SKI.BG
     Неделя, 20 Септември 2020
[english version] english version
FIS World Snow Day Sofia 2020
БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ СКИ
FIS World Snow Day Sofia 2012
ЕДИН СКИ ДЕН НА.. фотогалерии
World Skitest
SKI.BG partner > Yourski.RU
SKI.BG PHOTO GALLERY
СКИ в България > СКИ порталът!
 
FIS Alpine World Ski Cup Bansko 2009 LIVE
СПОНСОРИ на БФСки
Националният Ски Отбор
NOKIA Snowboard FIS World Cup Big Air Sofia 2007
 
СКИ в България > СКИ порталът!

 . бг ски новини
27 Август 2020 - 15:12
Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх
125 години от първото организирано изкачване на Черни връх
изпрати на приятел Printer friendly версия

ТУРИЗЪМ ИСТОРИЯ. В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.


На разходка до Черни връх, края на XIX в.

В края на месец август 1895 г., във вестник "Знаме" е публикувана интересна покана - за първото официално масово изкачване на Черни връх на Витоша. Неин автор е писателят и любител на родната природа Алеко Константинов. Една от целите на този излет е да се основе Клуб на българските туристи.

В деня, в който се навършват 125 години от този паметен акт, поставил основите на Българския туристически съюз, Ви представяме пълния текст на поканата, мотивите, накарали Щастливеца да я отправи и възторженият му разказ за изкачването на върха.

Покана

    "Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черния връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за съставянето на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст.

    От няколко любители пешеходци."

- Глупости! - ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела.

- Луди хора! - ще кажат разкисналите и преждевременно сбабените вечни посетители на кафенетата и академиите.

- Блазе им! - ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им.

- Браво! - ще извикат всички жизнерадостни сили на българската столица, всички тия, които са умели да се ползуват най-добре от свободното си време и са търсили душевен покой и чисто наслаждение в дивата прелест и поражающето величие на нашата чудна природа.

    Не помня, Вазов ли или друг някой е написал: "Господа, изучете България, за да я обикнете."


Туристи на Черни връх, 1928 г.

Е, вярвайте Бога, няма по-света истина от изразената в тия думи. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на фаетон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Тия пътища са опитомени, те са вече изучени и по тях се движи вече от Запад към Изток цивилизацията с всичките ѝ прелести и мерзости. Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове - там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Там замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти. От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш:

    "Братя, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни."


Туристи на връх Мусала, 20-те години на ХХ век

С радост посрещаме инициативата на няколко любители на българската природа за основаването на един туристически клуб. Ползата от такъв клуб е очевидна: членовете му, сгрупирани в дружество, ще възбуждат и поддържат взаимно любов към обиколки на живописните местности из България; ще се запознават със страната; ще се правят описания на разходките и местностите; между членовете, без съмнение, ще има лица научно подготвени, за да могат да изследват флората, фауната, минералните богатства, етнографията, геологията, географията; ще се държат сказки за български или иностранни интересни пътувания, за да се възбужда съревнование и надпреварвание между членовете; клубът може да дава сведения и да бъде полезен на тия, които желаят да посетят някои места, за да добият право и те да станат членове.

Клубът, като се усили, може да има свой орган, в който ще се описват пътуванията и изследванията на членовете му и ще се пропагандира отварянето на клонове или отделни такива клубове и из другите градове на България. Клубът ще може да препоръчва на правителството някои мерки за улеснение на пътуванията и предупреждение на заблудяванията из непроходими и непристъпни места. Ще се устройват конкурси и общи разходки и прочее.


Членове на Българско туристическо дружество “Пирин“, клон Разлог, 1925 г.

Малко оригинална наистина, но е прекрасна идеята на инициаторите да свикат заседанието на Черни връх на Витоша. Който не може да се покачи поне на Черния връх, той не заслужава да бъде член на клуба. Този клуб ще има за образец Алпийските клубове. За такива опитни пешеходи като г-дата Ив. Вазов, Ив. Грозев, д-р Моллов, д-р Мирков, д-р Данев, Ем. Иванов, д-р Ив. Шишманов, д-р Кръстев, д-р Ив. Георгов, д-р Георгиев, д-р Червениванов, Вл. Селджобалиев и за всичките почти членове на Ловчийското дружество ще бъде една играчка да се изкачат на Витоша и на тия почтени господа преди всичко прилича да се явят като основателни членове на този клуб, който ще принесе голяма полза и удоволствие не само за членовете му, но и на цялото общество.


Витоша, хижа “Фонфон”, 1928 г.

