SKI.BG
     Петък, 18 Октомври 2019
[english version] english version
БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ СКИ
FIS World Snow Day Sofia 2012
ЕДИН СКИ ДЕН НА.. фотогалерии
World Skitest
SKI.BG partner > Yourski.RU
SKI.BG PHOTO GALLERY
СКИ в България > СКИ порталът!
Най-голямата листа с марки СКИ и СНОУБОРД екипировка >

5150
333Skis
4FRNT
77 Project
AK Ski
Albin
Allian
AlpControl Skis
Alpina Skis
Alpine Decent Skis
AlpinePunk Snowboards
Alpy Skis
Alt. Skis
Altai
Aluflex
AME Skis
AMPLID
Antero
Anton Gliders
Antra Custom Skis
APO
Arbor
ARMADA
ARTificial. Skis
Artis
Artisan Skis
Asnes Skis
Asylum Skis
ATOMIC
Atomic snowboards
Aurum Skis
Avant
AXUNN
AZ Atelier Skis
Backside Skis & Snowboards
Bigbend Skis
Birdos
BLACK CROWS
BLACK DIAMOND
Black Thunder Skis
Blade Skis
BLIZZARD
Blossom Skis
Blue House Skis
Blue Moris Skis
BMB custom Skis and Boards
Boardski
BOHEME
Bomber
Boone
Born To Ride Skis
Bottero Skis
Brunton
BSI
Bstinger Skis
BUMTRIBE
Burton
Buzz
BxB Skis And Snowboards
Canon Snowboards
Capital Custom Skis
Carpani Skis
Carpathian Ski Company
Carradan Skis
CarvingRoller Ski-Skates
Chiemsee Skis and Clothing
Choc Skis and Snowboards
Circle Skis
Claw Skis
Clone ind
CO.H.EN 
Coda Boards
Colier Composites
Conte Skis
Core Skis
COREUPT
Crazy Creek / Intersport
Crown
Cursor Skis
Dahu Shaper
DC
Decosse Custom Skis
Defi Skis
Differences Skis
Donek Skis
Down
DP Skis
Drake
Drakeboinay custom skis
Duel Skis
Duotone
Dupraz Snowboards
DURET
Dyad Skis
DYNAFIT
DYNAMIC
DYNASTAR
Eckhard Skis & Snowboards
Edelholz Skis
Edelwiser
ELAN
Elan snowboards
Ellison Skis
Eloura Blacksmith Skis
Enverski Skis
Epic Planks
EPIK
Erbacher Skis
Evolution Skis
Explosivski
EXTREM
F2
FACTION
FatMonoBoards
Fat-Ypus Skis
Ferrari Skis
Fida Sports
Fimbul Skis
Find
FISCHER
Five Axis
Flo Skis
Flow
Folsom Custom Skis
Force Industries
Fork Tree Skis 
Fortitude skis
Forum
Furutr&Skis
G3 (Genuine Guide Gear) Skis
Gafski Skis
Gaspo / GPO Skis
Gentem Stick Snowboards
Germina
Gneiss Skis
Gnu
Goode
Goodha Skis
Grace Skis
Groove Skis
Grown Skis
G-Vision Skis and Snowboards
H20G Skis
Hagan
Hakkoda Skis and Snowboards
HAMMER
Happy Monkey Snowboards
HART Europe
HART ski
HEAD
Head snowboards
Heelside
Heidi Skis
Hendryx Skis
High Society
Hot
ICELANTIC 
IDoneSki Skis
Igneous Skis
Indigo / Bogner Skis
Iridium Sports
Jagaball Skis
Jeenyus
J-Kobo Skis
K2
K2 snowboards
Karhu
Kastelaar Skis
KASTLE Kästle
Kazama
KEI-Ski Garage
Kemper
Kessler Skis
Kessler1 Snowboards
Kingswood Skis
Klint
KNEISSL
KORIGIN
La Sportiva Skis 
Lacroix
Lacroix/Lagriffe Skis (U.S.)
Lamar
Leaf
LIB TECHNOLGIES
LIBERTY 
Lightningboards Skis
LINE
Logic Snowboards
Lokomotiv Skis
Lorch Skis and Snowboards
LTB Snowboards
LTD / Limited
Lusti Skis
Mac Gregor
Madshus
Majesty
Makboard Snowboards
Masurao Skis
Matrix
Maxel Skis
Merelli
Mizuno
Mladost
MOMENT 
Montana Ski Company 
Morpho Skis
Morrow
Mountain Wave Skis
MOVEMENT
Mpride Swkal Boards
Nautilus
Navaski Skis
Never Summer Industries
Nidecker
NINTHWARD
Nitro
Nobile Sp.z.o.o.
NoCopy Skis
NORDICA
Northfork Snowboards
Obsidian Skis
Odyssey Skis
Ogasaka Skis
Oldenburg Snowboards
OLIN SKI > K2 license
ON3P Skis (Thirteenth and Proctor)
Option
Original Sin / Dynastar
Orion Skis
Otnes Skis
Oxygen
Pale
Palmer Skis and Snowboards
Peak Performance Skis
Phantom Skis
Phenix
Pilz (Dynasprint)
Pirin
Playmaker Skis and Snowboards
Plywood Freeride Industries
PMGear Skis (Bro and Lhasa Pows)
Pogo Skis and Snowboards
Pollux Skis
Polsport
POWDER EQUIPMENT
Powder Flower Skis and Snowboards
PowderNorth Skis
Prajeckt Skis
Praxis Skis
PRIOR
Prophet Snowboards
Pure Skis
Quechua Skis & Snowboards
Rabbit On The Roof Skis
Raccoon Skis
Rad Air 
Radical Skis & Snowboards
Ramp
RaxSki
ReISM Skis
Revel 8 SkiBoards
Revolution Snowboards
Ride
RIDE DOCTOR
Ridea Skis
RipnWud Skis
Rocky Mountain Underground
Rome
Romp
ROSSIGNOL
Rossignol snowboards
ROXY
Royal Chamonix
RSV
RTC Carving Skis
SALOMON
Salomon snowboards
Santa Cruz
SCC Skis
Schaerhorn Skis
Schuetz Skis and Snowboards
SCOTT 
ScottyBob Skis
Seneca Boards
Si-CORE d.o.o.
Sigi Grabner Snowboards
Silvretta Skis
Sims
Ski Bois Tardy
SKI TRAB
SkiBuilders.com
Skilogik Skis
Slant Skis
Sneva Skis and Snowboards
SnowRider Skis
SnowShark Monoskis
Sochi Skis
Spalding
Speciale Skis
Speedster Skis
Spoilt Skis
Sporten Skis
Spruce Mountain Skiboards
Steepwater Snowboards
Sterling Skis
STOCKLI ö
Stone Island Skis
Storm Skis
Stradivarius
Strictly
Styibwe Skis
Summit Skiboards
SURFACE
Surf-Rodz Snowboards
Swallow Skis / ZUMA / Cosmic surf
Swell Panik
Switch Skis
Swoard Snowboards
T-Consult
Tech 9 / Technine
TecnoPro / InterSport
Tegsnas Skis
Teleboard USA
Tessier Seated Skis
The Ski
Titicaca Skis And Snowboards
Traam Skis
Transonic Skis and MonoSkis
Treski (Ronning) Skis ö
Tua Skis
Ullr Skis
UniC Skis & Snowboards
UNIQ
Unity Skis and Snowboards
Vandel Skis
Vasa
Vectorglide Skis and Snowboards
Vertical
VIICE Skis
Virus Skis and Snowboards
Vist
VOILE
VOLANT
Volkl snowboards
VOLKL Völkl
Voltage Ski & Snowboards
VR-Skis
Wagner Custom Skis
Wally Skis
Wed'ze Skis by Quechua
Westige Skis and Snowboards
White Cristal
WhiteDot Freeride Skis
Windlip Snowboards
WoodenSkis.com
Woox
World Industries
Worth Mountain Designs
ZAG
Zai 
Zion Snowboards
Zuizide (Suicide) Skis
Zweydingers Skis
 
