачки към елита на мъжкия биатлон през сезона и затова твърдението, че се оттегля от спорта, предизвика изумление. Анев и Владимир Илиев постигнаха класирания в първата десетка в стартова за Световната купа, а самоковлията взе и бронзов медал в индивидуалната дисциплина на 20 км на европейското първенство в Банско. Отличието от континенталния шампионат може би донякъде горчи на Анев, който бе принуден да жертва представянето си на световното първенство. Във всеки случай се стигна дотам година преди най-голямото спортно събитие единственият българин с медал от голямо първенство в зимните спортове този сезон да се чуди дали има смисъл да продължава.
Без чудо, но с рекорд
Едва ли някой е очаквал алпийците да изравнят 11-ото място на Георги Георгиев в суперкомбинацията на световното първенство в Гармиш Партенкирхен преди две години, което си беше равносилно на чудо. Топ класирането на скиорите на шампионата на планетата в Шладминг този път е 17-о място в същата дисциплина, постигнато от Никола Чонгаров. Пловдивчанинът постепенно се превръща във водещия алпиец на България, а също и в универсален състезател, като кара във всички дисциплини. Малко не му достигна за място сред първите 30 в супер Г и гигантския слалом. Стефан Присадов пък остана на една позиция от топ 30 в слалома.
Алпийците обаче ще запомнят сезона и с още едно постижение. Светослав Георгиев направи и един любопитен рекорд – за най-висока скорост с алпийски ски – почти 160 км/ч по време на една от тренировките за спускане във Венген. Впоследствие рекордът му беше подобрен, но очевидно българите вече не се плашат от дългите ски.
Да станеш част от елита
Владимир Зографски и Александра Жекова продължават да са бели лястовици в ски скока и сноуборда в България. Плод на познанията и амбициите на бащите си и собствения си труд и талант, двамата извървяха още път към утвърждаването си в световния елит в дисциплини, в които България няма традиции, база и ноу-хау.
19-годишният Зографски редува класирания близо до топ 10 със спадове, но вече е забравил времената, когато го дисквалифицираха заради нередовна екипировка. Класира се 31-и на голямата шанца във Вал ди Фиеме на световното първенство, сходна е и позицията му в крайното класиране за Световната купа – 33-и със 183 т.
Жекова пък има леко отстъпление от предишния сезон. Този път тя стигна до един подиум в Световната купа – трето място в Телюрайд, и завърши шеста за сезона с 2610 т. Световното в Стоунхем беше разочарование – Сани бе дисквалифицирана в четвъртфиналната серия и остана 18-а в крайното класиране.
Двамата продължават пътя си към върховете на спортовете си и ще са основните надежди за добро българско представяне след година в Сочи.

Екатерина Дафовска, президент на БФБиатлон: Винаги може да се иска повече

За нас беше добър сезон, въпреки че винаги може да се иска повече. Мъжкият отбор се отчете с третото място на Краси Анев на европейското и четири квоти за олимпиадата, докато при жените останахме с една. На Световните купи имаше много добри класирания и на Владо, и на Краси. Вече са много по-постоянни в точките. Юношеският отбор и на европейското, и на световното за младежи направи по едно шесто място. Това са ни по-добрите резултати.
Приехме европейско първенство. Откакто съм председател, организираме състезания – първия път беше Европейска купа, която мина доста по-леко. Сега имахме осем дни, седем от тях състезателни. Най-голям проблем ни беше времето, което не беше с нас, но се справихме. Два пъти се отлага мъжкият старт, преди това не се проведе щафетата. Тя беше важна за нас, защото при мъжете се борихме да покрием нормите на Министерство на спорта. Заради отмененото състезание не успяхме. Но всичко беше на ниво и получихме много добра оценка от международната федерация, няма забележки.
В момента националните отбори са разпуснати, а на нас ни предстоят управителни съвети, на които ще приемаме отчетите на треньорите, а след това ще приемаме плановете за подготовка за следващия сезон, така че е прекалено рано да говорим за зимните олимпийски игри в Сочи.

Емил Атанасов
в-к 7 Дни спорт
Понеделник, 8 Април 2013

  Tweet