Г-н Икономов, успешен ли беше летният сезон за Банско?
- Повече от успешен, мина много добре. Това се дължи и на различния облик, който придобива градът ни. Целта ни е да няма строителни площадки, прах, шум. Все повече е зеленината, През месец юни ръстът бе над 30% спрямо 2016 г. Хората идват в Банско по-рано, а не само през отпускарските два месеца юли и август, където ръстът е 10-12%. Това е сериозно постижение, дано се задържи и занапред. Аз съм доволен от броя на туристите. Но не съм доволен от цените, които предлагат хотелиери и ресторантьори.

Крайно време е те да осъзнаят, че Банско е европейски курорт, с прекрасна природа, със събития на европейски ниво – фестивали, световни купи по ски и сноуборд, с прекрасни условия в ресторанти и хотели. Всичко е на много високо ниво, по-добро от много други европейски държави, а цените са ни в пъти по-евтини. Не само количеството туристи е важно, а е важно да променяме качеството и това, което гостите оставят тук. Преди 10 години, ако един хотелиер имаше дадена печалба при 100 туристи, сега прави същата печалба при 500 туристи. Това пренасищане на пазара – много хотели, ресторанти, нездрава конкуренция, всеки намалява цените, като цяло не е добре за бизнеса. Трябва да се вдигнат цените.

Въпросът е бизнесът да го осъзнае, да не се страхува и да разчита да има клиенти на базата на това, което предлага – водещо да е качеството на услугата. По-платежоспособни туристи да идват, да се повиши качеството, да се вдигнат заплатите на работещите в туризма. Сега има обратен ефект - една нощувка с услуга „ол инклузив" за 40 лева предполага евтин персонал, който не е обучен, некачествени хранителни продукти. Това отблъсква богатия турист, идват по-бедни хора, не че и те не трябва да почиват, но ние трябва да се опитаме да привлечем по-богатите туристи. Когато се предлага „ол инклузив", той да е на много високо ниво. Като цяло съм против тази услуга, защото съсипва местната икономика, традициите. Туристът не влиза в механите, където да усети духа на Банско, вкуса на местните гозби.

През лятото идват най-много планинари. Докъде стигна идеята ви общината да стопанисва част от хижите в Пирин?
- Община Банско има ресурс да поддържа хижите, но те не са наши. Пак ще направя предложение до Българския туристически съюз поне една хижа да ни предостави. За година-две ще се види разликата в стопанисването. БСТ е организация, която въобще не се грижи за хижите си. Отдава ги под наем, а наемателите нямат сигурност и дългосрочност, затова карат година за година и не влагат пари за подобряване на базата. В Банско всяка година летният сезон става все по-силен, но хората искат да отсядат в хижи, които са по-добри. Много добър пример е хижа "Яворов", която е собственост на съседната община Разлог.

През 1995 г. е предоставена от "Почивно дело", също държавно предприятие към БСТ. Хижата е перфектна, чиста, хубава, посещавана. В първите години и тя не е била нищо особено, но постепенно с инвестиции от общината ефектът е много добър. Това е добрият пример.

Погледът на всички вече е насочен към зимния сезон. Какво ново да очакват туристите?
- Нашата задача е да осигурим спокойствието на местните хора и туристите. Ще искаме 3-4 полицаи повече в сравнение с миналата година. Общественият ред в курорт като Банско е изключително важен. Полицията си работи по криминалните случаи. Но в нашия град има много българи и чужденци, важна е сигурността – в ресторанти, в хотели. Да няма сбивания, паркирането да е урегулирано. Туристът да чувства спокойствието в този град, а това може да стане с полицейско присъствие. Ще видим с кави пари разполагаме, защото издръжката е от общината на всички командировани полицаи.

