ТУРИЗЪМ И ПРИРОДА. Никола Дойкин е доктор по зоология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и експерт "Фауна" в Дирекцията на Природен парк "Витоша". Паркът е най-старата защитена територия не само в България, но и на Балканския полуостров - обявен е през 1934 г. По повод засиления туристически поток към Витоша след отпадането на ограниченията за посещения в рамките на епидемията от COVID-19, "Дневник" потърси д-р Дойкин за коментар на ефекта върху животните от двумесечната липса и от последвалия свръх-интерес на посетители. Повод за разговора даде сърна, която бе намерена от Дойкин убита от сблъсък с кола след отпадането на ограничителния режим за туризъм в ПП "Витоша".

Какви животни има в Природен парк "Витоша"?

- На Витоша живее почти цялата гръбначна фауна, която може да се срещне в България. Като почнем от най-едрия хищник - кафявата мечка - минем през вълци, лисици и стигнем до белки и златки. Срещат се и повечето копитни - благороден елен, сърни, а в най-непристъпните части на планината и диви кози.

Естествени ли са популациите на тези животни?

- Да, освен за дивите кози. Дивите кози бяха върнати на Витоша от 2002г насам със съвместна работа и усилия на дирекцията на Природен парк "Витоша" заедно с Югозападното държавно горско предприятие и със Сдружение за дива природа "Балкани". Благодарение на тези усилия сега на Витоша отново има диви кози, които в началото на миналия век са били изчезнали - избити при лов.

В кои части на Витоша се разхождат големите животни - мечки, вълци, елени?

- Тези по-едри животни обитават обикновено по-южните части на Витоша. В частта, която е на север от Черни връх и която виждаме от столицата, също има животни, но големите животни, които се нуждаят от по-големи територии и спокойствие, избягват тази част.

С какво се хранят дивите животни на Витоша и има ли конфликт с близките селища?

- Днес не. В миналото може би е имало, тогава е имало стада от стотици овце. Но откакто на Витоша няма животновъдство, няма конфликти. Те намират достатъчно храна на територията на парка, така че е изключителна рядкост, ако се забележи едро животно, което е слязло по-близо до селищата.

Важна ли е Витоша на картата на България като част от миграционните пътища на дивите животни?

- Витоша е важна както всяка друга планина, която е важно да бъде дом за дивите животни. Затова и е обявена за природен парк - с идеята да бъдат съхранени дивите животни и техните местообитания, както и растенията на тази територия. А като погледнем картата на България, всъщност Витоша е доста отделена от съседните природни територии. Единственият по-съществен биокоридор, който животните ползват, е от Витоша към Рила през планината Верила. Това е единствената връзка на Витоша с другите планини. За жалост западната ѝ част е изцяло отделена чрез магистрала "Струма", северната - от столицата, а от източната част има единични преминавания на животни към Плана.

Какви са данните ви за най-голямото животно в парка - мечката?

- Ние правим наблюдения, но не можем да сме сигурни колко точно са мечките на Витоша. Бройката им е между 15 и 20. Те варират между сезоните - през лятото на територията на парка идват повече мечки, защото за тях тук има храна - Витоша е богата на горски плодове и достатъчно хранителна база. А зимно време те се оттеглят, за да прекарат зимния си сън в съседните планини - Рила и Плана. На Витоша няма толкова много територия, за да могат да съжителстват повече мечки през зимата. Затова броят им варира през лятото и зимата.

А колко са вълците?

- Нямаме данни. На Витоша не живеят вълци - те само преминават. Предимно пак са в южната и югозападната част, където ловното стопанство подхранва дивите свине. Там и за вълците има повече храна заради повечето дивеч. Отделни индивиди са наблюдавани и в Бистришко бранище.

Какво трябва да знаят туристите, които посещават Витоша?

- Първо, трябва да знаят, че Витоша е защитена като природен парк по силата на Закона за защитените територии. А по силата на Закона за биологичното разнообразие и двете европейски природозащитни директиви - за местообитанията и за птиците - паркът е и европейска защитена зона от "Натура 2000". Като преобладаващо горска територия, тук са в сила и режимите на Закона за горите.

Но като защитена територия, основно за посетителите е да не нарушават целостта на местообитанията на животните и да не се берат растения.

Можете ли да дадете примери за нарушаване на целостта на местообитанията?

- Примерите за непозволено поведение, което уврежда местообитанията в парка, са много. Като тръгнем от това да не са карат автомобили по поляните. Също - да не се палят огньове извън обособените за това места, които заради големия туристически интерес е съгласувано с пожарната служба да съществуват и са ясно обозначени с табели и изградени огнища. Да не се отнема горен слой почва - например, скоро имаше случай, в който човек се хвалеше, че си е "набрал" 300 кг мъх от Витоша за вилата. Това е вредно за местообитанията, защото мъхът има почвообразувателни функции, дава дом на редица безгръбначни животни, задържа влагата и е в основата на хранителната верига за всички организми в парка.