FIS Alpine World Ski Cup Bansko 2009 LIVE
СПОНСОРИ на БФСки
Националният Ски Отбор
NOKIA Snowboard FIS World Cup Big Air Sofia 2007
 
СКИ в България > СКИ порталът!

 . бг ски новини
22 Май 2009 - 11:32
Петя Колчева стана първата българска алпинистка, стъпила на Еверест
изпрати на приятел Printer friendly версия

Сайтът на експедицията IMG съобщава, че Петя и Камен Колчеви рано тази сутрин са стъпили на връх Еверест, 8848 м! Ще очакваме подробности за тяхното прибиране в базов лагер.

Групата, в която са били те, е 11-членна, като 5-ма от тях са шерпи:

Ms. Petya Stanimirova Kolcheva (Bulgaria)
Ms. Soo Mei Ying (Singapore)
Ms. Lee Peh Gee (Singapore)
Mr. Jonathan Michael Shae (USA)
Mr. Justin Reese Merle (USA)
Mr. Kamen Marinov Kolchev (Bulgaria)
Mr. Danuru Sherpa of Khumjung VDC Ward #9 Phortse, Solukhumbu—this is his 7th Everest summit
Mr. Nima Karma Sherpa of Khumjung VDC Ward #9 Phortse, Solukhumbu—this is his 3rd Everest summit
Mr. Phinjo Sherpa of Khumjung VDC Ward #9 Phortse, Solukhumbu—this is his 5th Everest summit
Mr. Pasang Rinji Sherpa of of Khumjung VDC Ward #9 Phortse, Solukhumbu—this is his 3rd Everest summit
Mr. Datenji Sherpa of of Khumjung VDC Ward #9 Phortse, Solukhumbu—this is his 5th Everest summit

Те са стъпили на върха между 4:57 и 6:48 непалско време (02:12 до 04:03 наше време).

