Председателят на Планинската спасителна служба при Българския червен кръст доц. д-р Олег Чолаков в интервю за Агенция Фокус.

Какви са опасностите в планините в този сезон конкретно?
- Това е един от най-опасните сезони, преходът между зима и лято, защото в града е лято, в планината е зима. Не знам знаете ли, но националните отбори по ски не са прекъсвали тренировките си на Банско. Условията за ски там все още са добри. В планината е зима, с отрицателни температури, със сняг, с всички опасности, които носи зимната планина. Докато виждате, че в града какви са условията. Хората се подлъгват по хубавото време, което все още не е съвсем стабилно през тази пролет. Хубавото време в града е причина хората да излизат на излет с неадекватна екипировка и тогава става лошо. Подценяването на планината и сравняването на планината с града в този сезон създава проблеми.

Има ли все още сняг в планините и има ли някъде лавина опасност?
- Би могло да се каже, че лавинната опасност е изключително минимална. Снегът, който го има, е в недостъпните места. Обикновено в края на сезона лавината опасност намалява. Слънцегреенето е причина снегът да претърпява метаморфоза и да се стабилизира. На практика няма лавинна опасност.

Какви ваши съвети не спазват туристите? Споменахте за подценяване на екипировката и зимния сезон в планините.
- Във високата планина си е зима. Нека да се съобразяват с това нещо туристите.

Според вашите наблюдения, опазват ли се планините по отношение на екологията? Наскоро имаше почистване на природните паркове.
- Градовете ни чисти ли са? Не. Не са чисти, но не защото не се чистят, а защото се цапат. Това е културата на българина. Аз преди няколко години през лятото бях заснел кошчетата в района на „Алеко” на Витоша. Там имаше тонове хранителни отпадъци и опаковки. Всеки си мисли, че след като има кошче, това означава, че някой ще го чисти и дай да хвърляме тук. Има едно основно правило – боклуците си ги сваляме надолу с останалия багаж. Колкото и да има планинари или хора, които милеят за чистотата в планината, колкото и акции да се правят, когато всеки един не си свали боклука, то планините няма да бъдат чисти. С акции не се върши работа, с постоянство се върши работа.

През изминалата седмица БЧК представи отчет за 2010 година. Вие как оценявате работата на ПСС през този период?
- Всяка година нашите спасители спасяват все повече и повече хора. Това, което беше отчетено на общото събрание на БЧК, като дейност са 1450 спасени туристи. Това е повече от предходната година. Това е добре, защото означава, че все повече хора ходят в планината. Това е целта на всички ни – повече хора да ходят.

Увеличението на броя на спасените не означава ли, че има повече станали инциденти?
- Това означава. Повечето инциденти са, защото има повече хора, а не защото са по-непредпазливи или условията са се променили, или екипировката е по-лоша, или нещо друго. Увеличеният брой акции и случаи означава, че има повече хора.

Какви проблеми засягат планинското спасяване?
- Планинското спасяване има един основен проблем, който предстои съвсем скоро да се реши. Планинското спасяване в България не беше на практика регламентирано по никакъв законов начин. Правителството на Бойко Борисов е първото, което се зае да реши този проблем. Не толкова правителството, а законодателната власт всъщност, защото Народното събрание приема законите. Основният проблем за регламентирането на ПСС е на път съвсем скоро да бъде решен посредством законопроект, който Министерски съвет ще внесе в НС. Промените са в Закона за БЧК, които засягат ПСС.

Кога се очаква да бъдат факт тези промени?
- Този въпрос не е към мен. Очакваме законопроекта с голям интерес, защото той ще реши основния проблем, а именно юридическата и финансовата независимост на ПСС. Юридическата и финансовата самостоятелност на ПСС е на път да бъде разрешен с този закон.

Вие участвахте ли при подготовката на този законопроект?
- Да, аз като председател на ПСС имам водеща роля при изготвянето на този законопроект, защото юристите са юристи, но специалистите са си специалисти и юристите обличат в юридическа форма това, което трябва да се свърши. Имаме личното уверение на премиера, че законопроектът ще стане факт и искам да му благодаря.

Има ли развитие на проблема – спасителите да плащат част от екипировката си?
- В известна степен има развитие. Този въпрос се появява след 1989 година, когато ПСС е оставена на произвола на съдбата. През комунизма всичко е било държавно и безплатно. Но когато държавата престава да се грижи за една институция, тогава тя изпада във финансов колапс и невъзможност. През 1991 година се взе едно решение, че като финансова помощ, която може да получи ПСС, всеки спасител може да заплаща част от екипировката. Този процент е различен. През миналата година новият Управителният съвет на ПСС взе решение да намали този процент на 30% за всички артикули. Има развитие и то е намаляването на частта, която планинските спасители плащат, а именно 30% от всеки артикул, който купуваме, за да запазим първо нашия живот, а после и да окажем помощ.

Аделина ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"
23 май 2011 | 13:00

  Tweet