Другата ни задача е да търсим решение на казуса с концесионера на ски зоната, който миналата година промени правилата в края на сезона с превоза на туристите при начална станция на лифта. След няколко дни имаме среща с представители на концесионера и туристическия браш. Преди сезона да се кажат правилата – как ще се провозват туристите, какъв ще е достъпът до ски зоната, за да няма изненади по време на сезона и излишни нерви. С подготовката за Световната купа по сноуборд през януари догодина ще се справим, по-леко е от ските, рутинно е за нас, от години сме домакини на подобни събития.

Две улици е нужно да ремонтираме след ремонт на водопровода, те са извън водния цикъл, ще ги асфалтираме изцяло. Ще изкърпим дупки по другите улици в Банско и Добринище. Започваме трети етап по ремонта на улица „Гоце Делчев", забавихме се, но процедурите го изискват. Сега ще направим водопровод и канализация, а през пролетта – архитектурата. До края на този месец пускаме новото водохващане от Караманица, където завършихме първия етап. Наваксваме с инфраструктурата след голямото строителство на хотели без необходимите комуникации.

Продължава ли борбата със сивия сектор в туризма?
- Продължаваме, вече имах среща с шефа на НАП, който отговаря за оперативните проверки. С помощта на тайни клиенти проверяваме хотели и ресторанти. По всякакъв начин искаме да обхванем незаконните сгради, защото това е нелоялна конкуренция. Хващаме все повече нарушители, пишем актове, водим дела в съда, глобите са големи. А и в тези условия на несигурност - мигранти, терористични актове навсякъде, добре е всяко място за нощувки да се контролира, да се регистрират всички гости, да се знае какво се случва там, кой отсяда.

Друг проблем са старите, недовършени и вече опасни сгради. Има ли решение на този проблем?
- Не е от компетенциите на общината решението на проблема. За съжаление не е на дневен ред и в парламента. Сега съм предприел една кампания поне част от тези постройки да се „облекат". Вече водя разговори с рекламна агенция, която търси рекламодатели. За събарянето на тези постройки, както ми се искада се случи, трябва много сериозна държавна и политическа воля, както и много пари. Налице са и юридически сложни казуси. Според мен, ако тръгне втората кабинка на лифта, тези сгради ще се усвоят. Строителство на нови сгради ще се разрешава само в краен случай.

За втория кабинков лифт се говори почти непрекъснато, но нищо не се случва. Докога?
- В момента водим дело срещу МОСВ. През март тази година екоминистърът в служебното правителство издава две заповеди, касаещи плана за управление на Национален парк „Пирин", а само с приемането му са възможни нови инвестиции. В него е казано, че това може да се случи след минаване на всички законови процедури и да са само в сега съществуващата ски зона в Банско и Добринище, защото ЮНЕСКО забранява разширяване. Едната заповед е, че на плана за управление не му трябва екологична оценка.

Втората е за предварително изпълнение на първата заповед. Под някакъв натиск след 4-5 дни министърът си отменя тези заповеди – без мотиви и без възражение. После допълва някакви мотиви, после казва, че трябва да има екологична оценка, стана пълна юридическа каша. Водим 6 дела, първото– че не трябва екологична оценка, вече сме го спечелили.

Другите дела бяха на „трупчета", докато това свърши. За нас действията на МОСВ по онова време си противоречат. Зелените казват: планът да мине екологична оценка. Това е пълна несъстоятелност, тъй като този план не предвижда инвестиционни намерения. Няма заявен интерес за строеж на нови лифтове, това може да се мисли на по-късен етап. Има ли го – тогава е необходима екологична оценка. Блокирани сме поне още една година, докато минат съдебните дела.

Още през 2013 г. започна кампания за промяна на действащия тогава план за управление на НП „Пирин", оставаше да се приеме на Министерски съвет. Ако беше минал, днес щяхме да сме забравили за проблема с липсата на втора кабинка. Реални действия по проектиране на втори кабинков лифт може да има в края на следващата година. Не искаме нищо извън закона. Липсата на втори лифт тежи не само на Банско, 5000 човека работят тук през сезона, те са от цялата страна. Иначе ще са в чужбина или ще са регистрирани в бюрата по труда. Как може да не толерираш един работещ механизъм, все едно да има работещ завод и да си против него?! Не искаме никаква инвестиция от държавата, а само решение за развитие на най-добрия зимен курорт на Балканите.