Към сайта на експедицията: http://www.mountainguides.com/everest-south09.shtm

Николай Петков
22.05.2009 09:22
www.climbingguidebg.com

***

Петя Колчева стана първата българска алпинистка, стъпила на на Покрива на света

Адвокат Петя Колчева е първата българка, която покори връх Еверест в Хималаите. Заедно с нея върхът е изкачил и съпругът й Камен Колчев. Това съобщи в предаването “Здравей България” по NTV познат на семейството.

Българите са се изкачили на Покрива на света в 6.48 часа сутринта непалско време на 22 май. Съпругът на Петя Колчева - Камен, е председател на Съвета на директорите на финансовия холдинг “Елана” и също е запален алпинист. Семейството е част от комерсиална алпинистка експедиция.

Двамата българи са се включили във втората вълна алпинисти, която е поела към върха. При първата - на 10-11 май, изкачването е било преустановено заради лошото време. В групата, в която са съпрузите, има петима души, всеки придружен от шерпи. Атаката на 8848 метров върх е започнала от към южната му страна.

През 2004 година опитът на българката Мариана Масларова да изкачи връх Еверест завърши трагично. Тя измръзна фатално по време на експедицията. Масларова, която е племенничка на първият българин покорител на Еверест - Христо Проданов, отиде да гони мечтите си на най-високия връх с чуждестранна експедиция, след като българите не я включиха в националната ни през 2004-та.

Сега семейство Колчеви тръгнаха към Еверест, след като миналата година успешно изкачиха друг хиламайски връх - Чо Ойо (8201 м). Сезонът за катерене на Еверест бе открит на 5 май, след като група шерпи фиксираха въжета за клиентите на търговски експедиции по маршрута над Южното седло, стигнаха до върха и записаха първите за годината успешни изкачвания.

петък, 22 май 2009
Vsekiden.com

***

Прочетете повече за експедицията и българското изкачване на Еверест 2009 по информация на българския алпинист, зам.председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм и единствен българин двукратен покорител на Еверест - Николай Петков, публикувана на www.climbingguidebg.com

***

Петя и Камен Колчеви заминават за Непал

23.03.2009, 09:24 - Преди минути от летище София Петя Колчева ни извести за началото на своя и на съпруга и Камен Колчев проект за изкачване на Еверест, 8848 м.

Двамата са избрали, както се изрази Петя, "да не вдигат много шум" преди заминаването си. Подготовката им обаче е в ход от много месеци насам. Сега те се включват в голяма комерсиална експедиция, която ще осигурява пребиваването им в базов лагер. За по-нагоре ще разчитат на помощта на един шерп.

За Петя и Камен новата цел идва след като през 2007 година се поздравиха с успех на Чо Ойю, 8201 м. Както тогава, така и в новата им експедиция за по-голяма сигурност те планират използване на кислород.

Екипът на Climbing Guide им пожела хубаво време, пълен успех и безаварийно прибиране в България.

Намирайки се в 21-век ще очакваме информация за хода на експедицията от базов лагер. Известно е, че от няколко години там на височина около 5300 м през сезона функционира малък интернет клуб.

***

Еверест 2009 - базов лагер

10.04.2009, 08:20 - Получихме мейл с първата по-подробна информация от Петя Колчева, която заедно с Камен Колчев прави опит за изкачване на Еверест от Непалска страна.

8.04.09.

Добре сме. От онзи ден сме в базов лагер. Сега чак има и-мейли. Чака се много, но има. Ту има връзка със сателита, ту няма.
Утре ще се разходим до вр. Калапатар, а други ден ще ударим в ледопада.

Имах ужасно повръщане и разстройство 3 дни, но се пооправих, слава богу. Вече имам сила да се движа и ям почти всичко.

9.04.09.

Всъщност не отидохме до близкия връх Калапатар, тъй като всеки следобед вали сняг, който не се топи. Сега навсякъде има около 5 пръста сняг. За да се отиде до Калапатар, се върви по стръмна камениста пътека. Не е трудно, но нито е за котки, нито е за без котки. Не става да си навехнеш глезена на разходка докато се шляеш около базов лагер. Та вместо това ходихме нагоре по ледопада Кумбу. Страхотен е! Красота! Тази година е в добро състояние – няма много големи пукнатини, защото е студено и вали сняг. Това прави преминаването доста по-лесно. Та ходиш си нагоре-надолу, предимно нагоре. Донякъде (вече почти до футболното игрище) има опънати парапети. Всичко е 6. Днес един от нашите стигнал до мястото, където свършва обработения път през ледопада и каза, че максималния брой стълби, които са навързани една за друга като общ мост е 5, което било малко! Миналата година имало място с 8. Не разбрах, дали са разположени хоризонтално, като мост или вертикално. Ще видим.
До 2-3 дни ледопадът ще е проходим и ще можем да правим лагер 1.

