ПСС ПЛАНИНСКА ЗАСТРАХОВКА. Емил Нешев, директор на Планинска спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК) в интервю за Агенция „Фокус“ за опасностите, които крие планината.

Г-н Нешев, преди няколко дни се разбра за бедстващ турист, който не е бил пуснат да се стопли в заслона на Черни връх в новогодишната нощ. Нека припомним с няколко изречения за създалата се ситуация и за оказаната му помощ от ПСС.

- В 23.45 ч. на 31 декември получихме съобщение чрез телефон 112 за момче с хипотермия на в. Черни връх. Съобщението на дежурния от Централния денонощен пост (ЦДП) е предадено на дежурните в база „Алеко“, като разбирайки за какво става дума, те са звъннали по телефона на Чавдар Евтимов, който стопанисва чайната и е метеоролог. След като разбира каква е ситуацията, той приютява момчето и 10-15 минути по-късно двама планински спасители пристигат на Черни връх с две моторни шейни. Те оказват първа долекарска помощ на пострадалия и малко по-късно го свалят обратно на база Алеко с моторните шейни.

Да се насочим към тема, която неведнъж сме коментирали, но винаги е полезна за грешките, които най-често се допускат от туристите в планините?

- Грешки се допускат често, както и в конкретния случай с момчето, отишло на 31 декември на в. Черни връх. А именно - неподходяща екипировка за условията в планината, т.е. на лице е подценяване. Може би, причина е и надценяване на собствените възможности. Това, всъщност, са основните грешки, които хората правят, излизайки във високата планина и те обикновено водят до инциденти, както и в конкретния случай.

Отново да припомним за подходящото зимно облекло в планината и какви специфични устройства трябва да носим в себе си?

- Задължително е да кажем, че зимната планина изисква специализирана екипировка, която подхожда на сезона, в който излизаме. Още повече, трябва да се съобразим и с метеорологичните условия в момента. Това предполага сериозна екипировка и сериозно отношение към планината, защото шансовете за измръзване са много големи. Ако подходим несериозно към планината в такъв момент, нищо чудно да стигнем до ситуация, в която да търпим бедствия. Ниските температури предполагат много бързо развитие на хипотермия, затова трябва наистина сериозно да се отнесем.

Като специфични устройства, на първо място бих казал, да имат в себе си мобилни телефони, които да са добре заредени, включително и външна батерия, която да може непрекъснато да дава възможност телефона да бъде във включено състояние, за да има връзка с Планинската служба. Много добре би било, ако в този телефон има приложение на ПСС, чрез което много лесно бихме могли да си изпратим координатите, за мястото на което се намираме, за да може Планинска служба да окаже помощ по най-бързия възможен начин и да бъде максимално полезна. Дори и да го няма това приложение, обикновено съвременните телефони разполагат и се продават, с такива екстри, чрез които хората могат сравнително лесно и сами да си извадят координатите, за да ги подадат към нас. Въпросът е хората да са подготвени за тези неща.

Допълнителни съоръжения, които са задължителни, са лавинен уред, сонда и лопата. Много от туристите също ги подценяват. Лавините могат да бъдат предизвикани, освен от скиори и сноубордисти, също така и от туристи. Почти всяка зима има такива инциденти и затова съветвам всички, които излизат в планината, независимо дали са туристи, скиори или сноубордисти, да използват тези съоръжения, за да бъдат максимално предпазени.

Научиха ли се хората, които отиват в планината, да си правят застраховка?

- Според мен не. Продължава тенденцията хората да не си правят застраховка. Дори и в случая с момчето на в. Черни връх, за който говорим, предприемайки нощно катерене в планината и излизане с неподходяща екипировка и практикувайки нещо, по-екстремно от стандартния туризъм, като планинското бягане. Въпреки всичко тази, компания от планинари, които бяха поели към в. Черни връх на 31 декември, не бяха с планински застраховки.

На какво се дължи тази безотговорност към застраховките?

- Не мога да дам конкретен отговор, но според мен е поради ниската застрахователна култура като цяло на българите. В чужбина хората много повече спазват тази отговорност към застраховките. Убеден съм в това, както и че българите, които излизат в чужбина, в Алпите или където и да било в Европа и по света, задължително си правят застраховки, но в България те се подценяват. Но, не мога да дам отговор на какво се дължи това.

Защо според Вас се забелязва тази тенденция, младите хора да изкачват върховете именно през нощта, когато е много по-опасно?

- Може би, те имат своите причини да го направят. Сигурно имат напрегнато ежедневие и през деня нямат възможност да го направят и търсят все пак излизането в планината. Предполагам, че това е основната причина. Освен всичко друго и нощното пребиваване в планината има своите очарования и прелести, но в същото време то крие и своите рискове, които са по-големи от дневното излизане.

Кои са най-големите рискове, които крие нощното изкачване?

- Основният риск е, че хората не виждат какво се случва наоколо, освен лъча на фенерчето на 3-4 м пред тях. Те не виждат какво има встрани. Припомням един случай от преди години, когато две момчета загинаха, попадайки в лавина. Беше точно по същия начин - излизат през нощта, за да си правят селфита във високата планина на фона на красивата светеща София, но междувременно пада гъста мъгла и те са се объркали вероятно, попадат в лавина и загиват. Това е един пример, който е съвсем конкретен и реален. Няма нищо ново в тази ситуация и затова хората трябва да имат предвид къде отиват, какво правят и какви рискове съществуват в момента, да се информират за това и да информират близките си какво предприемат да правят, да се информират къде отиват и дали има хижи и дали те са отворени.

Ирина ИВАНОВА
7 Януари 2019 | 17:00 | Агенция „Фокус“