Ски индустрията в Сърбия гледа към Стара планина
Обмисля се проект за общ ски център с България от двете страни на границата

Построяването на нов ски курорт за повече от 100 млн. евро в Стара планина е надеждата на Сърбия да се появи отново върху зимната туристическа карта на Европа.

Войните след разпадането на бив­ша Югославия, продължителните икономически санкции и застарялата материална база доведоха почти до нокдаун зимната туристическа индустрия в страната. От трите налични ски курорта в Сърбия в момента функционира, и то не с пълен капацитет, само един - Копаоник. На новия курорт, който ще се строи на все още неуточнено място в Стара планина, се възлагат надеждите за съживяване на туристическата индустрия и привличането на повече чуждестранни туристи.

"Нашите проучвания показват, че там могат да се построят около стотина километра писти и 36 лифтове и ски влекове", каза за SeeNews експертът от сръбското Министерство на туризма Любомир Йованович. В момента се подготвя предварително проучване, за да може впоследствие да се изготви проект на пистите и цялостно устройство на курорта. За целта сръбското правителство е наело международен консорциум, воден от канадската проектантска фирма в областта на ски туризма Ecosign, която е една от водещите в света. Проучването трябва да бъде завършено до май 2008 г., а проектът на пистите ще стане готов по-скоро - до четири месеца, и ще може да се изпълнява поетапно, казва Йованович. Според неговата оценка за строежа само на ски лифтовете ще са необходими между 50 и 60 млн. евро. За завършването на цялостната инфраструктура на ски курорта, включително набавянето на съоръжения за сняг, строителството на свързващи лифтове и гондоли, ще са необходими повече от 100 млн. евро. Европейски, канадски и американски фирми, както и няколко сръбски, вече са проявили интерес да строят в бъдещия курорт. За строежа на хотелската база в курорта ще се разчита само на частни инвеститори. Правителството обаче ще трябва първо да изчака резултатите от предварителното проучване и подготвянето на проект, преди да обяви международен търг и да започне преговори с потенциалните инвеститори.

Сръбската държава вече инвестира в Първите ски писти в Стара планина

Инвестицията е около 4 млн. евро и включва строителството на ски съоръженията. Засега обаче не са предвидени средства за пътната инфраструктура, допълва Йованович.

Вероятно австрийската фирма Doppelmayr ще достави необходимото оборудване за пистите, влековете и лифтовете. Очак­ва се първите запалени скиори да се спуснат по склоновете в средата на декември, докогато трябва да бъдат завършени три писти и четири лифта. Строителните работи в Стара планина ще продължат след края на сезона догодина. "Съществено за проекта е, че става дума за високопланински курорт - над 1500 метра. Смятам, че можем да изградим един наистина качествен ски център", казва Йованович.

Според неговите думи в Министерството на туризма се обмисля да бъде предложено на съседна България да построят един общ ски център, в който пистите ще се спускат и от двете страни на границата. Подобен проект би следвал модела на съществуващи ски центрове в Алпите. В същото време би направил по-привлекателен за туристите бъдещия курорт, тъй като от българската страна има доста атрактивни северни склонове.

Освен в Стара планина възможности за строеж на ски съоръжения има и на още две места в Южна Сърбия - Голия и Бесна Кобила. И двете са със средна надморска височина над 1500 метра. На тези две места частни фирми вече са започнали да строят, така че държавата само ще подкрепя тяхната дейност, казва Йованович.

По-рано тази година Сърбия прие закон за зимните курорти, според който фирма със социален капитал (характерна само за страните от бивша Югославия, в тези фирми собствеността не е деноминирана в акции, а работниците заместват акционерите при гласуването на общите събрания - бел. ред.), ще управлява терените, върху които може да се строят ски курорти, докато частни лица ще могат да строят съоръжения и ски писти.

Възраждането на Копаоник

Паралелно със строежа на новия курорт в Стара планина Сърбия планира да продължи да инвестира в модернизацията и на най-големия си и единствен функциониращ ски център - Копаоник. Разположен на надморска височина над 1600 метра в едноименната планина, Копаоник разполага с 22 лифта и ски влека и има около 44 километра писти. Може да обслужва около 13 500 скиори на ден. Курортът също предлага и около 10 километра писти за почитателите на северните дисциплини. Застарялата база обаче дълго време пречеше на Копаоник успешно да се съревновава със зимните курорти в съседните на Сърбия България и Македония. Миналата година с държавна помощ бяха ремонтирани три от влековете в курорта и монтирани три нови седалкови лифта, което значително увеличи неговия капацитет. Тази година се планира монтирането на още два лифта, както и строежът на нова писта за ски спускане. Очакват се и инвестиции в хотелската база. До края на годината Сърбия ще обяви търг за приватизацията на най-големия хотел в курорта, Grand, както и на вилното селище Конаци. Дотогава се очаква да завърши продажбата и на друго вилно селище на Копаоник, което в момента е собственост на държавната авиокомпания JAT Airways.

