УЛТРАМАРАТОН #Витоша100км Треньорката Наталия Величкова е Човекът в сянка, който стои не само зад много от успехите на българските състезатели по ориентиране, но и като личен треньор зад известните за широката публика рекордни преминавания на Ком-Емине от Кирил Николов-Дизела и от Антония Григорова. Естествено, нейни възпитаници са редовни участници и са сред фаворитите в Обиколката на Витоша 100км, а ние, екипът на SKI.BG, имахме невероятния шанс да съпреживеем лично с Наталия една от безсънните нощи миналата година на "Обиколката" в преследване и съпорт на нейния скороходен отбор, в който тогава бяха и ултрамаратонците Антония Григорова, Калоян Чанев и Меглена Бенева. Но това е тема на друг разказ. Сега искаме да представим на вашето внимание споделеното от Наталия Величкова в личния й Фейсбук профил по повод приключилата преди дни "Обиколка на Витоша 100км" 2018. Един разказ напълно в нейн стил, който всеки трябва да почувства сам. Приятно четене!

Наталия Величкова: Обиколката на Витоша 100 км + 3 км

Януари тази година попитах всеки един от хората в #отборЪТ какви са целите му за тази година? Почти всички включиха тези 100 км в плановете си. И така километрите се затъркаляха, дните и седмиците отминаваха... имаше моменти, в които всеки от нас си имаше своите съмнения, задавахме си екзестенциалните въпроси:

⁃ Защо го правя?
⁃ Защо продължавам да си го причинявам?

Но със всеки следващ месечен план и с всяка следваща тренировка се доближавахме до момента, до който щяхме да разберем колко много го искаме този миг на “безсмъртие”?
Генералната репетиция за Обиколката беше тренировката на Златин Роев, който реши, че иска да я избяга два пъти за 24ч, като тренировка. Всички от отборЪТ се включиха, като пейсъри. Най-трудната ми задача беше да ги разпределя така, че никой да не се почувства пренебрегнат, ако бяга по-малко км от другите ��. Много приятно ми стана, когато Ivaylo Hadzhiev,Jordan Stoilov, Иван Димитров и Borislav Popov се включиха, като пейсъри във вторите 100 км ��
И това се оказа една много полезна
тренировка за всички.

В началото на май месец Камен ми заяви, че изобщо не иска да участва в никакви състезания нито с колело, нито с бягане. И няма да участва на В100. Оставих го няколко дни да си живее с това рвшение. След това му казах, че няма да му позволя да се откаже от Мечтата си да спечели дуатлона без дори да направи опит!
В края на същият месец той инициира среща с мен, на която се беше приготвил за “тежки преговори”, за да ме убеди да спре да бяга за две седмици, но беше изненадан, че веднага се съгласих с уговорката, че всъщност ще са 10 дни...

И така с възходи и спадове дойде седмицата на В100. За себе си бях твърдо решила, че в петък (21.06.18) ще съм day off! Започнах работа в 06:30’ и приключих в 21:00’...поне си легнах към 23 ч.

Събудих се в 03:30’ преди Камен да ме провери дали съм станала.
Бях решила, че ще му направя палачинки за подкрепителния пункт на Брезите. Не знам как се замотах толкова, но успях да стигна до стартовата линия 1’ преди да дадат Старта и да видя Камен. Чудейки се как да “убия” времето до 9 реших, че мога да отида до Бухово, където правя ремонт, за да видя какви точно проблеми имат майсторите��
На Белите брези успях да отида навреме. Посрещнах Камен, който се движеше перфектно и след това го изчаках да финишира, като победител с комфортна разлика за бягането!

Тръгвайки към вкъщи се опитах да се свържа с Константин Василев младши, за да слезе да ми отвори (сутринта му оставих ключовете си от апартамента), чиято тренировка беше 3х1000м.
1 час и 20 минути, 15 неприети повиквания от мен и още толкова от майка му, още един курс до Бухово, за да взема ключовете на майка ми-единственият човек, който запази самообладание и не изпадна в паника (въпреки, че има статута на “Баба”).
Защото аз след първите 30’ виждайки през ключалката, че в коридора свети и ключът е в ключалката си съчиних такива апокалиптични сценарии..., а по това време ми се обади и Momchil Naydenov. След като му обясних в каква ситуация се намирам той ми предложи да дойде и да се спусне с въже от 15 на 14 етаж, за да “реши проблема” ����
И... тъкмо влизайки в София, Коки ми звъни и с един бодър глас ми казва:
⁃ Слизам да ти отворя...
Честно, ако можех щях да “го убия” по телефона! Влизайки вкъщи му казах да започва с лицевите опори, докато не ми мине ядът. Изпуших две цигари на терасата и после пак станахме “пи..ииятели”.
Тренировка: 3х1000, гонене на автобус за Ловеч, последно пазаруване на продукти за домашен шоколад (най-доброто нещо, което съм приготвяла до момента за Ултри ��) и обратно вкъщи да подреждам бурканчетата, кутиите и храната за В200...
1 неуспешен опит за дрямка и 3 часа готвене.

