Малцина са спортистите, които имат четири участия на олимпийски игри. В българската делегация има двама от тази рядка порода - Евгения Раданова и Стефан Георгиев. Състезателката по шорттрек и скиорът алпиец са заедно още от Нагано '98. Двамата участваха в Солт Лейк Сити 2002 и Торино 2006, а тези дни стягат куфарите за Ванкувър. Евгения и Стефан са най-добрите българи в своите дисциплини вече 20 години, постижение, достойно за книгите с рекорди. Раданова влиза в тях и с това, че е единствената наша спортистка, която е участвала както на зимна, така и на лятна олимпиада - Атина 2004. Приликите между Георгиев и Раданова продължават и с това, че двамата са родени през 1977 година
Кариерата им започва във времето на спортните училища и минава през гладните за елитния спорт години на промяна. Сега, преди Ванкувър, Евгения тръгва за първи път с известни колебания. Годините си казват думата, а тройната олимпийска медалистка изпитва силни болки в гърба, които я мъчеха месеци наред. Шорттрекът е спорт, за който е необходима голяма физическа издръжливост и всяка травма е от значение. Раданова обаче посвети последните години от своя път на целта Ванкувър и нищо не е в състояние да я спре. Големият олимпийски пробив на спортистака от София бе през 2002, когато тя спечели сребърен медал на 500 метра и бронзово отличие на 1500. Постижението на Жени бе уникално по рода си, защото в Солт Лейк Сити тя бе
единствената европейка, която наруши азиатската хегемония и в същото време първата и сигурно още дълго време единствената българка с два медала от една олимпиада. Спомням си, че официалният език на пресконференциите в шорттрека преди 8 години бе китайският, а Раданова бе единствената участничка в тях, която не бе с дръпнати очи. Четири години по-късно в Торино тя отново отсрами българската делегация с медала си на 500 метра. Зимните ни спортове вече бяха тръгнали трайно в посока "към дъното" и успехът на Раданова бе истинска бомба. През 2010 година Жени се надява опитът да й донесе още един медал, с който да сложи достоен край на своята впечатляваща кариера. На опит разчита и Стефан Георгиев. Вече 30 години той е по пистите, а от 20 е неизменен номер 1 у нас във всички възрастови групи. През лятото Стефан бе подложен на сериозно изпитание. Шефовете на ски федерацията решиха, че искат да подмладяват отбора и "старите пушки" останаха зад борда. Не и Стефан. Скиорът не се отказа от своята олимпийска мечта и продължи подготовката си сам - тренировки, лагери, състезания. През по-голямата част от времето той бе в компанията на небезизвестните хървати
Ивица, Яница и баща им Анте Костелич. В началото на годината шефовете на федерацията трябваше да признаят, че на този етап Стефан е най-добрият ни алпиец и в името на феърплея той трябва да участва на игрите във Ванкувър. За Стефан това бе момент на личен триумф и още едно преодоляно препятствие. Успехите на Георгиев не могат да бъдат сравнявани с тези на Раданова. За това има и обективни причини - алпийските ски са спорт с много по-сериозни традиции и жестока конкуренция. Затова и неговите класирания не звучат респектиращо - 22-о място в слалома в Нагано, 16-о в комбинацията в Солт Лейк Сити, 25-о място в слалома в Торино. Респектиращ обаче е фактът, че от 1988 година насам Стефан Георгиев е най-добрият български алпиец, а успехите му, макар и разпростиращи се само на родна територия, бяха изковани с много труд и постоянство
Старите пушки са на прага на четвъртата си олимпиада. Забравили контузии и проблеми, те искат да сложат достоен финал на своята кариера в далечна Британска Колумбия. Каквато и да е канадската развръзка, Евгения Раданова и Стефан Георгиев вече са спечелили уважение, а тези, които днес обуват кънките и ските, знаят на кого искат да приличат.

Миляна Велева, Тв 7
в-к 7 дни спорт
Сряда, 10 Февруари 2010 г.

  Tweet