ОЛИМПИАДА СОЧИ 2014. Кристоф Инерхофер е една от звездите в мъжките ски. В Сочи той вече спечели медал - сребро в спускането. В интервю за немските медии италианецът говори за времето, в което е бил модел на бельо и за това как поддържа формата си.

Silver medalist Christof Innerhofer of Italy poses during the medal ceremony for the men's alpine skiing downhill race in the Olympic Plaza at the 2014 Sochi Winter Olympics February 9, 2014. REUTERS/Eric Gaillard

- Освен много добър скиор в последно време станахте модел. Какво значи това за вас?
- Нещо много, много специално. В последните години постоянно се занимавам и с неща извън пистата, не съм отказвал интервю, телевизионна проява. А това е нещо като награда за тези изяви. Това е мотивация, а освен това е промяна, защото слизаш от планините и влизаш в света на модата в града. А това е съвсем различен свят. Щастлив съм, че направих име и там. Боде Милър е готиният в ските, Дидие Кюш е боецът, който не се предава, а Кристоф Инерхофер се занимава с мода и се познава с Джорджо Армани. Това определение ми харесва.

- Как се запознахте с Армани?
- Той ми се обажда, ако спечеля старт в Световната купа. В Милано се видяхме, а след това ми прати писмо с личен подарък за мен. Лудост е да познавам такива хора, до които обикновено няма достъп. Нямаше как да си представям преди 5 г., че ще съм световен шампион, ще съм модел на бельо и ще познавам звезди като Армани, Юсейн Болт и Сара Джесика Паркър. Готино е.

- Имате имидж и на плейбой. Променихте ли се вече?
- Доста. До преди 2 г. имах имидж на млад дивак, за когото купонът не спира. И беше така. 2011 беше успешна година за мен не само на пистата, където взех световна титла, а и извън нея. Ако си млад, трябва да живееш живота си. Аз исках да видя нови неща, нови преживявания. Различни страни, различни жени. Ако си млад и си сам, не дължиш нищо на никого. Бях разбойник, но времената бяха готини. Може би съм имал няколко жени, но по-скоро по такъв начин, все едно съм се оженил на 20 и след това е трябвало да наваксвам. Сега обаче от година и половина имам приятелка и съм с нея, времената вече са различни. Нямам нужда от предишния живот. Не ми липсва нищо.

- Но в ските има доста атрактивни момичета.
- Не ги познавам много. Познавам се с жени от местата, на които сме карали. Със скиорки не съм бил.

- Споменахте за успехите през 2011. На световното в Гармиш спечелихте злато, сребро и бронз.
- Невероятно е какво се случи през онази седмица. Просто трябваше да завърша и винаги бях отпред. Тогава всичко се случваше с лекота, всичко пасваше. За мен, семейството ми и приятелите ми тази седмица ще остане вечно в спомените ни, които никой не може да ни отнеме. И досега никой не е взимал медали в три поредни състезания на световно при мъжете.

- Но докато стигнете това ниво, пътят е бил дълъг. Имаше интересен паралел с Херман Майер.
- Да, и двамата сме чували като млади, че не сме сред най-бързите, и двамата сме работили по строежи. Мисля, че това ни е дало различна представа за живота. Знаем какво значи да работиш. Какво значи да работиш 10 часа, за да си изкараш парите. Лесно можеш да отидеш при родителите си и да ти дадат 100 евро. Но да си ги изкараш сам, е тежко. Да работя по строежи, ми донесе опит за цял живот. Научих се да ценя много неща. Заради това съм Кристоф Инерхофер, такъв, какъвто го виждате сега.

- Дебютът ви в Световната купа е в слалом в Леви. Какво помните от онзи ден?
- Спомням си всичко добре. Освен това имам фотоапарат и съм снимал. От пистата, другите скиори, всичко. Треньорите ми се смееха защо правя снимки. Но аз им казвах: "Ей, кой знае дали някога пак ще съм в Световната купа." За мен винаги има едно правило: да карам с пълна газ. Знам, че трябва да съм бърз, за да получа шанс. По-добре е да караш бързо и да отпаднеш, отколкото да си бавен и да завършиш.