Ние сме от първите пристигнали на базов лагер и експедициите сега тепърва се настаняват. Не зная, дали това е добре, но може би ще ни даде предимство при евентуална възможност за ранна атака на върха. Миналата година е имало около 500 пермита за изкачване, от които 280+ са успешни. В тази бройка не се слагат шерпите и гидовете, които са на отделен пермит. Очаквам невероятна блъсканица. Още повече – и тази година Тибет и Китай са затворени за изкачване на Еверест.

След ходенето по ледопада (около 250 м. денивелация за около 1:30ч.) се пендечихме по специално инсталирани с учебна цел алуминиеви стълби - и вертикални, и хоризонтални. Беше си купон!

Още не сме решили, какво ще правим утре – дали Калапатар или почивка с пендечене по учебните стълби. Пак вали сняг. Така или иначе се разбрахме през следващите няколко дни да отидем до горния край на ледопада за аклиматизация, а след това вече на 1 лагер.

Важното е да се пазим, да сме добре, да не се предобряме. Всичко е наред.

***

Еверест 2009 - Ледопада и Лагер 2

21.04.2009, 12:26 - На 20 април, точно 25 години след първото изкачване на Еверест от българин - Христо Проданов през 1984 г., получаваме дълго писмо* от Петя Колчева, която заедно с Камен Колчев напредва към най-високата точка на планетата.

В първия момент след отварянето на ледопада, тръгнахме рано сутринта по тъмно и хладно към лагер 1.

Оказа се, че аз се сработих добре с шерпата, който са ми зачислили. Сякаш сме били екип от преди. Той може би да е доста опитен, макар че е млад – на 25 г., има 2 деца. Човекът се държи толерантно с мен – не тича напред и после да ме чака изнервено, а успява да ходи с моето темпо, което е супер кавалерска постъпка. Аз без да искам, малко се напъвам да го настигна, пък после си давам сметка, че колкото и да бързам, не мога да тичам с неговото темпо и си влизам в моя ритъм. Има особена техника на преминаване през стълбите – хоризонтални и вертикални, която усвоих, като го наблюдавам и стълбите въобще не ми създават грижи.

Онзи ден стигнахме лагер 1 за съвсем прилично време – заедно с първите мъже, за около 4 часа. Там - почивка на припек, по-скоро препържване на изпепеляващо в долината слънце. Помагах на шерпите в кухнята - за носене на чист сняг, за палатките. Те малко се шашардисват, но тяхна си работа. Нали сме на комерсиална експедиция... Шерпите са супер пичове! Като ги чуеш, какво са правили в планината и къде са се изкатерили, просто им правиш поклон.

Между другото, както собственикът на фирмата – Ерик Симънсън от САЩ, така и няколко шерпи, добре си спомнят българската експедиция от 1984 г. и говорят за нашия отбор с особено уважение. Като гледам от базов лагер „прохода” Лхо Ла, си мисля и се чудя откъде са успели там да се качат, камо ли да продължат по Западния гребен. Мястото е невероятно лавиноопасно, а отстрани има скални зъбери, които изглеждат практически непроходими. Обясниха ми, че се минавало с трудно катерене по скален маршрут по странично на кулоара ребро, което е отстрани на прохода, а после се правела въжена линия за изкачване на товари. Наистина свалям шапка на нашите, които са участвали в този героизъм, и то преди 25 години! Сега още веднъж си давам сметка от каква класа алпинисти и планинари са те.

От първи лагер вече се вижда ясно пътят ни нагоре. Влизаш в широка фуния, в циркус заобиколен от върхове – Нупце, Лхотце и Еверест а оттам – западният гребен връща обратно до ЛоЛа и базов лагер. Вече си в дълбока долина, която свършва в стената на Лхотце. Времето е променливо – ту жега и слънце, ту плътни или по-рехави облаци и студ. Вятър духва от никъде, разтреперва палатките, разхвърчава всичко, което не е закрепено здраво и зачезва внезапно, както е долетял...

На следващия ден рано сутринта по хлад, за около 3 часа, стигаме до лагер 2 – 6500м. Лагер няма – ние сме първите новодошли. Оставяме, каквото носим, почиваме, пием течности и се прибираме да спим на лагер 1. През нощта започва да бучи, чува се странен непознат тътен, необясним в първия момент. Помислих си, че са пуснали мощна горелка на керосин в съседната палатка, но звукът беше доста по-плътен и басов, непрестанен. Сякаш отдалеко се задава със скорост голям влак, или нещо друго. На сутринта ни казват, че това е вятъра „джет стрийм”, който се образува от въртенето на земята около оста й. Обичайно бил със скорост над 100 -150 мили в час. Та това е вятъра, за който си говорихме в базов лагер. Мусонът му влияе и го отслабва, дори в определени моменти джет стриймът спира, но пък мусонът напъва и праща циклони... та трябва да случиш точно прозорец хубаво време между двете природни стихии и да се качиш на върха. Чакането джет сриймът да спре, след като се аклиматизираш, може да продължи тягостно до няколко седмици. Дано имаме късмет за по-ранен прозорец тази година.

