Планинската спасителна служба чества 75-годишен юбилей към БЧК отбеляза днес своята 75-а годишнина. През 1974 година е създадена групата за спасяване с кучета. 18 действащи кучета има към момента на територията на цялата страна. Отрядът се състои от 108 души, от които 9 са щатни, а другите са доброволни планински спасители.
Българският червен кръст (БЧК) и държавните институции ще модернизират базата на "Алеко" като подарък за Планинската спасителна служба (ПСС), каза председателят на Българския червен кръст Христо Григоров. Базата ще бъде използвана и като учебна. Финансовият ресурс е обезпечен, строителството вече е започнало.
В Планинската спасителна служба към момента работят достатъчно хора, има и кандидати. Опасенията ми са, че в бъдеще, ако не се облекчи работата, може да намалее мотивацията. Това каза пред Агенция “Фокус” Пенчо Бабукчиев, директор на Планинската спасителна служба при БЧК.
По думите му увеличаването на работата в планината вследствие на по-големия брой туристи в голяма степен ще създаде проблеми при доброволните спасители. “Ако днес един човек излезе в планината в 9 часа и се прибере след два дни, разбирате, че неговият работодател няма да е особено доволен. Създава се проблем за самия спасител и може следващият път, когато го повикаме, да ни откаже”, заяви Бабукчиев.
За да се реши този проблем, има необходимост от участието на хеликоптер, което прави много къси и кратки тези акции.
“Хеликоптерът е основното, от което има нужда Планинската спасителна служба и което помага в спасителните дейности. Останалото са съоръжения, които непрекъснато се обновяват, които ги имаме. Те зависят от нас и ние разполагаме с тях. Докато хеликоптерът е нещо, което нито е ефективно, нито има нужда ние да го имаме. Затова погледът е към държавните институции”, обясни директорът на ПСС.
От държавата се иска система за спасяване с участието на хеликоптер.
При досегашната практика разходите в инцидентните случаи са поемани от Министерството на здравеопазването по договор с летателна фирма за санитарна помощ и консултация на населението. При животоспасяващи случаи, от ПСС сигнализират в Министерството на здравеопазването – на Бърза помощ, откъдето преценяват случая и дават съгласие. Това обаче са инцидентни случаи свързани със спасяване на живот. По думите на Пенчо Бабукчиев – данъкоплатците плащат в тези случаи, а създадената система ще позволи абонаментно поддържане от всички хора, които имат интерес.
600 души са доброволните спасители Планинската спасителна служба разпределени в 32 отряда. 42-ма души са платени, в това число 5 денонощно дежурни постове, които се покриват от общо десет души.
Зачестиха акциите в последните две години на изгубени групи по планините, каза директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) инж. Пенчо Бабукчиев, предаде репортер на Агенция “Фокус”. При анализ на хода на тези акции е установено, че основен фактор е формирането на големи групи, което отдавна е отречено като практика. В периода 1990 – 2000 е имало няколко тежки инциденти със загинали. Причината е невъзможност да се контролира голяма група при усложнени климатични условия. Оптималният състав е 8-10-12 души със сходни интереси и подготовка, посочи той.
Неумело ползване на технически карти и на компас e друг проблем, който води до нещастия. Бабукчиев посочи три основни опасности в планините – от лавини, от измръзване и изгубване. Той подчерта необходимостта от добър водач, топли дрехи и добра екипировка. 10-15 акции с хеликоптер е имало от 2000 година насам, но те са били инциденти. Акциите са били съвместно с хеликоптерни фирми и има необходимост от система. Това каза Пенчо Бабукчиев, началник на Планинската спасителна служба (ПСС), предаде репортер на Агенция “Фокус”. Проблемът в чужбина е решен чрез модернизация. Бабукчиев посочи предимствата на спасяването с хеликоптер. Ние се явяваме като техническо звено и не можем да бъдем водещи, затова се обърнахме към държавните институции, посочи той и изрази надежда и у нас скоро да има възможности за използване на хеликоптер при спасителни акции.
