Методи Савчов е роден на 27 март 1949 г. През април тази година, малко след рождения си ден, Савчов ще чества един достоен за уважение юбилей – спецът ще закръгли на 40 годините, откакто през далечната вече 1975-а започва да трупа треньорския си стаж в ЦСКА. В днешни дни той се занимава с любимия си спорт като треньор на самоковския клуб „Рилски ски скачач”. Негови възпитаници през годините са били бележитите самоковски скачачи Владимир Брейчев и Валентин Божичков, които са носители на Европейската купа.

– Г-н Савчов, кога е изградена шанцата в Боровец?
– Ще започна с малко предистория. До 1970 г. на Витоша действаше шанцата „Черния кос”. Тя бе хубава и полезна за състезателите, покрита бе и с изкуствена материя. След като се преустанови нейното ползване, се почувства липсата на по-голямо скочище в България.
Федерацията по ски също имаше интерес да направи нещо по въпроса, тъй като България бе подала кандидатура за Световна зимна универсиада и кандидатстваше с Боровец. Тогава се взе решение да се направи 70-метрова шанца, на която да може да се скача и до 95-96 м, като по този начин да отговаря на олимпийските изисквания.
Започна строежът и след година – година и половина, през 1975 г., шанцата бе открита официално.

– Какво представляваше тя, с какви допълнителни съоръжения разполагаше?
– В момента на пускането си в действие шанцата бе приета от ФИС /Международната федерация по ски/ и отговаряше на всички изисквания за времето си. Издигната бе и съдийска кула. Мястото позволяваше на хиляди самоковци, гости от страната и туристи от чужбина да наблюдават състезанията в този атрактивен спорт.
През 1978 г. шанцата се застла с изкуствена материя, за да може да се тренира на нея и през безснежните месеци. През 1983 г. бе построен и едноседалков лифт във връзка със зимната универсиада, за която говорих по-горе. Бяха изградени и две съблекални – едната при долната станция на лифта, а другата малко по-нагоре.
Наблизо бяха изградени и две по-малки шанци – 15- и 30-метрова, на които подрастващите постепенно да набират смелост и да трупат опит.

– Какви състезания са провеждани на голямата шанца?
– Както споменах вече, шанцата прие старт от световната зимна универсиада през 1983 г. Тук се състояха на два пъти състезания на СКДА /Спортния комитет на дружеските армии/. В тези надпревари участваха най-добрите състезатели от военните спортни клубове на бившите соцстрани – руснаци, чехи, поляци и т. н., които бяха на световно ниво. Достатъчно е да спомена, че на един от турнирите на СКДА участва олимпийският вицешампион от Калгари`88 Павел Плоц. На шанцата е скачал и олимпийският шампион от Лейк Плесид`80 Тони Инауер, който стана и световен вицешампион по ски полети от Викерсунд`77.
През 1987 г., ако паметта не ме лъже, в Боровец се проведе и старт от състезанията за Европейската купа. Първи стана самоковецът Владимир Брейчев, а аз бях негов треньор.

– Кога се занемари шанцата?
– Това стана няколко години след обществено-политическите промени в страната през 1989 г. Шанцата остана държавна собственост, но бе дадена под наем на „Бороспорт”. През 90-те години се поддържаше в прилично състояние благодарение на грижите на треньорите и състезателите от ски клубовете. В продължение на няколко години на нея се правеха шоу програми веднъж седмично през зимата за туристите в Боровец.

– И какво остана от нея?
– Сега шанцата е паметник на незнайните герои… Когато функционираше и когато действаше и шанцата в Самоков, на Ридо, сме имали по 60-70 състезатели по ски скок само от града! Дори в един момент бройката им стигна до 80! Имаше и вътрешна конкуренция в първенството – добри клубове в това отношение бяха и ЦСКА, „Славия”, „Чепеларе”… В Спортното училище в Самоков имаше паралелка по ски скок, бяха назначени и двама треньори, които работеха с децата. Отделно имаше и треньор към клуб „Рилски спортист”.