Рано-рано тръгваме с дисагите и в лагер 2 сме за около 2 часа този път. Духа та се къса. Започва стремглаво работа по опъване на палатки, което върху черния ледник не е лесна работа – трябват площадки. Вятърът дотолкова се вдигна, че няколко души не успяваме да хванем палатката, за да вкараме рейките – ще ни я отскубне от ръцете! Както и да е – оправихме се. И след час, час и нещо шерпите ни изненадват с прекрасна супа от сух бульон и нудли (малки макаронки), леко люта – чудо!

Ледникът на 2 лагер е много красив, с огромни кули и фигури. Не е като ледопада. Ледопадът има друга сурова, страховита привлекателна сила. Тук имаш чувството, че си навлязъл вече в сърцето на Върха (на Мрака или по-скоро на Светлината - изпепеляващата, ослепителна, бяла, жестока светлина). Тук си дълбоко някъде в подножието му. От тук насетне започва истинското преживяване. Бученето се засилва с увеличаването на височината. Тътне с неосъзната мощ и си даваш сметка, колко си незначителен пред природната стихия. Ако Тя (Майката на всички богове) те допусне, ако успееш да я разбереш, да я осъзнаеш и да се вместиш в ритъма й за 1 ден благоволение – добре си дошъл. Ако не – връщай се и толкова.

Времето продължи да е непостоянно. Ту е тихо и почти спокойно, ту изведнъж по долината се плъзне вятър като тигър. Дърпа палатките, налита, те се огъват, поддават.... не си сигурен дали ще издържат. На следващият ден утрото започна спокойно. Няколко души се разходихме по близката морена, право нагоре – докъдето започват лед и лавино опасни кулоари. Качихме около 150 м денивелация. Починахме, поснимахме, пък си слязохме. През това време шерпите бяха вече построили палатка – кухня, голяма двойна палатка от Непалската армия, с железни пръти. Вътре – около стените натрупали камъни за пейки, а в средата – дълга каменна маса.

Излизам и се разхождам целия следобед – бавничко напред-назад, мотая се по другия лагер – има още 2-3 палатки от днес. После се връщам и си приготвям картофено пюре с късчета сушено филе „Елена”, хапваме с Камен. След малко шерпите ни предлагат супа, и хапваме здраво втори път. Планът е да пренощуваме още поне 1 нощ на лагер 2 за аклиматизация, после да си слезем долу на БЛ за 3-4 дни, а най-накрая преди щурма да се качим полека до 3 лагер на 7800 м – да спим за аклиматизация, да се разходим нагоре и да си слезем. Ние с Камен не разполагаме с радиостанция.

Около 16:30 ч ципът се отваря и на входа се появява припряно и доста притеснено лице – на шерпата. Тръгваме надолу, казва, незабавно! Събирайте си багажа, опразвайте напълно палатката и хукваме по най-бързия начин. Човекът вече си е сложил сбруята, в пълно снаряжение. Добре, ама защо, какво, как? Отговорът е, че прогнозата е за голяма снежна буря, задавал се сериозен циклон от Бенгалския залив, който щял да удари и планината. Обичайно падал около половин метър и повече сняг, щял да заличи пътя през ледника, особено между лагер 1 и 2. Голямата тълпа, пристигнала днес в лагер 2 била уморена, а нямало запаси на гориво за повече от 2 дни, не било ясно кой колко храна е донесъл. Ако ударела бурята, не се знаело кога ще свърши. Имало случаи да държи по 4-5 дни и да унищожи всичко. Е, хубаво... започваме да тъпчем багажа в денка, който носим. Междувременно идва и един от американските гидове, който си има клиенти, но и той загрижен... Обяснява ни, как по-силните трябвало да си слязат до БЛ. Проблемите са 2 – първо, че задължително ще затъмнеем в големия ледопад над базов лагер (това не е пречка – имаме фенери, има въжен път, има означения с флагчета), и второ, че наистина може да ни зафука сняг, мъгла и много лошо време – както разбираме всеки момент. И ние бързаме. След 10 минути вече сме облечени, със сбруи, багажът е предаден в склада, фенерите на главата, скиорските маски на лицето срещу вятъра, пикела отзад на гърба и хукваме надолу. От общо присъстващите на 2 лагер тръгваме 6 души и толкова шерпи. От лагер 1 се съгласяват да си слязат 2-3 души, от които единият е гид.

И като се почна едно тичане! Леле, майко! Добре, че бях яла до припадък. Моят шерпа-гид ми сочи да вървя с малко разтворени крака – за да не си зачекна котките в гетите. Давам му знак, че зная, пък и го гледам в краката като хипнотизирана. Тича, та тича.... Слязохме до лагер 1 за 30-40 минути. От там – през ледопада.