Почивката в планината се явява най-евтината и потокът в планините много се засили, каза инж. Пенчо Бабукчиев. Това обаче води и до увеличаване на броя на нещастията в планината.
Във връзка с планински туризъм се сключва застраховка, която по своята същност е застраховка, вследствие злополука.
Пред Агенция “Фокус” Иглика Масърска – главен експерт, сектор “Злополука, помощ при пътуване” в дирекция “Общо застраховане” в ЗПК “Лев Инс” каза, че няколко застрахователни компании предлагат тази застраховка като “Планинска застраховка”, като дружествата са сключили споразумения с “Планинска спасителна служба” (ПСС) към БЧК, която извършва асистиращите мероприятия по нея, вследствие настъпила злополука, за застраховани лица, снабдени с полици на съответната застрахователна компания.
Обикновено застраховката покрива медицинските разноски, които се извършват от ПСС, вследствие настъпила в планината злополука (нещастен случай на пистата, долекарска медицинска помощ, транспортиране на пострадал и т.н.), като се възстановяват разходи за оказаната помощ на ПСС. Тя извършва и транспортиране при смъртен случай.
Застраховката е валидна за разноски, направени на територията на България, като се облекчава застрахованото лице, което не се разплаща с ПСС, оказала му помощ. Застрахованият трябва да носи със себе си застрахователната полица при туризъм в планината. Там са записани и денонощните телефони за връзка с ПСС.
В най-близко време ЗПК “Лев Инс” пуска на застрахователния пазар своя нов продукт застраховка “Планински туризъм”, каза Иглика Масърска.
При сключване на застраховка “Злополука с медицински разходи за чужбина” една от особеностите е, че повечето застрахователни компании не покриват злополуки, настъпили при упражняване на опасни планински спортове и състезания. Ако застраховката е сключена без асистанс, компания, която да поеме случаите на злополука в чужбина, застрахованите лица сами заплащат на място оказаната медицинска и транспортна помощ.
Застрахователят не дължи обезщетения, когато настъпилото събитие по застраховката не е покрито по нейните условия, тоест ако събитието не е злополука, а е настъпило вследствие болестно или акутно състояние.
Средно 20 лв. струва годишната планинска здравна застраховка при различните компании, това спестява около 500 лв., които са дължими при оказване на помощ след нещастен случай.
Пред Агенция “Фокус” директорът на Планинската спасителна служба Пенчо Бабукчиев заяви, че се увеличава броят на хората, които имат сключена застраховка, увеличават се и тези, които си плащат за оказаната помощ.
“При всички случаи първо оказваме помощ, извеждаме човека от критично състояние. Накрая не всички хора плащат. Получили сме сумите от хората, на които сме оказали помощ от порядъка на 70 %. Радостното е, че този процент в сравнение с последните 3-4 години се увеличава. На всички, които не са заплатили помощта, изпращаме писма. Случвало се е да платят след време”, каза той.
По думите на директора на ПСС българинът рядко ползва услугите на професионален водач при разходките в планината, чуждестранните групи туристи обаче масово са с водачи. Той посочи, че това е фактор за избягване на нещастия, но може тази роля да изпълнява някой от групата, ако е човек с лидерски качества и добре подготвен.
“Нашите планини не са толкова сложни и тежки, все пак надморската височина е до 3 000 м. Ако човек внимателно проучи своите маршрути, ако има водач, който би могъл да бъде някой от компанията – но лидер, не псевдоводач, ще се справи”, заяви Пенчо Бабукчиев.
От една година ПСС е включена в системата 112.

