ФОТОГРАФИЯ. Представяме Ви специалното интервю на SKI.BG с българския фотограф-пейзажист Евгени Динев. Изкуството на Евгени впечатлява и навежда на размисли. Една от мислите ми докато разглеждам неговите творби е, какви сме щастливци, че сме родени и живеем в България. Но веднага възниква и един въпрос, защо българите пренебрегват природното богатство което имат, не го уважават и не го използват рационално.. Отделете време и попътувайте из България с фотографията на Евгени, така може да преоткриете тази прекрасна страна и да върнете надеждата, че някой ден тя може наистина да стане повече от "Швейцария на Балканите".

Ти живееш и работиш до морето, какво изпитваш когато си на плажа през зимата?

Приятно е да се разхождаш край морето, когато не гъмжи от хора по плажовете. Наслаждаваш се на морския полъх, спокойствието. Още по-красиво е когато е бурно и си край някой скалист бряг, където се разбиват вълните и едва се удръжаш, да не бъдеш съборен, от мощния порив на вятъра.

Трябва ли хората да се страхуват от лошото време?

Винаги е добре да си нащрек. Нито за миг не трябва да се разконцентрираш в подобни ситуации.

„Черно” ли е Черно море?

Когато се разяри, сякаш наистина потъмнява. Дали е зрителна измама или заради черния пясък, не знам. Това, все пак, е единственото море, в което няма живот на 200 метра под водата.

Може ли да има туризъм и живот на българското Черноморие през зимата?

Категорично. Не става за плаж, но пък човек може да се наслади на спокойствието и красотата, да релаксира. Стига да не е в някой бетонен курорт, като Слънчев Бряг, по-скоро си представям селца като Синеморец или Тюленово.

Снимаш изключителни природни пейзажи, има ли още места по българското крайбрежие, които не са засегнати от презастрояването и какво е мнението ти за унищожаването на плажовете?

Останали са някои места, като Иракли, Карадаре, Камчийски пясъци... но и апетита към тях е голям. Съмнявам се, че ще си останат все така диви. Не съм против застрояването, но трябва са прави разумно и да е в съчетание с природните дадености. Не разбирам какво е това желание хотелите да са на самия бряг на морето. Ако имаше една буферна зона, в която не може да се строи, щеше да бъде къде по-добре.

Снимаш на всякъде из България, какво не виждат българите в собствената си страна?

Много хора дори не подозират, че родината им е толкова красива. Гледат снимките ми и си мислят, че е някакъв монтаж. Може би, ако я виждаха по този начин, биха били по-загрижени и не биха си хвърляли боклуците навсякъде.

Към кое си по-пристрастен, към морето или планините?

Щастливец съм, че живея до морето, но пък така планината ми липсва много. За мене това разделяне няма значение, важното е да съм на правилното място в точното време.

Ти си един от най-ранобудните фотографи които познавам, какво е чувството да снимаш рано сутрин?

В това време на деня природата се пробужда. Първите светлини на заранта обагрят по приказен начин всичко. Като неписан закон за пейзажния фотограф е, да снима точно в този промеждутък от време.

Имаш фотографии картини, къде е границата, според теб, между художествената фотография и репортажа?

Когато снимам, аз съм също като художник, но не с четка, а с фотоапарат. След време, добрите художествени фотографии ще имат същата стойност като картините. Дори вече има немалко примери за това. Не търся репортажа, макар че понякога ставам свидетел на необичайни неща, търся красотата в момента. Не винаги се получава, но когато успея да запечатам мига е нещо като празник за мен. Някои кадри, в началото не ми правят впечатление, преоткривам ги след месеци. Такъв е този кадър.

Разкажи нещо повече за себе си?

Предпочитам снимките ми да говорят за мен. Иначе съм баща на две деца. Опитвам се да се издържам и живея в България, чрез пейзажната фотография. Това, обаче, е почти невъзможно в нашата реалност.

Продаваш творчеството си посредством Интернет, има ли бъдеще сток фотографията в България?

Микросток сайтовете, които продават снимки за стотинки, със сигурност имат голям пазар. От пейзажни снимки не бих казал, че има голям интерес, освен в края на годината за календари. Тук все още е по-лесно да се открадне или да се напише Снимка: Интернет, отколкото да се заплати подобаващо за труда на фотографа. Подобни снимки не се правят в студио или на разходка. За тях се отделят много разходи, като гориво, време, техника и какво ли още не. Затова и не е изгодно да се продават за стотинки.

Имаш ли отношение към спорта?

В момента съм полудял по ролерите. Обикалям редовно из морската градина, стига времето да позволява това.

А към спортната фотография?

Имам голямо желание да опитам. Емоцията е сходна с пейзажа. Всичко се състои в това да уловиш момента.

Опитвал ли си да караш ски или някой борд спорт?

Карал съм ски, но отдавна не съм се качвал. При първия шанс бих си припомнил отново.

Виждайки твоята фотография много българи могат да променят отношението си към природата в собствената си страна, ти какво още би искал да им кажеш?

Откъснете се от телевизорите, излезте от сивия град и се разхождайте по-често сред природата, по възможност пеш. Имаме изключително красива природа, не само планини и крайбрежие. Това са прекрасни закътани селца, безбрежни поля.... Тези неща всеки трябва да ги види с очите си.

Какво е значението на фото камерата в твоята работа?

Знам, че звучи глупаво, все пак това е само някакво кутия от стъкло, пластмаса и метал, но трябва да си приятел с нея, да знаеш във всеки един момент как да вземеш всичко от нея. А и сега качеството е на първо място, не мога да си позволя да изхабя момента, който може би никога повече няма да успея да запечатам. Добрата техника дава сигурност и качествен краен резултат.

Използваш много статив, имаш ли тайни в процеса на снимане?

Обикновено, през вълшебния час (преди изгрев, след залез), светлината не е достатъчна и снимането отнема секунди, а понякога минути. Стативът е неизменна част в това време на деня, той също дава творческа свобода - замазва движенията на водата, разпъва облаците... всички тези тайни са отдавна разбулени.

Какво мечтаеш да заснемеш?

Процесът при мен по-скоро е обратен. Когато направя желания кадър, се оказва че именно той е мечтания. Иначе, винаги имам идеи, примерно ослепително бяла гора, с червено небе, по изгрев. Заскрежена стълба в димящо море... С упоритост, мечтите стават реалност. Не взаимствам от чуждото творчество, за да не влияе на моето. Предпочитам да бъда изненадан от природата.

интервю м.февруари 2012 (с) Ясен Георгиев / SKI.BG

Евгени Динев е български фотограф пейзажист. Роден е през 1976г. Той е дипломиран инженер от Техническия университет в София. Има две деца. Живее и работи в Бургас. Може да разгледате и купите фотографии на Евгени Динев на www.evgenidinev.com

  Tweet