Инфраструктурни спънки

Ако желае да направи курорта още по-привлекателен, особено за чуждестранните туристи, Сърбия ще трябва да реши доста проблеми с инфраструктурата - да разшири и модернизира съществуващите пътища, които водят към курорта, а също така и да намери алтернативно летище за туристическите чартъри. В момента основният поток от туристи към Копаоник, идващи от чужбина, около 10 000 през 2005 г., минава през летището в Ниш. Миналата година поради лошото време в Ниш чартъри с туристи на няколко пъти кацаха в българската столица София. Засега като алтернативен вариант се очертава летището в град Чачак (в Западна Сърбия), но то не разполага с техника за нощни полети. Сръбското правителство ще трябва също да се погрижи и за почистването на някои райони в околностите на курорта, където по време на бомбардировките през 1999 г. силите на НАТО са хвърляли касетъчни бомби. Поради същата причина в момента не могат да се използват ски съоръженията в друг сръбски курорт - Златибор, където пистите също бяха бомбардирани. Някога вторият по големина курорт в Сърбия, Брезовица, който се намира в Косово, е в упадък от 1999 г., когато южната сръбска провинция стана протекторат на ООН. В ски центъра, разположен в Шар планина, който разполага с около 40 километра писти, в момента работи само един хотел. Курортът не е достъпен за туристите от Сърбия, а основно посетителите са косовски албанци и служители на международните мироопазващи сили в Косово. Шансовете Брезовица отново да стане привлекателна точка за туристите се оценяват като минимални преди решаването на статута на провинцията. Затова със строежа на ски центъра в Стара планина Сърбия ще търси своето място на зимната карта на Европа.

Цветелина МАНОЛОВА, SeeNews
в-к Капитал, Брой 30, юли 2006 г.

***

Македонските зимни амбиции
Над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в два нови проекта за ски курорти

Съседна Македония насочва поглед към осребряване на планинския си релеф - към съществуващите два малки ски курорта в близките години ще се добавят още два, при това доста по-мащабни зимни туристически комплекса.

Първият се нарича "Ски център Кожух" (в близост до Гърция) и се очаква да бъде завършен до две години. Вторият - Aquapura International, е в Югозападна Македония и все още е в начален стадий и се очаква да бъде факт до 2011 г. И двете инвестиции са на компании с чуждестранно участие - гръцка и португалска.

Амбициите на инвеститорите, пък и на държавата са да използват планинския релеф на страната - над 80% от територията й представлява хълмове и планини, а надморска височина над 2000 м и алпийски релефи не са рядкост.

Новите ски курорти

През 2008 г. се очаква да отвори врати най-големият в Македония ски център "Кожух", който вече се изгражда. Той ще е разположен на територията на граничещата с Гърция община Кавадарци, на 100 км от Солун, и се разпростира върху 1200 хектара. Общата дължина на пистите е над 40 км, а оборудването ще позволява обслужването на 150 000 скиори на ден. Проектът е на стойност 72 млн. евро, реализира се от смесена македонско-гръцка компания, а изпълнението е поверено на две местни строителни компании, словенската Marles Hie Maribor и финландската Honka. До момента са осигурени 21 млн. евро, а за останалите средства се преговаря с чуждестранни инвеститори. Отделно производителят на ски съоръжения Doppelmayr Garaventa Group директно е инвестирал 3.2 млн. евро в изграждането на лифтове, влекове и т.н.

До края на годината е планирано да бъдат вложени 18 млн. евро за строителство, като акцентът ще е върху вилните къщи и високопланински далекопровод с обща дължина 21 км, който ще е основният източник на електроенергия за курорта, каза за SeeNews Жасмина Плач­кова, маркетинг директор на "Ски център Кожух". Предвидено е и изграждането на пречист­вателна станция за питейна вода на стойност 1.3 млн. евро. Благодарение на тази станция идеята за ски курорта е получила подкрепата на екологичните дружества в страната.