Горе се стелят слоеве облаци – синьо лилави в ранния мрак. Между тях прозират ярко розови-цикламени петна небе, обагрена в цветовете на залеза пяна и пара... И всичко в далечната безкрайност бързо сменя положението и цвета си. Влагата се издига и се спуска, завърта се като във фуния и приижда към нас. Долу в краката ни вече пада мрак. Все по-трудно се забелязват стъпките и пътя.

Но аз нямам проблеми. Чувствам сила и бързина в краката. Тичам след водача, тичам и мисля стегнато за всяко следващо движение – клик на въжето, хващам го с ръка, плъзгам се бързо надолу, внимавам за пукнатините. Навеждам се, клик на следващото въже, внимание: прескочи го, с лице към склона, стръмно е, виж избитите стъпки, увисвам с една ръка на въжето, спускам се, отключвам карабинера, обръщам се – изостанала съм с 4 крачки... Навеждам се, закачам карабинера на следващото въже, тичам, настигам шерпата, дишам, дишам, вече мога да поема въздух бързайки; стълба. Наведи се, смени осигуровката на следващото въже, хващам го с ръка, накланям тялото напред за баланс (макар да е нелогично в първия момент) и драпам с котките по стълбата. Ако не те е страх и не гледаш в пропастта отдолу, всичко е наред. Само внимаваш зъбците на котките - да не се заклещят или забият в стълбата. „Го” – викам зад гърба на шерпата. Той тръгва, беше спрял за миг да ме изчака да мина зад него през цепнатината, вече дори не се обръща. По някое време свиква, че съм зад гърба му, че не чакам той да премине открай докрай по стълбите, а си карам плътно зад него. Стълбите малко се люлеят, но като им свикнеш, това няма голямо значение. И пак надолу. Гледам го как заклещва карабинера си към въжето с пръсти и длан и го ползува като средство за светкавичен рапел на една ръка. Пробвам се и след някой друг опит се получава. И си тичаме по фиксираните въжета, по стълбите, без стълбите – надолу нагоре по кривите форми на леда, въртим се в приказно- ледения свят на огромни кули. Стъпка в стъпка, дишам, после по-надолу е по-добре. Цялата съм в пот, макар да съм само по тънко термо бельо и горе тексово яке. Запалваме фенерчетата. Пия чай. И хукваме отново... в ледените езера, по извитите и неразбираеми следи, стръмно-отвесни надолу, вертикални нагоре, въртим се като в захлас... И неговото – мрръънннн.... мррръннннн..... мрррръъъъннннн.... през цялото време.

Шерпата, като стъпихме на ледопада, започна да се моли. Аз страхотно се кефех на упражнението, доволна, че успявам да се справя сравнително лесно и бързо (глупачката!), докато не осъзнах всъщност, колко е опасно да сме точно там, точно в края на деня. Ледът се е размекнал и по това време падат най-много кули, сриват се в нищото и отнасят всичко по пътя си. И аз, какво да правя, започнах също да се моля наум. Дано не сме я ядосали – Майката на всички богове, дано не действаме като пълни кръгли непознаващи и стихията да ни помете. Поне не вървим заедно с Камен. Шерпата не чака, накара ме да тичам напред колкото може по-бързо. Той Камен си имал с кого да ходи. Поне ако нещо се случи с единия, поне другия да има късмет.

Навлизаме в гъст облак и мъгла, а по-надолу с изненада откривам колко е пораснал базов лагер за тези 4 дни. Огромно поле от светлинки в краката ни. По причудливите ледени форми пред нас, зад нас просветват и други фенерчета. Движим се, всеки бърза, колкото може.... настигаме част от хората.

И накрая – сваляме котките – 2:45 часа от 2 лагер до базов. Добре! И съм жива? В ниското значително по-лесно се диша. През лабиринта от палатки и заграждения се прибираме до нашия лагер.... нахлузвам пухенка, посядам.... и буря няма. Отминала в страни, докато си тичаме из нощта. Какво път, беше си купон! И то какъв! Глупачка! Но си се кефя по някакъв начин.

На другата сутрин става ясно, че в по-късните часове на нощта огромни блокове лед са пропаднали в горната част на ледопада. Пътят е затворен. Няма загинали. Ледените доктори – шерпи наети от управата на природния парк, работят цял ден и трудно проправят нов път. Собственикът на фирмата, гид от класа, на широко ни се обяснява, защо ни е накарал да слезем, че все пак имало риск от буря, че му се е случвало и преди да го затрупа 1,5м. сняг там горе.. Чудя му се на акъла – сякаш ни направи учение в армията, всички се справиха и толкова. Каква е тази прекалена демокрация? Защо се обяснява? А то всъщност ставало дума за огромния риск от преминаването на ледопада следобед, когато е напечен от залеза. Да, все повече започвам да му имам уважението на това място.