Един практически съвет за тия, които не са още посещавали Черния връх и желаят да се явят в неделя, при откриване на заседанието. Който за пръв път се качи на Витоша, трябва непременно да има водач. Водачи винаги се намират по празнични дни във всичките села в полите на Витоша. Плаща им се от 2-3 лева. Може да се възлиза с кон от селата Владая и Княжево. Тези два пътя са най-леките, но е дълго разстоянието до Черния връх. За кон се плаща от 4-8 лева. За пешеходите най-късият път е през с. Драгалевци, а най-удобният - през с. Железница, само че това село е доста далеч от София.

Последният път води без заобиколки прямо на Черния връх и тук не е нужен никакъв водач. Във всякой случай, с кон или пеши, трябва още от събота вечер да се отиде в селото, от което ще се възлиза. Най-приятно е възлизанието, ако се почне поне два часа преди изгрявание на слънцето, за да може изгревът да ви свари на известна височина, гдето е сравнително по-прохладно и следователно по-леко за ход. Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи.

Провизия трябва да се вземе от града. Облеклото трябва да бъде леко, но е необходим запас от дебела дреха, а още по-добре шал (плед), който може да служи и за постилка, и за завивка, според нуждата. Опитни водачи: за през Владая търсете Димитър Маринов, през Княжево - Коста Комитата, през Драгалевци - Ангелко Билеринът, през Бистрица - Ангелко и прочее.


Група от млади планинари на Златните мостове, Витоша, 30-те години на ХХ век

Тия господа, които се намерят в неделя, по 12 часа, на Черния връх, при откриване на заседанието, ще бъдат основателни членове.

Колко е желателно да не се отнесат небрежно и високомерно българските туристи към тази покана. А пък столичните вестници се умоляват да бъдат тъй добри и напечатат поканата.

София, 22 август 1895 г.
Алеко Константинов
Публикувано във в. "Знаме", 23 август 1895 г.


Строежът на хижа “Алеко” на Витоша, 1932 г.

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

При онази Мамоновска епидемия за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото, при онази гешефтарска страст за купувание и спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади и стари, и бе обърнала жадните погледи на всички към банките и банкерските кантори - трябваше да се намери някой да се провикне:

"Ей, българино, стой бе, къде си се лутнал, не о хлеб едином жив будет человек...", и като ги отбие поне временно от пътя на Златния телец, да охлади що-годе страстта, която бе погълнала мислите и желанията на множеството.

Българският народ проживява сега един интересен психологически момент, предизвикан от безсъвестното и крайно обидното за националната ни чест поведение, което държа средноевропейската преса по повод станалите напоследък у нас събития.

Кръвните обиди, нанесени на народа ни, удариха истински патриотическата му струна и го накараха да се стресне и да почне да се сплотява, вън от партийните интереси, на обща национална почва, като за отпор, за противовес на външното влияние, на външната експлоатация. Ето с какво се обяснява внезапно изникналата епидемия за сдружавание.


Поглед от Витоша към София, над Бояна, 1935 г.

Но нека се не лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя място в неговото отечество му напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание.

Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост; защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската.

Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.


Строежът на метеорологичната наблюдателница на Черни връх в 1935 г.

Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази:

    "А бе българска работа", "Българи-диваци, не ги ли знаеш", "Българѝя-дивотия"... А пък то, нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж много сме видели и много знаем...


Туристи на Витоша, в близост до хижа “Фонфон”, 30-те години на ХХ век

Ето горе-долу какви размишления наведоха пишущия тия редове на мисъл да напише оригиналната покана за Черни връх, която се появи миналата седмица в подлистник на в."Знаме". Идеята за подобна покана изникна в един тесен кръг от любители на българската природа.

Ефектът, който произведе поканата, надмина стократно всякакви очаквания. Сега, след като бях честит да видя цял панаир на самия връхчец на Витоша, мога смело да допълня цитираната чужда фраза "Господа, изучете България, за да я обикнете" и да прибавя:

    "Господа, изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете; в него се крие потенциална сила, намерете здрав импулс и я превърнете в жива сила."

Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни черти на българите, плод на изкълчен патриотизъм, но тогава съм изказал почти инстинктивно, а сега съм честит, че тази мисъл се потвърдява. В поканата имаше и следующата фраза:

    "Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи."


Витоша, хижа “Бор”, 40-те години на ХХ век

Знаете ли какъв беше резултатът? - Около четиристотин души през Драгалевци, през Беглер чифлик, през Бистрица, през Княжево плъзнаха през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при изгряванието на слънцето триста души бяха при Черния връх! Е, право да си кажа, туй благородно надпреварвание ме порази! Картината, която представляваше Витоша в събота през нощта, беше до такава степен величествена, щото се отказвам даже опит да направя за описванието ѝ.

