Петър Петров Попангелов е най-успешният български скиор по алпийски дисциплини. Роден е на 31 януари 1959 г. в Самоков. Двукратен носител на Европейската купа в генералното класиране. 11 сезона кара в Световната купа, като има 37 класирания в първите 10. Единственият българин с победа - на слалома в Ленгрис, Германия през 1980 г. Има шест втори и четири трети места или 11 пъти бил на подиума. Дебютира на Олимпийски игри с 26-то място на гигантски слалом в Инсбрук през 1976 г. Записва шести места в слаломите в Лейк Плесид и Сараево. Четвъртата му Олимпиада е в Калгари. Той е трикратен световен студентски шампион по слалом - в Испания през 1981 г., в България през 1983 г. и в Чехословакия през 1987 г. Попангелов има 27 международни победи в състезанията по календара на ФИС в чужбина и в България. Той е многократен балкански шампион по слалом и гигантски слалом за мъже и юноши, има 26 републикански шампионски титли във всички алпийски дисциплини. Попангелов е шесткратен носител и на най-популярната купа в България - на вестник “Отечествен фронт”, и постоянен носител на купата на България. Бившата писта “Ястребец 2” на Боровец е прекръстена на негово име на 6 януари 2006 г.

Петър Попангелов е женен. Съпругата му се казва Зоя, има две дъщери - Даяна и Петра. В момента се занимава с хотелиерство в Боровец.

- Пепи, как се чувстваш на 60 години?

- Нормално. Като на 30 евро, както се шегуват приятелите. 60 е много по-малко от 720 месеца. Или ако го обърнеш в дни, часове, минути и секунди. Може би единствената разлика е, че се изморявам повече. Въпреки че със съпругата ми Зоя сме направили перфектната организация в хотела. И се справяме. Но времето си тече.

И когато се уморя, вземам ските и карам час, час и половина. Тотално разтоварване от всичко. По-добро от планината няма. След това се връщам, изяждам две супи и съм готов. Винаги съм бил чорбар, не обичам много манджите.

- Но не си от ЦСКА, а от “Байерн”.

- Когато ЦСКА играе с “Левски”, винаги съм от ЦСКА. Но предпочитам да гледам “Байерн”, “Реал” и останалите. Това в България трудно може да се нарече футбол. Ските са интелигентен спорт. Нищо, че има два завоя. При нас друго освен ски трудно се гледа. Дори когато вървеше Australian Open, първо се гледаха ските.

На “Байерн” съм и редовен член покрай вицепрезидента на БФС Михаил Касабов.

- Значи ските те разтоварват най-добре.

- Ските са невероятно лекарство. За кратко време се прочистваш. Заради това са най-здравословният спорт. Тук, в планината, и хората са различни. Има повече откритост, повече добро отношение. Заради това се чувствам невероятно. Скиорите са веселяци, с невероятно чувство за хумор.

- Нещо като “сите асеве”.

- Тази история е от семейния фолклор. Но се е случила още преди да се родя. Татко много се изнервил, че брат му Михо закъснява. И се появява той и се оправдава, че след състезанието се събрали “сите асеве заедно. Язека, Кили, Шранц”. Това е планинарят. Винаги готов да се измайтапи.

- Не е ли време да ставаш дядо?

- В това не се бъркам. Когато му дойде времето, както казваше един самоковец, станал премиер. Петра е в чужбина, Даяна е в София. За мен е важното да са здрави. И да сме заедно. Останалото ще дойде рано или късно.

- Как се събра със Зоя?

- Съдба. Тя е самоковка, но дълги години е живяла в Златоград. Още не знам какво видя в мен. Понякога се майтапя, че съм бил Стенмарк и тогава ме е харесала. Тя трудно допуска хора до себе си. Но като я видях още първия път с тази невероятна красота, се прехласнах веднага. Винаги ми изскача цифрата седем, когато говорим за това. На 7 ноември ни запознаха, след това на 7 ноември излязохме за първи път. Има още един 7 ноември, но е неприятен. Тогава разкъсах далака и ме оперираха. И се оказа, че хората имат по един, а аз съм с цели два. Всъщност Зоя така и не знаеше кой съм. Баща обаче бе много добре запознат със ските и точно кой се опитва да открадне дъщеря му.

- Защо избра ските, а не стана футболист например?

- Защото татко ме е качил на 2 години и 11 месеца. За да усетя магията. Той имаше една приказка - че козунакът трябва да се омеси отрано Така е направил и с мен. Качил ме е на хижа “Мусала” и там е било първото ми спускане.

- А кога разбра, че няма да има връщане назад?

- На 6 години. На първото ми състезание на пистата “Червено знаме”. За купа “Септемврийче”. Станах втори на гигантски слалом в групата от 6 до 8 години. И тогава наистина ми хареса да се състезавам. И от този момент разбрах, че няма как да се разделя със ските.

- А защо избра техничните дисциплини, а не спускането например?