Сега почиваме. Идва ред на бавното време - времето, което няма нужда да мериш с часовник. Слънце, душ (кофа с топла вода), релакс. Дори не ти се чете книга. Но не съм преуморена, нямам мускулна треска или нещо друго. Осмислям случилото се, предъвквам предстоящото, опитвам се да го предусетя, да се сложа в ситуацията. На следващия ден – пране. Днес – разходка до сладкарницата (един предприемчив индиец пече курабийки на газова фурна и ги продава). Книги, подмотаване. Животът в лагера си тече.

На 22-ри или 24-ти – когато фиксират въжета до 3 лагер, отново тръгваме нагоре- лагер 1, лагер 2 (може би две нощувки), лагер 3 (спане на 7800), половината път до 4 (само разходка за аклиматизация) и слизане до лагер 2, после - базов лагер. След второто ходене нагоре се надяваме да сме готови за върха, ако е дал Господ.

Петя
20 април 2009 г.
* Публикувано със съкращения

***

Еверест 2009 - изчакване на времето

13.05.2009, 13:27 - В кратък мейл Петя Колчева ни съобщава, че в момента всички изчакват подходящи метереологични условия за атака на върха. Очаква се прозорец да има около 20-22 май 2009 г.

Двамата първоначално бяха включени в група, която се предвиждаше да аткаува в периода 10-11 май, но този опит се провали от неблагоприятното време във високите части на планината. В момента Петя и Камен взимат своята "почивка на зелено" в селище в близост под базовия лагер.

***

Еверест 2009 - втората вълна

19.05.2009, 08:16 - В сайта на експедицията IMG Ерик Симонсон (Eric Simonson) съобщава, че Петя и Камен Колчеви са във втората група, която ще атакува през "втората вълна" върха.

При първата вълна, около 10-11 май 2009 г., изкачването беше спряно от влошаване на времето.

Сега групата се състои от 5 члена на експедицията, всеки един придружен от шерпа. Вчера, 18 май 2009 г., те трябва да са достигнали лагер 2, разположен в циркуса между Еверест, Лхотце и Нупце. Не е ясно дали движението ще продължи нагоре веднага, защото се получават съобщения за голямо струпване на алпинисти и шерпи от всички експедиции от южната страна на върха. Това е един от проблемите, които съпътстват експедициите на Еверест от юг, тъй като прозорците за изкачване след началото на май са един или два и всички са се прицелили в тях.

Ето и SMS който получихме от Петя директно от лагер 2 в 11:05 ч (13:50 Непалско време):
"На лагер 2 сме. Утре тръгваме към лагер 3. В петък опитваме върха. Дано времето да е добро, засега има вятър. Днес първите успешно се качиха."
В отговор - нашите пожелания за успех и хубаво време!

Същевременно се получи информация, че двама от гидовете на друга експедиция в района - Ед Вистърс (Ed Viesturs) и Петер Уитакър (Peter Whittaker), на 18 май са опитали изкачване на върха, но са се върнали поради неочаквано силни ветрове. По последна информация от днес, 19 май, двамата заедно с участници в тяхната експедиция са достигнали успешно върха.

Еверест е достигнат и от север - японски алпинисти от университета в Канагава.

Николай Петков
www.climbingguidebg.com

***

11 алпинисти, сред които двама българи, покориха Еверест

11 алпинисти покориха днес връх Еверест, съобщи електронното издание “Еверестнюз”. Сред алпинистите са двама граждани на САЩ, двама граждани на Сингапур, както и двамата българи Петя и Камен Колчеви. Петя Колчева е първата българка, покорила Еверест.
Агенция “Фокус” припомня, че на 20 май общо 21 катерачи покориха връх Еверест. Изкачването е било първото от две седмици насам заради съобщенията за лавини по склоновете на планината. Последното успешно изкачване на върха е било на 5 май.
Петя Колчева е адвокат. Съпругът й Камен Колчев е управител на инвестиционен фонд. В интернет форумите, свързани с алпинизъм, имената им са често срещани по експедиции на осемхилядници в Хималаите и на други места.

Агенция “Фокус” припомня:

