СКИ АЛПИНИЗЪМ, СКИ РАЛИ. Има години в човешката история, които остават да вибрират и разпръскват енергията си дълго след като листата от календара са паднали. Години заредени с надежди и очаквания превърнали се в символ на ново начало, нова надежда и нови идеи. Такава е и 1968-ма. В историческа памет на човечеството тя остава със спомена за Пражката пролет, студентските вълнения в Париж, битката за Сайгон и кървавите събития в Тлателолко /Мексико/. Бийтълс записват своя “Бял албум”, а на музикалната сцена излизат групи като Дийп Пърпъл, Лед Цепелин и Джетро Тъл.

Българският отбор преди старта в долината Бобио / Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco 1968

У нас годината ще се запомни с провеждането на Деветия световен фестивал на младежта и студентите /25.07 - 06.08/. Лозунгът на фестивала е „За солидарност, мир и дружба“. Две седмици след края му българските войски навлизат в Чехословакия.

Време на надежди и разочарования. Нови посоки и задънени улици.
През същата тази година за трети път, само две седмици след края на десетите Зимни Олимпийски игри в Гренобъл, се провежда Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco. Състезанието е организирано от секцията италианския алпийски клуб в град Леко. Негов патрон е легендарният Рикардо Касин. За участие в тази сравнително нова дисциплина домакините са поканили отбори от Австрия, ФРГ, Франция, България и Югославия.

Българската група е водена от м.с Христо Борисов, а тримата състезатели определени след тестове в Мальовишката долина са Енчо Петков, Кънчо Долапчиев и Младен Катранджиев. Тръгването от София е белязано от закъснение, нещо познато за всяка българска група. Пристигането обаче е навреме, а по думите на Енчо Петков състезателите са свежи “като български кокичета”. Нашият отбор е сниман и на другия ден снимката е в местния вестник. Посрещането е внимателно и мило, но с нескрито снизхождение - “Ето кой ще заеме последното място!”. В спомените си капитанът на отбора Енчо Петков обобщава : “ Ние обаче бяхме българи - силни и волеви. Да губим - нямаше какво…”

01.03.1968 - ден 1
В долината на Артаваджо стартът е даден в 7.14. Българския отбор стартира с номер 7. По заледения, току що огрян от слънцето склон на вр. Содатура нашият отбор методично започва да задминава патрулите с номера 5, 4, 3, 2, 1 … Отпред остава само номер 6 - един от най-трудните съперници. Спускането е по остър като нож гребен, в основата на който отново се поставят ските. Следва факултативно изкачване на вр. Пиацо, което носи 45 премиални точки. Маршрута преминава през скалите на Кампели, откъдето през стръмен кулоар следва спускане към долината Бобио. Поради лошо разчитане на времето и липса на хронометър българите финишират една минута преди контролното време, което носи на отбора ни наказателна точка. Само 4 отбора /вкл. българския / влизат в контролата. Останалите 20 закъсняват с от 3 до 119 минути.

Следва изкачване с лифт до новия старт за деня. Предстои сваляне на “пострадал”.

Заради гъстата мъгла освен старта и първата контролна врата нищо друго не се вижда. Организаторите посочват отредената за българския отбор спасителна шейна, в която в ролята на пострадал ляга Младен Катранджиев, надлежно обвързан с помощни въженца. Отборът на България се спуска с “опипване” по трасето, подпомагано от указанията на “пострадалия”. Без да знаят класирането си в спускането с шейната нашите състезатели започват да се готвят за старта на втория полу-етап за деня.

Финала на полуетапа за сваляне на пострадал / Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco 1968

В 12.44 ч. старта е даден. Безкраен низ от изкачвания и спускания,които състезателите ни осъществяват без колани. Със ски на раниците, следвайки опънатите от организаторите парапети отборите изкачват поредния заснежен хребет. До тук българите са изпреварили и шестте патрула намиращи се пред тях. Над мъглата и облаците отпред заблестява стръмен снежен склон. С тази очарователна гледка започват и проблемите - почти веднага след поставянето на коланите те започват да се късат и падат. Това е и причината отборът ни да загуби почти целия си аванс от преднина и в последствие води до загубата на второ място в крайното класиране. С немалко допълнителни усилия и нервно напрежение отборът достига до контролния пост на превала преди последното спускане. След чаша чай започва със скокове, хопове и няколко падания, само за 8 минути състезателите ни достигат финала пред х.Биандино. Закъснението е 20 минути, което коства 20 наказателни точки. В този етап редиците се разреждат - три отбора отпадат от надпреварата.

Напрегнати, мокри и уморени - така изглеждат българските състезатели в първата вечер. Духът им обаче остава висок - в крайното класиране за етапа те заемат 7-мо място. Нещата не изглеждат загубени. Разликите между нашия отбор и тези преди него са само 9 точки. Изключение прави отбора от ФРГ завършил етапа на първо място - цели 30. Надежда обаче има - остават още два дни.