Друго много важно правило е на територията на парка да не се вдига прекомерен шум. Мога да дам като пример туристи - в кавички - които спират колите си и надуват много силна музика. Това също има силно негативно влияние върху животните. То ги прогонва. И понякога за тях не е лесно да се върнат. Приучават се, че тези територии не са подходящи за тях и почват да ги избягват. Дори и когато са уплашени от такъв силен шум, те могат да попаднат в опасност. Такъв беше и инцидентът от миналата седмица, когато автомобил блъсна и уби подплашена сърна.

В един краен случай едно подплашено диво прасе може, тичайки, да се натъкне на други туристи и да ги помете в паниката си.

Освен до прогонване на животните, шумът води ли и до проблеми в размножаването им?

- Да, например през есента, ако сватбуването на елените не се състои заради безпокойство на местата, които са избрали за своите сватби. Тогава през следващата година те няма да имат малки.

Или друго често безпокойство, което е типично за сегашния период. Вече са започнали да се раждат малките сърнички. Ако туристите не вървят по маркирани пътеки, те могат да намерят сърне в храстите и да помислят, че бедства и трябва да го спасяват. Всъщност обаче това е защитната реакция на сърните спрямо хищници. Майката скрива сърнето в храстите, защото то няма миризма. Същевременно майката-сърна се опитва да отвлече хищника в друга посока. Затова хората се опитват да спасят сърнето, казвайки че майка му не се е върнала при него с часове.

Трябва да се има предвид, че не всички животни, които намирате в гората, имат нужда от помощ и бедстват. Природата е техният дом.

Има ли разлика в тези принципни правила за поведение сега, след като достъпът до Витоша бе забранен за два месеца?

За двата месеца, в които Витоша беше затворена за туристи, животните се върнаха към естественото за тях придвижване по най-лесните пътища. Те привикнаха да ползват асфалтовите и горските пътища и пътеки, защото това им пести енергия. Когато Витоша е в нормалния си вид, пренаселена с хора, животните избягват тези отворени артерии.

Докато Витоша беше затворена, животните отново се върнаха на пътищата, мислейки ги за безопасно място, тъй като нямаше безпокойство нито от хора, нито от коли. С отварянето за туристи на пътищата и пътеките, животните започнаха да ги избягват, но има момент на привикване. Трябва да мине известен период, в който животните да осъзнаят, че има отново безпокойство и тогава пак ще започнат да ги избягват.

Докато мине този период на привикване, трябва да бъдем толерантни към животните и да ги оставим на мира. Малко повече внимание трябва да проявяват шофьорите.

Тоест, в момента туристите по-лесно от обичайното могат да бъдат изненадани от среща с красиво животно?

- Да, затова трябва малко повече да внимават, за да не безпокоят животните. Както и за своя безопасност. Както при всяко едно посещение, трябва да уведомят обитателите за своето присъствие.

Не говорим за вдигане на шум и олелия, а за нормален разговор, ако сме със свой близък. А ако сме сами, което не е много препоръчително в гората заради нашата безопасност, все пак да се движим, като оповестяваме своето присъствие.

Ако турист види нарушение на тези правила - автомобил извън шосето, огън или безпокойство на животни - как да сигнализира до парка?

- Най-добре е, за да има запис и следа за сигнала, той да бъде подаден до телефон 112.

Как туристите да използват услугите на дирекцията на парка във Витоша?

- Дирекцията на Природен парк "Витоша" стопанисва Музея на мечката над Бояна по пътя за "Златните мостове", както и Детския екостационар в местността "Белите брези" до Бояна, където се помещава и Музеят на совата. И двете места могат да бъдат посетени през уикендите, след 1 юни. През седмицата посещенията са само при записване на групи. Извън това, гражданите могат да се свързват с нас през интернет страницата ни.

В крайна сметка, опасни ли са животните на Витоша?

- Всяко едно животно е опасно. А животното, което убива най-много хора в света, е комарът.

При среща трябва да се запази самообладание. Животните винаги избягват срещата с хората. Така че когато видите диво животно, застанете на едно място и просто дайте възможност на животното да се отдалечи.

А на Витоша животни е имало винаги и винаги ще има. Имало е и преди планината да бъде затворена, ще има и след нас. Хората трябва да не се притесняват и да няма излишна паника. Важно е разумното поведение, ползването на маркираните пътеки и това да уведомим животните, когато им отиваме на гости.

Вера Стаевска
Дневник.бг
08:03, 21 май 2020 г.

  Tweet