Какво още има да се прави в Банско?
- Да се реконструира водопровода в югоизточната част на града. За да върви един курорт е нужно да му подсигуриш вода и ток. Инфраструктурата отгоре е лесна – градинки, цветя, площадки. Газификацията също е важна, нещата там се движат в добра посока. Тази зима трябва да има изпълнител за изграждането на трасето, а догодина да стартират дейностите. Тук през зимата въздухът се замърсява изключително много от твърдото гориво. Искаме да изградим поне 10 спортни игрища за тренировки, две са готови, догодина още 4-5 ще построим. Мисля, че друго на града не му трябва. Градският парк сме го реновирали в голямата му част със собствени средства. Ще търсим финансиране от ЕС до 400 000 лева, тъй като езерото е голяма язва на парка. Ще направим понтон за лодки, други атракции, ще построим там и открита сцена с 300-400 места. Другото - осветление, алеи, озеленяване вече е направено.

Ще привличате ли туристи и занапред с атрактивни събития?
- Обмисляме да се опитаме да осигурим участие в Блаканския фестивал на Цеца Величкович през 2019 г. Тук вече ни гостуваха босненският певец и композитор Дино Мерлин, сръбската певица Драгана Миркович. Дино бе впечатлен много от Банско, наскоро е правил концерт в македонския град Струмица, на вечерята почти през цялото време е говорил за Банско. Признал, че сърцето му е останало тук. Балканският фестивал си е наша идея. Целта ни е с тези събития да накараме хора да дойдат в курорта, когато не е силният сезон. Като осигурим туристи през цялото лято, ще мислим с какво да привлечем гости през есента и пролетта.

Търпите ли критика за поет и неизпълнен ангажимент?
- Не мисля, че нещо от обещаното сме оставили без усилия да го постигнем. Но се укорявам за бившата казарма. Приехме миналата година общия устройствен план, нещата са в наши ръце, искаме да намерим инвеститор, който да развие тази територия. Имаше един, но избяга, защото за нас нещата не бяха приемливи. Искаше да прави хотел, голямо казино, огромен СПА център, аз съм против казината и нощните барове. Искам Банско да не е като Слънчев бряг.

160 декара е бившата казарма, най-добре е спортна инфраструктура да има, но това не изкарва пари. Трябват поне 10 милиона лева инвестиция. Кой ще го управлява, кой ще го поддържа? Защото има разходи за отопление, охрана, ток, вода. Въпрос е на частна инициатива. Сега дойдоха турски инвестори, в Анталия правят спортни бази, водят си отбори от цял свят. Говорих и с президента Росен Плевнелиев, не да правим бизнес пак като в София, но да ползваме това като модел. Няма как целият терен да се даде наведнъж, смята той.

А част от него да се превърне в нещо апетитно, което да привлече вниманието и на други инвеститори. Общинска земя за спорт имаме само в казармата. Халета там са дадени под наем, но ноемателите знаят, че с тримесечно предизвестие трябва да ги освободят, ако е появи сериозен инвеститорски интерес. Може само за 3 години да стане перфектна индустриална зона. Желаещи фирми има – за пелети, за дървен материал, за ремонт на коли...Но е близо до туристическата зона. Хубавото е, че има интерес от две фирми в хранително-вкусовата промишленост – за месарски цех и мандра.

Между Баня и Банско искат да строят върху общински парцели. Ще зареждат хотелите с продукция с доказано качество, терените не са скъпи като частната земя. Прясно месо, сирене, кашкавал и други храни. Това ще е добре за гостите ни. Дано тръгнат нещата и в тази посока.

Владимир Симеонов
Стандарт нюз
16.10.2017 8:35