Агенция "Фокус"
14 ноември 2008 | 20:04

Пенчо Бабукчиев, директор на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст: Ако не се облекчи работата на ПСС, може да намалее мотивацията

Какво показват Вашите наблюдения – подобрява ли се степента на подготовка на туристите в планината?
- В последните години все повече млади хора отиват в планината, а те проявяват като че ли по-голямо чувство за отговорност и по-умело ползват картите, компаса. Туристи, които имат дългогодишна практика в планината, разбира се, също се справят добре. Изведнъж обаче се явяват и хора сякаш случайно попаднали там. Когато ги извадим от критична за тях ситуация и коментираме случая, те казват, че години наред са ходили в планината, но очевидно не са си извадили поука. Може би хората навсякъде са еднакви - годишно в Алпите например загиват повече от 200 души. Този, който е по-съзнателен, полага повече грижа за самоподготовката си. Част от хората в планината са същите, които минават на червен светофар, които имат арогантно поведение и не се съобразяват на пътя.

Ползват ли туристите услугите на водач и добре подготвени ли са водачите у нас?
- Почти не съм чувал у нас българска група да ползва водач. Българинът не си дава парите за това.

Защо, скъпо ли е?
- Не. Знаете, че българинът разбира от всичко – от туризъм, от футбол, от икономика. Чуждестранните групи туристи обаче масово са с водачи. Смятам, че в момента има много добре подготвени водачи, които и в езиково отношение и като подготовка се справят добре с работата. Има добра школа у нас, но специално за българските граждани не е типично да наемат водач.

Може ли да кажем, че това е фактор за предотвратяване на нещастия?
- Фактор е, разбира се. От друга страна нашите планини не са толкова сложни и тежки, все пак надморската височина е до 3 000 м. Ако човек внимателно проучи своите маршрути, ако има водач, който би могъл да бъде някой от компанията – но лидер, не псевдоводач, ще се справи.

Колко средства спестява направена застраховка?
- Средно 20 лв. струва годишната планинска здравна застраховка при различните компании, това спестява около 500 лв.
Увеличава се броят на хората, които имат сключена застраховка, увеличава се и броят на хората, които си плащат за оказаната помощ.
При всички случаи първо оказваме помощ, извеждаме човека от критично състояние. Накрая не всички хора плащат. Получили сме си сумите от хората, на които сме оказали помощ от порядъка на 70 %. Радостното е, че този процент в сравнение с последните 3-4 години се увеличава. На всички, които не са заплатили помощта, изпращаме писма. Случвало се е да платят след време.

Известно е, че има проблем с чистотата в планините, само на съзнанието на всеки ли е оставен той?
- Не е логично да изнесеш в планината раница, в която има 5-6 кг храна, включително амбалаж и после да не свалиш един килограм отпадък. Това е неморално отношение към чистотата и към природата.

Казахте, че има необходимост от система за спасяване с хеликоптер. А друг вид техника нужна ли е?
- Хеликоптерът е основното, от което има нужда Планинската спасителна служба и което помага в спасителните дейности. Останалото са съоръжения, които непрекъснато се обновяват, които ги имаме. Те зависят от нас и ние разполагаме с тях. Докато хеликоптерът е нещо, което нито е ефективно, нито има нужда ние да го имаме. Затова погледът е към държавните институции.
Ние искаме държавата да даде системата. Когато специалистите коментират създаването й, те ще преценят колко хеликоптера са необходими. Няма да е ефективно да има хеликоптери само за планина.
Това, което се прави в чужбина е хеликоптерите да са по райони ако единият е зает, другият ще отиде в неговия район.
При досегашната практика разходите в инцидентните случаи бяха поемани от Министерството на здравеопазването по договор с летателна фирма за санитарна помощ и консултация на населението.

Как се действа конкретно?
- При животоспасяващи случаи, когато ние се обаждаме в Министерството на здравеопазването – на Бърза помощ, те преценяват и дават съгласие. Но това са инцидентни случаи. Ние с вас като данъкоплатци плащаме в тези случаи, което пак не е нормално. Създадената система ще направи абонаментно поддържане от всички хора, които имат интерес.

Има ли кадрови проблеми в Планинската спасителна служба?
- На този етап имаме достатъчно хора, има и кандидати. Но опасенията ми са, че в бъдеще, ако не се облекчи тази работа, може да намалее мотивацията. Сгъстяването на работа в планината в още по-голяма степен ще създаде проблеми при доброволните спасители. Ако днес един човек излезе в планината в 9 часа и се прибере след два дни, разбирате, че неговият работодател няма да е особено доволен. Създава се проблем за самия спасител и може следващият път, когато го повикаме, да ни откаже. Вкарването на хеликоптера прави много къси и кратки тези акции, намалява времето, необходимо за тях. 600 души са доброволните спасители в 32 отряда. 42-ма души са платени. В тях влизат 5 места денонощно дежурни постове, като по Кодекса на труда трябва да се работи на смени.

Веселина ЙОРДАНОВА
Агенция "Фокус"
15 ноември 2008 | 12:42

  Tweet