В един февруарски следобед Линдзи Вон лети по пистата в Шладминг. Тече първото състезание от световното първенство и тя е напълно уверена, че ще си върне титлата в супер Г. Пет секунди след старта идва първият скок. При приземяването Вон пада на пистата и историята завива настрани. Тежестта й е отишла настрани и дясното й коляно се огъва буквално под пръв ъгъл. Тялото й се търкаля над сто метра надолу по снега, лицето й е изкривено от болка. Малко по-късно вече виси на вързоп под медицинския хеликоптер, който я отнася над заснежените борчета. Единственото, което предстои пред нея в обозримото бъдеще, е бавен и дълъг процес на възстановяване.

In this Aug. 28, 2013, file photo, U.S skier Lindsey Vonn works out with Red Bull coach Martin Hager in Vail, Colo. Vonn's surgically repaired right knee feels so good she could be racing again by the end of the month, five weeks earlier than she originally expected. (AP Photo/Pat Graham, File)

Линдзи не загуби присъствие на духа по време на тази агония. Още в началото показваше снимки на коляното си – надуто и почерняло след операцията, като през цялото време държеше в течение почитателите си в социалните мрежи.

Няма и седем месеца след нещастната случка и Вон отново се качи на ските и започна да тренира по склоновете на Портийо, Чили. „Карам без страх. Не мога да кажа кое от двете колена беше контузено”, усмихва се тя. Планът сега е да се завърне към състезанията на Световната купа в Бийвър Крийк, Колорадо (29 ноември - 1 декември). Голямата цел на завръщането й е да се подготви възможно най-добре за зимните олимпийски игри в Сочи през февруари 2014 г. Лекарят на американския ски отбор д-р Бил Стирет, който е извършил операцията на Вон и Робърт Тренкуолдър, шеф на програмата за специални проекти за спортистите към Ред Бул, са в основата на нейното възстановяване.

„Линдзи е боец и когато си постави цел да се завърне в спорта, направи всичко, което беше необходимо. Тя се справи блестящо с този труден момент, тъй като през цялото време беше наясно, че не е възможно да се

възстанови прекалено бързо

Такава тежка контузия изисква специфична и много добре координирана програма за възстановяване, а ние с д-р Стирет направихме всичко възможно, за да създадем идеалната среда, в която тя отново да стане такава, каквато беше преди”, твърди Тренкуолдър.

В самото начало на възстановяването й Вон пусна снимка, на която коляното й е стегнато в бинтове, а тя тренира усилено. Надписът е: „Не оставям пречките да ме спрат по пътя”. Програмата й е много взискателна от физическа гледна точка, но това е само половината работа. Да се завърнеш на пистата, след като си паднал с висока скорост и си получил контузия, която застрашава кариерата ти, не е най-лесното решение.
„Физическото възстановяване е първото нещо, но освен това тя имаше нужда да преодолее страха си. След този случай би било съвсем естествено тя да вижда пистите по съвсем друг начин, когато ги гледа отгоре”, смята Тренкуолдър. „Но когато подкара отново ски в Чили, беше напълно очевидно, че всичко е наред. Ските са нейната любов и тя беше с най-широката усмивка, когато можеше пак да се качи и да кара”.

Колкото и да са доволни в лагера на Вон от успешното й възстановяване, те признават, че следващите няколко седмици са каране в неизвестното. „Имаме своята цел и в този момент всичко изглежда добре. Но не мога да кажа какво ще се случи занапред, а връщането на върховата й форма зависи от още много други фактори”, казва Тренкуолдър.

Суперзвездата на женските ски за пръв път в живота си получава травма, която застрашава кариерата й. Но има много други, които са изпитвали същото. Една от тях е британката Кеми Алкот, която в момента за трети път се възстановява от счупване на крак. Първото беше през декември 2010 г. на тренировка в Лейк Луис. Тя беше взимала тази бабуна правилно 59 пъти, но на 60-ия нещата се объркаха. Всичко това се случва със 130 км/ч...
В този случай Кеми напусна пистата на носилка с множество фрактури на крака. Травмите са брутални – обувката се е отпечатала на подбедрицата, а когато я свалят, кръвта потича като порой. През цялото време Кеми е в съзнание, но след падането остава извън състезанията две години.
„Не помня добре падането. Не съм го гледала и на запис. Мисля, че така тялото ми се защитава от спомена. Аз съм много положителен човек и не искам да виждам лоши неща. Няма да спечеля нищо, ако преживея този момент отново”, признава британката. Всички мислят, че Лейк Луис е краят на кариерата й, но тя се връща на същата писта и постига 25-о място. „Това беше най-смелото състезание в живота ми”, радва се тя. За да преодолее страха, се лишава от дежурните десетина минути подготовка преди старта и ги съкращава до минута и половина.

Просто изхвърлих мозъка си през прозореца

Излизах от вратите с усещане за мир и удовлетворение, че отново съм тук”.
Кеми никога не е търсила услугите на спортен психолог, а вместо това е говорила със скиори, които са преживели подобни падания. „Ако усещах слабост, щях да потърся някаква помощ, но мисля, че съм психически силна и го доказах в Лейк Луис. Когато дойде моментът да се върна, не оставих нищо от миналото да ме спре. Бях развълнувана, но не уплашена. Дори в този момент не се замислям нещо като „ами ако не успея?” Мисля само за Сочи. Работя много, за да отида там. Изобщо не се съмнявам, че ще се възстановя и ще се класирам. Не мога да го изпусна, това е моят холивудски хепиенд”.

Вон е доста по-близо до Холивуд от Кеми. Тя е голяма звезда, а отскоро и гадже на най-известния голфър в света Тайгър Уудс. Също като Кеми тя иска да се върне в спорта, за да кара в Сочи. Какво кара тези скиорки да пренебрегват лошия спомен и риска да се навлекат нови беди, за да се върнат там, където са пострадали толкова тежко? Д-р Ронда Коен, мениджър на Лондонския спортен институт и специалист по спортна психология и мотивация, смята, че генетиката има голям дял в екстремните спортове.

„Ние всички сме родени с определен генетичен потенциал и сме предразположени към определено поведение. Тревожните натури биха приели доста по-тежко стресова ситуация като например счупен крак от хората, които са предразположени към спокойно поведение. Във всеки случай Линдзи и Кеми са изградили отлични защитни механизми, като изтикват на заден план мислите, които биха им попречили да се представят добре в спорта", смята д-р Коен. Но дори за спортните звезди идва един момент, в който решават, че това, което са преживели, е достатъчно и нямат нужда от повече.

„Някои скиори наистина се предават. По мои наблюдения кариерата на скиорите е като хазарт – колкото по-дълго се състезават, толкова по-голям става шансът да им се случи нещо сериозно”, казва д-р Коен.

в-к "7 Дни спорт"
превод на материал от CNN
18 октомври 2013 г.