И вече е 22:45’ вече сме на старта: състезатели, съпорт, съпорт на съпорта ( изключително съм благодарна на Васил Туцев, че ми беше компания, дясна ръка и шофьор ) и приятели.
Опит-неуспешен да накарам Ivan и Камен да загреят с леко бягане преди старта...
И 00:00’ч Старт на последните 200 км от моите 300 ��

Следваща спирка яз. Студена 32-ри км.
И тук за първи път времето започва да се влачи..., защото 3’ се равняват на 30’...
Първи пристига Сашо. Имаше нещо много специално в погледа му: хъс, вдъхновение, енергия, безусловна целеустременост...
Малко след това дойде и Иван. Бягаше леко и ефирно, сякаш едва докосва земята.Взе си това, което си беше поръчал за този пункт и продължи.
Изчаках Камен, който дойде 10-ина минути преди графика си и тръгнах за Ярлово. Останалите от #THEекипа заминаха за Чуйпетльово.

Ярлово 56-ти км
Докато чакахме Иван си спомних как предната седмица на нощната му т-ка от Чуйпетльово до Ярема тъкмо бях стигнала Дупница и той ми звъни:
⁃ Натали, ами тук пред мен има 3.4.5.6 чифта очи... Какво да правя?
⁃ На каква височина са очите?
⁃ Ами, май са на моята..
⁃ Искаш ли да се връщам?
⁃ Не, чакай..., май са сърни. Скриха се в гората. Сега ще отида да видя дали следите са от лапи или копита..
Тогава бяга много, ама много бързо ������
за разлика от сега.
Приготвила съм му храна, соли, чери домати и го чакам преди пункта. Пристига Иван “сърдит” на всичко и всички и ми нарежда:
⁃ Нямам нужда от енергия. Искам само чери домати.
⁃ Добре. Имаш 7км до Ярема. Миналата седмица ги избяга за 35’. Така, че не се разхождай

Ярема:
Тръгваме с Васил да пресрещнем Иван. Приготвила съм само чери домати, един разтворен аспирин с витамин С и малко лимонана (със сладко от цвят на глухарче).
Гледайки времето, което пак е започнало да се влачи споделям, че сега Иван, като дойде няма да иска вече домати ��.
Така и стана. Пристига и казва:
⁃ Не искам домати. Имам нужда от енергия...искам храна...
и хайде съпорта спринт до колата, в която вече е пълен хаос, за да приготвим храна без да го забавим.
Тръгвайки от пункта се опитах да му дам съвет как да смени фокуса си и да се рестартира, но май не ме отчете много, много...

Белите брези
Ася Борисова вече е тук и чака Камен, за да го пейсва до финала. Приготвям хапки с крема сирене, авокадо и малини, защото вече съм решила, че ще става така както смятам, че е правилно. Между временно Martina Racheva ентусиазирано ми се обажда, за да ми каже Камен в колко добра кондиция е и изобщо не спира по пунктовете! Това е доста успокоително.
Тук за малко да пропусна Иван. Беше започанал да бяга и не го очаквах толкова скоро. Изяде две хапки и продължи към...

Бистрица
Сега вече времето започна да бърза... вече 30’ се равняваха на 3’?!? И ето Иван само профучава покрай нас.

Симеоново
Малко след нас пристигат и Мартина с Калоян. Правим гурме сандвичи с крема сирене, ягоди, мента и домашен шоколад, от които Иван изяжда ягода и половина и продължава...

Драгалевци
5’ след като пристигаме Иван мина по край нас без дори да ни отчете, че сме там...
Телефона ми звъни-Мартина с въпроса знам ли какво се случва с Камен? Звъня на Ася, звъня на Камен: няма връзка...
След малко влизат в обхват.
⁃ Камене, как си?
⁃ А, добре съм. Бягам си. Бавничко...
⁃ Каменеееее, какво значи бавно и защо? За къде се пазиш?
И връзката се разпадна...
След малко Мартина се обажда:
⁃ Калоян тръгна отново с Камен и бягат.
Минавайки покрай мен и двамата ми се оплезват ��

Бояна
Иван вече е финиширал и аз отивам да чакам Камен 200м преди финала. Нямам енергия да говоря дори. Искам просто всичко вече да е свършило.
Появяват се и виждам, че Камен Бяга бързо и с широко отворена крачка... към шампионският си финал!
Какво облекчение?

Камен спечели безапелационно дуатлона на Витоша 100!! Това му го бях обещала още миналата година!

27.06.18
София

  Tweet