Онзи въодушевен, фанатически устрем към небесата, чрез хиляди препятствия, онова стремително катерение по храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развятото нарочно приготвено знаме, звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, онази фантастическа картина, осветена феерически от пълната луна... Господин Вазов, вий бяхте очевидец - опишете тази поражающа със своето величие картина.

За съжаление, за голямо съжаление времето на разсъмване се развали: вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черния връх туристи, но при всичко това всякой очевидец, догде е жив, ще помни Панаира на Черния връх.


Скиори на Витоша, 1968 г.

Началото е неимоверно бляскаво. Сега остава да се уредим. Нека всички основателни членове (всички, които бяха в неделя на върха) и всички граждани, които желаят да се запишат за действителни членове, да заповядат на 2 септември в 6 часа вечерта в салона при фабриката на братя Прошекови и там:

    1) ще се прочете списъкът на записващите се и ще се допълни с незаписващите се основателни членове;

    2) ще се открие подписка на действителни членове;

    3) ще се избере временен Комитет за изработване проект за Устав и за облеклото на българските туристи;

    4) ще се предложи, според сезона, една нова разходка за желающите. (Умоляват се столичните вестници да напечатат безплатно тази покана).


Алеко Константинов

Не се ли интересувате да знаете като какви са тия 300 души, които на 27 август бяха на Черни връх? Ето: 110 чиновници, 25 студенти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6 адвокати, 6 кундурджии, 4 печатари, 3 офицери, 3 запасни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3 лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци, 2 механици, 2 дърводелци, по един: литератор, стенограф, гостилничар, войник, книжар, предприемач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор, златар, терзия, художник, бояджия, словолитник, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и множество без означени занятия.

Освен това има поне 50 души, които не успяха да се запишат. От 250 души записани около 150 са от Северна България, 50 от Южна и 30 от Македония. Останалите са от Добруджа, Бесарабия, Турция, Сърбия и няколко иностранци. Любопитен факт: при всичко, че някои погрешно се записаха като софиянци, пак от София имаше само около 28 души, когато от Свищов например имаше 25 души.

София, 29 август 1895 г.
Алеко Константинов
Публикувано във в. "Знаме", 31 август 1895 г.

Редактор: Илиана Иванова
"Изгубената България"
impressio.dir.bg
27 август 2020 / 12:21
Снимки: Изгубената България


 

изпрати на приятел Printer friendly версия  

Предходна:
Отбелязваме 125 години организирано туристическо движение в България – 27 Август 2020 - 12:17
Европейското по ски ориентиране в България отменено заради Covid-19 – 26 Август 2020 - 18:49
Софиянци искат обществен транспорт до Витоша и през есента – 24 Август 2020 - 18:35
Милена и Владо дублираха титлите си на Белмекен – 22 Август 2020 - 09:25
Драмата в биатлона продължава, задават се преждевременни избори – 21 Август 2020 - 14:49

Powered by [xt] , PHP & MySQL

NO27 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
SKI.BG PHOTO GALLERY
ispo BrandNew Awards
 ski poll
Кой зимен спорт сте опитвали и практикувате?
Алпийски ски
Ски ходене/ски туринг
Беккънтри ски
Телемарк ски
Ски бягане
Ски скок
Сноуборд
Фристайл ски
Фристайл сноуборд
Фрирайд ски
Фрирайд сноуборд
Снегоходки
Спускане с шейни
Туризъм/трекинг
СПА
Не спортувам
Друго


View results
FIS Live Timing
NO26 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO25 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO24 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO23 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO22 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO21 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO20 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO19 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO18 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO17 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO16 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO15 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO14 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NOX3 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO12 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO11 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO10 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO9 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO8 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO7 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO6 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO5 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO4 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO3 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO2 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
Списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
 
 
XXIII Olympic Winter Games PyeongChang 2018
XXIII-ти Зимни
Олимпийски игри ПьонгЧанг 2018!
XXII Olympic Winter Games Sochi 2014
XXII-ри Зимни
Олимпийски игри Сочи 2014!
XXI Olympic Winter Games, Vancouver 2010
XXI-ви Зимни
Олимпийски игри
Ванкувър 2010 !
XX Olympic Winter Games, Torino 2006
XX-ти Зимни
Олимпийски игри !
XIX Olympic Winter Games, Salt Lake 2002
XIX-ти Зимни
Олимпийски игри !
 
 
 
© 2002-2019, SKI.BG > www.ski.bg > www.skibg.com > SKI.BG > СКИ в България > Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх > СКИ Порталът! All rights reserved. Всички права запазени. Terms & Conditions - Условия за ползване. Powered by [xt]. нагоре