По време на вечерята организаторите поднасят на българските раладжии бутилка вино с обяснението, че това е едно от задължителните изпитания по време на състезанието. Тук отборът ни завършва без наказателни точки.

Според регламента първата нощ от състезанието е на палатка. Бивакът е направен в близост до хижата. Екипировката е базисна - спален чувал и борови клонки под него. Умората натрупана през деня обаче е голяма и още в 20 часа всички са в “леглата”.

02.03.1968 - ден 2
Умората от предишния ден е изчезнала и българския отбор напредва с много добро темпо. Старта е по обратния ред на номерата. Подържайки много добро темпо за кратко време състезателите ни успяват да задминат два патрула. Точно тогава коланите на Енчо Петков отново падат. С думите “Подължавайте и не се грижете за мен! ” капитанът на отбора минава в страни от следата и с нож и канап започва да укрепва окачването. Задминават го три отбора, вклюително и победителите от първия ден - военния отбор на планинското училище в Митенвалд /ФРГ/. Останал последен, Енчо връзва ските на раницата и през един кулоар с набит сняг започва да се катери за да настигне съотборниците си. Прави го на билото, където българския отбор е спрян на контролен пост. Отново заедно нашите състезатели следват билото при минимална видимост. Едно от препиятствията по пътя е заобикалянето на остър жандарм по страничния стръмен склон. Само смело подскачане може да позволи стабилно обръщане на ските. В основата на пасажа са спрели два отбора, който се двоумят как точно да навлязат. Младен, а след него и Кънчо без всякакво стъписване се хвърлят смело напред и се скриват от поглед. В този момент един от италианските участници плахо подхожда към завоя и следва падане. Чува се само шума от свличането. Настъпва тишина. Съотборниците му започват да викат : “Аурело, Аурело!” Няколко мъчителни минути и идва отговор. Шансът помага на младежа да се запречи със ските в последните скали на прага и да се задържи. След този ключов пасаж следват по-спокойни склонове. На третия час от стартирането българите финишират първи в полу-етапа с цели 40 минути преднина!

Следва обаче ново трудно изпитание - гигански слалом в свръзка с въже. Дължината е 2000 метра, 30 контролни врати и 400 метра денивелация. Отборът ни се движи бързо и добре до момента в който Младен внезапно спира пред една заворена врата. Това нарушава ритъма и следва атрактивно падане. Няма време за бавене. Със съвсем малка загуба на време българските състезатели навлизат в най-стръмната част на трасето, следва шус и финал. Докато отбора ликува ръководителят на групата Хр.Борисов притеснено пита : “Нищо ли ви няма? Страхотно се преметнахте!”

През този втори ден българския отбор завършва четвърти и започва да привлича вниманието на другите участници и удобен момент да им се обясни, че София не е в Югославия.

03.03.1968 - ден 3
Това е последния ден от надпреварата. Стартът е даден. Трасето преминава през величествена скална стена, пресечена от кулоари. През един от тях е очертан и пътя на състезателите. Изкачването се осъществява с котки. В края на изкачването отборът ни настига патрула на ФРГ, които тъкмо са поставили ските си. Следва стръмно спускане по твърд сняг, по време на което нашите състезатели следват плътно отбора фаворит. Наклона постепенно пада и отборите достигат до село Мортероне. И отново дълго, монотонно и стръмно изкачване. В края му българския патрул е с аванс от цял час от изтичането на контролното време. Това е добре дошло защото позволява състезателите ни да си починат добре преди последното предизвикателство за деня - поредния гигантски слалом.

Към кулоара на Пицо Ерна / Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco 1968

Тръгването е настървено, но в недотам изискан стил. Без инциденти по трасето отбора пресича финала. Чуват се окуражителни викове: “Браво булгари “!!!

В центъра на Леко се веят знамената на държавите участнички в надпреварата, а в залата на агенцията по туризъм тече награждаването на състезателите. Българския отбор превърнал се в голямата изненада на третото издание на Rally Sci-Alpinistico Internazionale заема трето място и е награден с купата на Министерството на отбраната. Първото място е за отбора от ФРГ, а втори е един от италианските патрули.

Така в трудна борба с 24 елитни отбора между които 4 алпийски патрула на Австрия, носители на златните медали от I и II рали Леко, 3 екипа от ФРГ, отбор на Френската Федерация по ски, 10 италиански отбора, както и патрул на спасителната служба от Юлийските Алпи, българските ски-алпинисти правят своя дебют.

Текст: Георги Георгиев-Черния / Free Mountains Association
снимки: личен архив на Георги Георгиев-Черния