Инсбрук'64 окончателно разрушава репутацията на зимните олимпиади като камерни състезания. Над един милион зрители посещават стартовете в австрийските Алпи, а около милиард фенове ги гледат по телевизията. Игрите в Инсбрук стават най-масовите за цялата история на зимните олимпиади не само заради феновете. За най-престижните награди се борят 1111 души, представители на 37 страни. Важен е и фактът, че най-после бяла олимпиада събира и достатъчно количество представителки на прекрасния пол - 197. По такъв начин имиджът на зимното олимпийско движение вече не е само мъжки.
Спортните обекти са подготвени безупречно. Особено впечатление прави големият трамплин Бергизелшанце, който изстрелва спортистите над живописния град. Единственият проблем на игрите се оказва времето.
За първи път от 60 години настъпва най-топлата зима. В крайна сметка отново войниците спасяват зимния празник, като докарват от високите места над 25 000 тона лед и сняг. През 1959 г. Инсбрук печели леко борбата за игрите пред финландския Лахти и канадския Калгари, но оргкомитетът подхожда към стартовете в мрачно разположение на духа. Причината са
две трагедии, които се случват на олимпийските трасета
в навечерието на състезанията. Първо британецът от полски произход Казимеж Кей-Скжипески излита с шейната си и се разбива фатално, а после на тренировки загива и австралийският скиор Рос Милн.
Самото откриване обаче се превръща в уникален празник. За пръв път в историята на зимните игри е запален олимпийският огън в античния Олимп в Гърция. На 22 януари 1964 г. върховната жрица, съпроводена от върховния жрец на храма на Хера, пренася олимпийския огън в зданието на Олимпийската академия и го предават на представителите на Инсбрук - града организатор на IX зимна олимпиада-1964. На тържествената церемония присъстват наследникът принц Константин, представители на държавни и църковни организации в Гърция, ръководители на МОК и НОК на Гърция, посланиците на Австрия в Гърция и други длъжностни лица и почетни гости.
Един от тържествените моменти на игрите е празникът, посветен на откриването на олимпийското село, на който присъстват президентът на Австрия, МОК и НОК на Австрия и генералният секретар на оргкомитета на игрите, представители на духовенството, официални лица и спортисти от 36 страни участнички.
Свири военен оркестър от 50 души
Тиролската национална капела, съставена от над 100 души, изпълнява народни танци, докато батарея от артилерийска бригада изстрелва празнични салюти с полеви гаубици. Зрителите изпадат в делириум от празника.
А няколко месеца по-късно в другия край на света започва войната във Виетнам.

73:8 за СССР, Канада без медал

Страхотно впечатление в Инсбрук оставя хокейният отбор на СССР, който си връща златните медали след 8 години. В шампионския състав влизат бъдещите легенди в хокея Виктор Коноваленко, Виталий Давидов, Виктор Кузкин, Вениамин Александров, Борис Майоров, Виктор Якушев, Вячеслав Старшинов, Анатолий Фирсов. В Инсбрук този дрийм тим няма загуба, като отбелязва 73 шайби в 8 мача!. Родоначалниците на хокея - канадците, се представят вече със сборен национален отбор, съставен от играчи на студентски отбори. Колежаните обаче отстъпват не само на "червената машина", но и на Швеция и Чехословакия. За първи път в олимпийската история "кленовите листа" остават без олимпийски медали в хокея.

Героите  
 
България участва със 7 спортисти. Женската щафета 3 х 5 км завършва на 5-о място. Тя е в състав - Р. Димова, Н. Василева, Кр. Стоева.
Голямата звезда в състава на СССР е двукратната шампионка от Скуо Вали-1960 по бързо пързаляне с кънки Лидия Скобликова. "Уралската мълния" печели в Инсбрук златни медали във всичките 4 дистанции, поставяйки 3 олимпийски рекорда. Световната преса възторжено приветства съветската спортистка, като американското сп. "Спорт Илюстрейтид" я нарича "най-добрата кънкобегачка в света". При ските извън конкуренция е Клавдия Боярска, извоювала 3 титли от три възможни. При алпийците спускането печели местната звезда Егон Цимерман. Съветската сензация приключва фигурното пързаляне на двойки. Никой не се съмнява в победата на германците Марики Килиус и Ханс-Юрген Боймлер, които безпощадно газят своите съперници на големи международни турнири. Преди старта дори се продават картички с тяхната снимка и надпис: "Олимпийски победители за 1964". Най-високи оценки обаче в турнира получават Людмила Белоусова и Олег Протопопов, които стават и първите съветски олимпийски шампиони по фигурно пързаляне.
А германската двойка е лишена и от сребърните медали заради подписан професионален договор в навечерието на игрите. Килиус и Боймлер са амнистирани от МОК едва през 1987 г.