Потенциалните посетители на ски курорта в Македония са от съседните страни, предимно от България, Сърбия и Гърция, макар да се очакват туристи и от други държави. Според анализите на "Ски център Кожух" в пиковия сезон може да се очак­ват 10 000 души, като предвиденият капацитет е 6000 легла, но в това число не са включени частни квартири. Изпълнителният директор на "Ски център Кожух" Ангел Наков лансира публично инициатива за регионално обединение на курорта Кожух, сръбския Копаоник и българските Боровец и Банско, което ще им помогне да водят по-силна маркетингова политика в чужбина.

Другият проект, който е по-скромен и в много начален етап, предвижда изграждането на луксозен хотелски комплекс в югозападната част на страната, край град Преспа. Комплексът, наречен Aquapura International, ще е разположен върху 50 хектара и освен хотел и 50 вили ще предлага услугите на спа център, ски училище, ловен резерват и бизнес сгради. Идеята и финансирането са предоставени от португалския предприемач Диого Вас Гуедес, а строителните дейности ще се извършват от македонски фирми. Предвижда се цялата инвестиция да е на стойност между 35 и 40 млн. евро, а проектът да е готов до края на 2011 г. В района липсват ски съоръжения, затова те тепърва ще се изграждат от инвеститора.

Наследството от времето на Тито

Новите инвестиционни проекти ще трябва да се преборят с конкуренцията на други два утвърдени на местно ниво зимни курорта - ски център "Заре Лазаревски" в Маврово и курорта Попова Шапка. Маврово се намира на 100 км от Скопие, в Бистра планина. Пистите са разположени на височина между 1255 и 1860 м и са с обща дължина 5 км. Попова Шапка се намира в Шар планина, на 48 км от столицата Скопие, и е с надморска височина 1708 м. Информацията за капацитета на курортите е противоречива. Данните за броя превозени скиори на час, давани от ски център "Заре Лазаревски" и курорта Попова Шапка, са за около 12 000 скиори във всеки от курортите. От друга страна, от "Ски център Кожух" твърдят, че предимството им пред конкурентите ще е възможността да превозват по 24 200 скиори на час и ще конкурират двата вече съществуващи ски курорта, които според тях имат общ капацитет да обслужат 5000 скиори на час.

За да могат да се конкурират с останалите зимни курорти от региона, както Маврово, така и Попова Шапка се нуждаят от свежи инвестиции. През следващия сезон в ски център "Заре Лазаревски" се очаква отварянето на снежен парк с множество атракции. Част от активите на курорта Попова Шапка пък са в процес на продажба, като началната цена на ски центъра е 6 млн. евро.

Основните трудности пред зимния туризъм в Македония са свързани както с имиджа на част от размирната бивша Югославия, така и с качеството на услугите, материалната база и инфраструктурата. До зимните курорти се стига трудно, дълго се пътува, инфраструктурата се подобрява доста бавно, а цените са високи. Макар на думи македонското правителство да подкрепя туристическия сектор, в действителност направеното досега е малко. Няма изградена единна маркетингова стратегия, която да представя предимствата на Македония като дестинация за зимна почивка, а строителството на важните инфраструктурни проекти се бави. Липсата на големи международни инвестиции пречи на поддържането на атрактивен за чуждестранните туристи стандарт в съществуващите зимни курорти и не позволява максималното използване на благоприятните природни дадености на Македония. Въпреки всички нерешени проблеми обаче страната има амбиция да излезе на зимната карта на Европа.

Досега: 20 хил. ски туристи годишно

Етническият конфликт с албанците в Северозападна Македония през 2001 г. и последвалата нестабилна политическа ситуация предизвикаха огромен отлив на туристи за дълго време. През последните години туристическият сектор бавно се стабилизира. По данни на македонската статистика общият брой на туристите през 2005 г. е бил 509 706, а делът на чуждестранните посетители е 38.7%. През зимния сезон на същата година планинските курорти в страната са посетени от 20 058 души, от които 4585 са чужденци. За периода януари - април 2006 г. броят на туристите в планинските курорти в Македония е 15 839, което представлява спад от 9.2% в сравнение със същия период на 2005 г., а броят на нощувките е намалял с 9.9%.

Кирил ГИРГИНОВ, SeeNews
в-к Капитал, Брой 28, юли 2006 г.