Хижа "Безбог" е от малкото пирински хижи, която не затваря врати през цялата година. Предпочитана е от туристите заради лифта, който работи без почивен ден, и като чудесен изходен пункт за едни от най-интересните и красиви места в тази част на планината. Зиме и лете тук постоянно има хора, решили да си доставят удоволствието с една кратка или по-дълга разходка до близките езера и върхове наоколо.

365 дни в годината тук ги посреща и изпраща с усмивка 61-годишният хижар Георги Дурков от Добринище. Като управител на хижата той има зад гърба си повече от 12 години опит и затова твърди, че вече не може да бъде изненадан нито от капризите на времето, нито от прищевките на по-разглезените туристи, защото те не могат да помрачат удоволствието от стотиците приятелства с хора от цялата страна, които са били негови гости.

Георги, всеки ден едно и също - не омръзва ли?

- Свиква се.

Кога е най-спокойно на хижата?

- Между края на март, когато свърши ски сезонът, и началото на юни, преди да започне летният. В началото и аз не можех да си представя, че по това време ще има дни, когато няма с кого и една дума да си продумам, ама, както ти казах, човек свиква с всичко.

След като през тези два месеца няма туристи, защо хижата не затваря врати?

- Щом лифтът работи, няма как да стане. За разлика от много други планински хижи, "Безбог" не е сезонно, а целогодишно отворена хижа.

Кога се появяват първите летни "лястовици"?

- Ако трябва да бъда точен, туристи идват тук през цялата година - може да са в седмицата двама-трима или десет, но все се намират мераклии да търчат по баирите. По-масово обаче започват да се качват някъде към средата на юни. Тогава снегът по южните и западните склонове вече се е стопил и повечето от пътеките, макар и кални на места, са напълно проходими.

Как се оправяш с капризните туристи?

- Гледам да не влизам в конфликти. Мнозина ме питат защо нямало интернет връзка, други искат да има люлки за децата, трети настояват за пейки пред хижата, четвърти искат чаят да им е без пари, пети питат защо общата баня не работи непрекъснато и т.н.

Това са интересни въпроси.

- Може и да са интересни, но туристическият комплекс "Сигма ски" си има ръководство, което преценява кое може да стане и кое не може. Моята грижа е да настаня туристите в хижата и да поддържам в нея необходимите чистота и ред.

Кои са най-предпочитаните маршрути през летните месеци?

- На първо место от хижата до Попово езеро. Рядко се случва някой от отседналите в хижата туристи да не е ходил до него, защото е на около час и половина път от тука.

По-младите изкачват върховете Безбог, Полежан, Джано и Дженгал. Мнозина отиват да видят Кременските и Самодивските езера. Има и доста народ, който предпочита да се върти близо до хижата и да си пийва биричката край езерото отсреща.

Спомена за езерата. В края на юни все още имаше лед в някои от тях.

- Така е само при по-високите - като Кременските например, Високото Полежанско и Газейското езеро, които са на повече от 2500 м.н.в. Те се размръзват напълно някъде в началото на юли. Останалите - много по-рано, някъде още в средата на юни.

Преди теб като управители на хижа "Безбог" се пробваха 3-4 души от Добринище и Банско, ама много бързо се отказаха. Ти обаче след второто ти назначение си в отбора вече шеста година. Как "омайваш" началниците?

- Просто си гледам моята работата и гледам да не прехвърлям "топката", когато знам, че вината си е лично моя. Друга "тайна" няма.

Как гледаш на "откачалките", които идват в Пирин да покажат уменията си да карат ски или сноуборд по североизточния склон на връх Безбог например?

- Вече не им обръщам внимание. В Добринище има една такава приказка - всяка коза за свой крак, т.е. всеки да отговаря сам за себе си. В началото се дразнех, че има толкова безотговорни към живота и здравето си млади хора, спускайки се в най-лавинната част на връх Безбог, но стигнах до извода, че говоря на глухи, и ги оставих да правят каквото са си наумили.

Разкажи някоя история, която те е впечатлила, ама много!

- Истории бол, както казват хората. Беше некаде през август 2007. Гледам на двора пред хижата четири-пет души се въртят около два велосипеда. Помислих си, че са ги качили с лифта, за да се спуснат с тях от тук надолу към Добринище. Работата обаче излезе друга, защото беха дошли да изкачат с колелетата връх Полежан и от там да се спуснат към Добринище.

Успяха ли?