– Колко са сега скачачите в България и къде провеждате държавните първенства?
– Всичко на всичко имаме 10 скачачи, от които шест са картотекираните самоковски състезатели. Вътрешното първенство го организираме в комплекси в близки страни – Румъния, Словения, Австрия… Някога, когато шанците работеха зимно и лятно време и провеждахме лагери в страната, имахме добър национален отбор, бяхме фактор в Европа и много европейци трепереха от нас. Сега стигнахме до там да провеждаме редките си лагери и състезания в чужбина… Как можем да бъдем равни с останалите развити страни, като ние си тръгваме, когато времето се развали, а местните чакат един ден и отново са по шанците!? Навсякъде ни се чудят и не могат да разберат как така нямаме шанца в родината си…
През останалото време караме ски на Боровец, макар да не сме алпийци, и правим сухи тренировки в къщата при бившата шанца на Ридо…
Все пак работим добре с ФИС, откъдето ни отпускат субсидия за два лагера годишно в чужбина, малко пари идват и от спортното министерство…

– Къде е най-популярен този спорт?
– Най-много фенове ски скокът има в Полша. Навсякъде, където се провеждат състезания за Световната купа, има масово присъствие на поляци. Редовно на състезанията в полския зимен център Закопане присъстват по над 50 хиляди зрители, които идват и от не толкова близки градове!
Нашият спорт се радва на голям интерес и в Австрия, Германия, Норвегия, Швейцария, Словения, Финландия…

– Виждате ли перспектива отново Боровец да има шанца?
– Преди две-три години, когато Жоро Янакиев беше жив, Бог да го прости, се напънахме с него и разговаряхме с тогавашния министър на младежта и спорта Свилен Нейков. Той ни даде големи обещания, които обаче увиснаха във въздуха. С една дума, бяхме излъгани. Сега вече никой не коментира състоянието на съоръжението, сякаш никога на него не са се провеждали състезания и сякаш не съществува…

– Стана дума и за самоковската шанца. Каква е нейната история?
– Държавата я построи през 1972 г. на Ридо с името „Пионер”. Тя беше 45-метрова, но позволяваше да се правят и по-дълги опити. На нея се провеждаха предимно държавни първенства и състезания за национални купи. Тя също последва съдбата на шанцата в Боровец и спря да функционира през 90-те години, след политическите промени в страната.
През 2002 г., когато кмет беше Ангел Немов, под ръководството на моя клуб „Рилски ски скачач” за три месеца направихме нова 45-метрова шанца. Главен спонсор бе спортното министерство /тогава министър бе Васил Иванов-Лучано/, а Община Самоков също помогна. Открихме я през август същата година.
За съжаление и тази шанца бе разнебитена и ограбена по вандалски начин през миналата година. Тогава с учениците от клуба направихме нова 30-метрова шанца пак там, но тя функционира само три месеца и също бе разрушена…
Сега има едно 15-метрово скочище и това е!

– А занапред? Нищо ли не може да се направи?
– Преди известно време в Общината се проведе среща с председателя на Българската федерация по ски Цеко Минев. Обсъдиха се някои варианти за изграждане на нова шанца, но все още няма никакво развитие на практика…
Когато едно съоръжение се поддържа, това става дори и с по-малко средства. Когато се изостави на произвола на съдбата, се довежда до деформация и се налага да се правят основни ремонтни дейности и да се наливат сериозни финансови средства.
По мои груби сметки с половин милион лева може да се направи 60-70-метрова шанца на Ридо, която да отговаря на всички съвременни изисквания. ФИС също може да ни помогне, ако види, че нещо се случва тук. Но никой няма да остави торбата с парите на съоръжението…

Разговора води: Делян Василев
публикувано в вестник "Приятел"
vestnikpriatel.com
10.02.2015