Уралската мълния

Истинската героиня на Инсбрук-64 е съветската кънкобегачка Лидия Скобликова, спечелила всичките 4 златни медала в своя спорт. Нещо, което никоя друга олимпийка не е постигала. При това "Уралската мълния" счупи три олимпийски рекорда. Можеше да подобри и времето на 3000 метра, но започналият да се топи лед подведе съветската спортистка. Но тя не се оплака. Журналистът Робърт Кондон цитира думите й в "Най-големите спортистки на 20 век": "Ледът беше перфектен". Анализирайки причините за успеха на Скобликова, австрийската преса отбелязва: "В нeя се съчетава сила, техника и тънка хармония в движенията, което само по себе си се явява изкуство, позволяващо такива сензационни постижения". Скобликова е родена на 8 март 1939 г. в многолюдно семейство в Златоуст, малък миньорски град в Сибир. Баща й е инженер-металург, което позволява на дъщеря му да се пързаля и да се обучава в съветската система. В мразовитите зими и многобройните пързалки кънките са естествено хоби и Скобликова прекарва безброй часове на леда. На 12 г. тя вече е "захапала" здраво този спорт.
През 1957 г. 18-годишната девойка поставя първите съветски рекорди за жени на 1500 и 3000 м. Същата година се омъжва за своя треньор Александър Скобликов, който по-късно се отдава на преподавателска дейност в Челябинския педагогически институт. Жена му подкрепя промяната, обяснявайки на Израел Шенкър от сп. "Спортс Илюстрейтид": "Не е хубаво човек да се жени за кънкьор". Това отразява и собствените й разнообразни интереси, включващи музика и литература. Скоро самата тя преподава физиология в Челябинския институт.
Но както винаги жадува да бъде най-добрата. Заедно със съотборници предприема силов и новаторски тренировъчен режим, включващ гимнастика, бягане и пързаляне без лед. Гони я такъв зверски хъс, че споделя пред Шенкър: "Ако някой друг пробяга 20 пъти по 200 м, аз ще направя 40 пъти по 200! И доста по-бързо!".
Скобликова стартира международната си кариера през 1959 г., когато на световното печели бронзов медал в общото класиране. В Скуо Вали-60 в първото издание на кънки бягането за жени Лидия печели 2 златни медала (не участва на 500 м, която дистанция се счита за нейна слабост). През 1963, макар че е преподавател, на световното в Каруизава, Япония, буквално помита медалите във всичките 4 дистанции - на 500, 1000, 1500 и 3000 метра. Пред Шенкър тя заявява скромно: "Другите просто пързаляха по-лошо от мен".
24-годишната сибирячка дублира успеха си и в Инсбрук-64, където сензационно печели уникалните 4 златни медала в една олимпиада. Постижение, което още не е изравнявано от друга жена. Само двама спиртисти, американецът Ерик Хейдън и норвежецът Оле Ейнар Бьорндален, го дублират. Само една друга жена, руската ски бегачка Любов Егорова, изравнява победоносната й серия от 6 златни медала 30 г. по-късно. Като награда за индивидуалния успех на Скобликова премиерът Никита Хрушчов я прави член на комунистическата партия.

Снежинки  
 
В Инсбрук в бобслея е връчена първата награда за честност и благородство в спорта. Получава я Еудженио Монти. Конкурентите на италианеца - британският екипаж - по време на спускането загубва важен болт. Монти, до този момент с най-добър резултат, дава на съперниците си резервната част от собствения си боб. В крайна сметка британците побеждават, а за Монти остава бронзът.
* * *
Любопитно е и представянето на сестрите - французойки Кристина и Мариела Гойчел в алпийските ски. В началото Кристина печели златен медал в слалома, а Мариела - сребърен. После в гигантския слалом сестрите си разменят местата. Това е единственият подобен случай в историята на зимните игри.
* * *
Освен това при алпийците се въвежда отчетът до стотни от секундата. Като цяло компютърната техника активно подпомага съдиите.
* * *
Спортистите от ГДР и ГФР участват заедно на зимни игри за последен път.
 
Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Вторник, 9 Февруари 2010 г.

  Tweet