Досега най-високата точка в света в света – вр. Еверест (8848 м) е била покорявана от 11 българи - Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков, Николай Петков, Аврам Аврамов, Дойчин Василев, Петко Тотев, Христо Христов, Дойчин Боянов, Николай Петков. Предишният опит на българка да изкачи Джомолунгма завърши трагично - Мариана Масларова загива по време на българската експедиция през 2004 г.
Решението за организиране и провеждане на първата национална хималайска експедиция е взето през 1982г. от секретариата на ЦК на БКП .
Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков, Николай Петков и Христо Проданов са членовете на експедицията, тръгнала през 1984 г.
На 20 април 1984 г. 42-годишният инженер-металург Христо Проданов предприема самостоятелно изкачване без кислородна маска на Еверест. Така той става 13 човек покорил върха без кислород, но загива по обратния път на 22.04.1984 г. През 2001г. Проданов е обявен за алпинист на XX век.
Методи Савов и Иван Вълчев достигат върха на 20 април 1984г., Кирил Досков и Николай Петков изкачват осмохилядника ден по- късно само за 6 часа от базовия лагер. И двете групи достигат върха по Западния му гребен и слизат по Класическия маршрут откъм Непал.
През 1989 г. Костас Канидис, българин от Стара Загора, се включва в гръцки експедиции, които изкачват върха от север.
На 20 май 1997г. Дойчин Василев изкачва върха откъм Тибет.
През 1999 г. и 2002 г. българи се включват в комерсиални експедиции към Еверест, организирани от Борислав Димитров. По време на една от тях Николай Веселинов осъществява първите български директни предавания от базов лагер на хималайска експедиция.
На 18 май 2004 г. Петко Тотев изкачва Еверест.
На 20 май 2004 г. Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов започват изкачване без кислородни маски от щурмови лагер 3 на 8300 м. От експедицията не се връща Христо Христов.
Алпинистите ни атакуват върха разделени на две групи от по трима души- в първата влизат Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов и втората Иван Вълчев, Станимир Желязков и Иван Темелков.Христо Христов е част от юбилейната българска експедиция, която предприема изкачване на върха по повод 20 годишнината от първото българско изкачване на Еверест.

Сидни морнинг хералд”: “Цунами” от алпинисти атакува Еверест

Подходящото време на Еверест този месец доведе до “цунами” от успешни покорявания на най-високия връх в света, коментира в. “Сидни морнинг хералд”.
Според информацията, над 200 катерачи успешно са се изкачили на 8848-метровия връх досега за тази година. Един от алпинистите е 65-годишният сър Ранълф Файнс, който изкачи планината в полунощ в сряда.
През последните дни непалският “супер шерпа” Апа счупи рекордите, когато изкачи Еверест за 19 път.

Агенция “Фокус”
22 май 2009 | 10:38


 

изпрати на приятел Printer friendly версия  

Следваща:
Пролетно почистване на Витоша, звезди чистят планините  – 23 Май 2009 - 19:54
Руснакът Валери Розов демонстрира адреналинизиращ Wingsuit полет над Пловдив – 26 Май 2009 - 18:13
Първата българка на Еверест Петя Колчева и съпругът й разказаха за експедицията – 01 Юни 2009 - 19:04
Стартира проектът за модернизацията на ски-зона Витоша – 01 Юни 2009 - 19:07
Планините крият опасности и през лятото – 08 Юни 2009 - 11:00

Предходна:
120-метрова шанца каца на Балъм дере във Варна – 22 Май 2009 - 10:59
„Да изчистим планината Витоша от боклуците” – 20 Май 2009 - 20:04
Ски влек от края на 19-ти век ще радва туристите на връх Перелик за новия ски сезон – 19 Май 2009 - 14:46
Кинопанорама “Магията на Еверест” в началото на следващата седмица в Полския институт – 07 Май 2009 - 18:33
Завърши "Бургаска ветроходна седмица" 2009  – 04 Май 2009 - 18:26

Powered by [xt] , PHP & MySQL

NO27 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
SKI.BG PHOTO GALLERY
ispo BrandNew Awards
 ski poll
Кой зимен спорт сте опитвали и практикувате?
Алпийски ски
Ски ходене/ски туринг
Беккънтри ски
Телемарк ски
Ски бягане
Ски скок
Сноуборд
Фристайл ски
Фристайл сноуборд
Фрирайд ски
Фрирайд сноуборд
Снегоходки
Спускане с шейни
Туризъм/трекинг
СПА
Не спортувам
Друго


View results
FIS Live Timing
NO26 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO25 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO24 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO23 на списание СКИ&БОРД, спорт, лайфстайл, индустрия !
NO22 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO21 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO20 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO19 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO18 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO17 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO16 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO15 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO14 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NOX3 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO12 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO11 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO10 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO9 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO8 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO7 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO6 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO5 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO4 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO3 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
NO2 на списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
Списание СКИ&БОРД , спорт, лайфстайл, индустрия !
 
 
XXIII Olympic Winter Games PyeongChang 2018
XXIII-ти Зимни
Олимпийски игри ПьонгЧанг 2018!
XXII Olympic Winter Games Sochi 2014
XXII-ри Зимни
Олимпийски игри Сочи 2014!
XXI Olympic Winter Games, Vancouver 2010
XXI-ви Зимни
Олимпийски игри
Ванкувър 2010 !
XX Olympic Winter Games, Torino 2006
XX-ти Зимни
Олимпийски игри !
XIX Olympic Winter Games, Salt Lake 2002
XIX-ти Зимни
Олимпийски игри !
 
 
 
© 2002-2019, SKI.BG > www.ski.bg > www.skibg.com > SKI.BG > СКИ в България > Петя Колчева стана първата българска алпинистка, стъпила на Еверест > СКИ Порталът! All rights reserved. Всички права запазени. Terms & Conditions - Условия за ползване. Powered by [xt]. нагоре