- Видях ги, че избутаха колелетата до Безбожкия превал, а некъде в късния следобед се появиха пред хижата и казаха, че са се качили на върха и са се спуснали от там с колелата. Показаха на туристите и снимките, които са направили.

Какво си каза, като чу и видя какво са направили?

- Какво си казах! За да избуташ две колелета на 2551 метра височина по ей толкава камъни, по които и дива коза ще се озори да мине, а после да се спуснеш по тях обратното, трябва бая дъски да ти хлопат.

Но всичко е минало добре, нали?

- Както казват хората, на лудите и Господ им помага.

Когато си бил на техните години, ти не си ли опитвал нещо подобно?

- Абе правил съм и аз глупости, ама чак такива не си спомням да е имало. Сигурно защото по онова време нито ските бяха като ски, нито пък имаше такива колелета, като днешните. Иначе и аз е можело да опитам да направя някаква такава щуротия.

Преди две години първият етаж на хижа "Безбог" беше основно ремонтиран и цената за нощувка в стая с две легла хвръкна на 50-54 лева. Има ли мераклии да дадат толкова пари за една вечер?

- Има. И то много. Първо, тези стаи се пълнят, а след това останалите. Вече много хора държат на удобствата и цената не е нещото, което може да им попречи, за да си го позволят.

От известно време т.нар. екскурзионно летуване, което години наред беше "доставчикът" на организирани туристи от цялата страна за хижите в Пирин планина, никакво го няма. Черна котка ли му мина път, или...

- За котка не съм чувал. Според мен причините са други. За разлика от преди двайсет години например, днес доста хора вече имат лични автомобили и могат да се придвижат с тях, докъдето си искат, докато организираният туризъм такава възможност не предлага.

Второ, събирането на 15-20 души, които обикновено не се познават помежду си, създава проблеми не само за организирането им, но и при придвижването им по предварително избрания маршрут, защото винаги се оказва, че едни вървят по-бързо, а други по-бавно, или едните искат да идат еди-къде си, а други незнам къде си. Трето, организираният туризъм те лишава от възможността сам да определиш колко време да останеш и кога да си тръгнеш. И това е верно, и не на последно място. Българския туристически съюз, като организатор на масовия туризъм, отдавна го няма никакъв на хоризонта. Имам чувството, че отчита дейност само по документи. Вината обаче за това не е само негова.

Казано с две думи, не виждаш перспектива за възстановяването на организирания туризъм?

- Няма как да стане.

Доволен ли си от тазгодишния ски сезон?

- Управителят на комплекса знае колко точно хора са карали ски или сноуборд тази зима на писта "Безбог", но като цяло според мен сезонът беше добър - имаше доста сняг, а и по-ниските цени на картите за лифта също дадоха "рамо" за това.

Лятото вече влезе в календара си. Какви са предварителните ти прогнози за нощувки в хижата през юли?

- Капацитетът ни е около 120-130 легла. Често се случва в съботните и неделните дни да няма свободни места.

Това означава ли, че дошлите ще бъдат върнати, или ще трябва да спят на открито?

- Не, няма да върнем никого, но хижата не е ластик, за да я разтегнеш. Затова, когато всички места бъдат заети, решаваме въпроса с поставянето на дюшеци в столовата. Затова препоръчвам на всеки, решил да ни гостува през юли и август за ден-два или повече време, да провери дали има свободни места в хижата за съответните дати и да си направи резервация.

Защо толкова много хора харесват тази част на Пирин?

- Защото е невероятно красива. Виж например тези снимки. Все едно планината ти казва - ела да видиш!

Сега да те питам за манджите на Мишо Михалев, готвачът на хижата. Много хора го хвалят.

- Мишо е голям майстор на месните манджи. Много го бива и в приготвянето на аламинути.

"Завиждаш" ли му за нещо?

- Да - на невероятното му чувство за хумор. Понякога имам усещането, че е неизчерпаем разказвач на вицове и на забавни истории. Затова много от туристите, като дойдат тук, вместо добър ден питат тук ли е Мишо.

Какво повечето хора, тръгвайки на екскурзия из Пирин, забравят най-често?

- Че времето в планината се променя по десет-двайсет пъти на ден и никога не трябва да се тръгва без добра туристическа екипировка и без планинска застраховка, както и да се върви по "пътеки", които не са маркирани. Казвам това, защото момчетата от спасителната служба не са длъжни да носят отговорност за всеки, който е проявил безотговорност към живота или здравето си.

в-к Струма
2 юли 2011 г.

  Tweet