- Имахте проблеми с гърба. Как сте сега?
- Поне веднъж седмично съм на терапия в Бавария. Вече трети сезон карам на болкоуспокояващи. Няма как иначе. Понякога не е лесно, защото виждаш колко леко вървят другите, а колко трудно ти е на теб.

- За съжаление имахте и падания.
- Спортът ни е опасен, това е ясно. Най-важното е да стигнеш финала здрав, на следващия ден пак ще имаш шанс. Разбира се, че се ядосвам, ако не се представя добре, но след това се отпускам. Анализирам и опитвам да се справя по-добре на следващия ден.
Щастлив съм всеки път, когато се прибера със саковете здрав вкъщи
Но това не променя нищо във факта, че трябва да рискуваш, за да спечелиш. Иначе няма да имаш успехи. Ако нещо ще се случва, то така или иначе ще стане. Аз съм много религиозен и се надявам, че някой горе ме пази.

- Обичате трудните писти. Михаел Валххофер ви даде хубав прякор.
- Нарече ме Ледоразбивача. Безмилостния. На мен ми харесва нещо, от което другите се страхуват. Искам да печеля на трудните писти, и то с разлика. Карам с пълна газ през трудни места, където другите не могат. Това винаги ми е носило удоволствие. Ако има нещо наистина трудно, това ме забавлява. Другите неща са, извинете ме, но абсолютна скука.

- Какво е мнението ви за Сочи?
- Независимо дали става въпрос за семейство, или приятели, никой не се радва, че съм в Сочи. Тук няма хора от моя фенклуб, защото се отказахме преди няколко седмици. Почти невъзможно е за фен да дойде тук. Ванкувър беше хубаво място, защото можеш да се движиш свободно, но това не е така в Сочи. Ние, спортистите, се радваме за олимпиадата, но като цяло едва ли някой е доволен от Сочи.

- Ако не сте на ски, имате интересни хобита. Как човек решава, че ще търси гъби?
- За мен това е нормално. Баба ми е търсила гъби, с родителите също съм ходил. Винаги ми е било страст. Сега нямам много време, но пак се разхождам в гората. Знам къде са най-хубавите места. Ходя в гората с кучето си или с баща си. Това е хубава възможност да избягам от града. А и е добра тренировка.

- Търсенето на гъби е тренировка?
- Много хора ми се смеят, но така съм в гората 3-4 часа. Уморяваш се много, повярвайте ми. Миналата година поставих рекорд - 39 кила гъби.

- Търсите гъби с баща си, но доколкото знам, той има друга мечта.
- Да, искаме да отидем за сьомга в Канада. Исках да му подаря това пътуване за рождения му ден тази година, но не стана. Ако спра някога със ските, ще му кажа: "Хайде, татко, сега отиваме за сьомга в Канада". Другите родители ходеха с децата си на игрището, а ние с него ходихме в гората за гъби или на реката за риба. Днес тези неща все още ме радват много.

- Освен баща ви и майка ви играе голяма роля за кариерата ви. Каква подкрепа сте имали?
- Голяма. Майка ми започна да работи във фурна, за да финансира моята кариера. Без родителите си никой не може да влезе в Световната купа. Моите родители работеха за мен. Никога не мога да им върна това, което са ми дали.

- Третото ви хоби е стоковата борса. Какво ви харесва в икономиката?
- Ако икономиката те интересува, вече имаш познания в голяма област. Какви са тенденциите? Какво се случва в различните държави? Как върви валутата? Кой се справя добре, кой не. Просто искам да знам какво не е наред по света. Със сигурност не съм в това, за да печеля пари. Гледам новите неща - електрическите коли, възвръщаема енергия, 3D принтери и т.н.

в-к 7 дни спорт
Сряда, 12 Февруари 2014