- Карах спускания. До 18 години. Имам 6 републикански титли. На европейска купа за юноши също съм карал. Последното ми състезание бе за купа “Чепеларе”. Но след това татко реши да се съсредоточим в слалома. Както се шегуваме в ските, той е за по-интелигентните. Помниш 65 врати, не само 25 като спускачите

- Как се помнят 65 врати?

- С много концентрация, зрителна памет. Трябва да си наясно с всичко. Този навик ми остана и до днес. Като телефонна централа съм. Нямам проблеми с около 200 номера на приятели, клиенти. Казвам ги веднага, без да се запъвам.

- Значи математиката ти е била любимата.

- Напротив. Обичах история и география. Математиката ми вървеше, но обичах други предмети.

- Кой успех поставяш на първо място?

- Това е безспорно. Световната купа. Защото там няма ограничения. Като на световно или олимпиада. По четири човека максимум. И се бориш с огромно количество австрийци, шведи, норвежци и всякакви. Два пъти съм бил четвърти в крайното класиране на слалом. Единия път за 2 точки, другия - за 4. Двете шести места на олимпиади също не са за подценяване.

Имам един приятел Миро Бечев. Той постоянно се майтапи, че на аматьорите им било по-трудно. Защото са милиони. А ние се борим 80 човека. Но нали и ние сме тръгнали от същите тези аматьори! И сме станали най-добрите.

В един момент записах шест поредни победи над Стенмарк. Това е като сега Григор Димитров да победи шест пъти Федерер. Няма как да се получи.

- Какво е най-важното да успееш в спорта?

- Психиката. Както казват шофьорите - всичко е важно, но най-важно е задкормилното устройство. Останалото идва с опита, с тренировки. Един треньор може да ти даде съвет как да оправиш техниката, да те натовари. Но на старта си сам, сам срещу вратите. И всичко зависи от теб.

- Чуват се слухове за невероятните натоварвания от баща ти по време на тренировките?

- Всичко беше нормално. Денят бе разграфен по часове. Ставане, тренировка, почивка. Оттогава ми остана ранното ставане. И до днес не мога да се излежавам до късно в леглото. Друг начин да успеем е нямало и сме го намерили. Не съм бил повече натоварен от останалите.

- Каза, че скиорите сте весели хора. Номера правили ли сте си?

- О, имам толкова спомени, че пет книги може да се напишат. Спомням си как не успях да си опазя шоколада от САЩ до България. Там даваха за награда един огромен - 8 килограма. И го нося като ръчен багаж, защото иначе ще се стопи. Някъде в Европа изчезна. И Мишел Виан, един французин, ми се хили, че го е продал. Защото нямало къде да го намериш. 8 килограма тоблерон, не знам как са го изяли.

Спомням си как един път потегляме от Словения за Австрия. И татко направи задминаване на непрекъсната линия. И веднага ни спря полиция. И оглеждат буса - целият брандиран. Идва при татко и директно - къде е Петър Попангелов? Аз спях отзад, но се събудих. И полицаят - ако е бил днеска Боян Крижай, ви пускам, ако Боян е спечелил - глоба. За късмет, бях станал пети, а Боян - седми. Козирува и ни отпрати. Има още много истории. По хотелите, преди състезание. Но когато сме на пистата, всички ставаха сериозни. С единствената идея да победиш.

Навремето така беше. Попангелов означаваше ски, а Стоичков - футбол. И на него обаче предадох няколко урока. Бях и на представянето на книгата му, беше невероятен хаос. Сигурен съм, че аз съм по-добър на футбол, отколкото той на ски. Спомням си как на Банско молеше един от Формула 1 да кара по-бавно.

Имаше и неприятни инциденти. В Мадона ди Кампильо обраха уазката, с която пътувахме. А вътре храната, всичко. Добре, че не бяха пипнали ските.

- С кои от твоето поколение поддържаш връзка?

- С много. Боян Крижай ми идва на гости. Има бизнес в София и се видяхме. С Алберто Томба се чуваме редовно. Той много харесва България. Идва в Банско. И винаги е готов да те разсмее. Преди време се засякохме със Стенмарк в един бар. И си говорихме час и половина за миналото. С Тьони си пишем. Поддържам връзка с много от тях.

- Една годишнина е обикновено повод за равносметка. Съжаляваш ли за нещо?

- E, човек така е устроен, че винаги има за какво да съжалява. За стартовете, в които си втори, а си можел да бъдеш първи. За много неща. Но всичко е минало. Не трябва да стоиш в миналото. Няма от какво да се оплача. Имам приятели, прекрасно семейство, бизнес. Съжалявам, че няма как да спра времето.

- Кога ще дойде новият Попангелов?

- Няма да дойде. Пък и не трябва да идва. В ските си сам срещу себе си и останалите. Сега имаме Алберт Попов. Страхотен талант, израснал е много тактически и заради това идват успехите. Но той ще е Алберт Първи, не някой втори или трети.

Пожелавам му това. Искам да знае, че сега идва трудното. Вече се намеси сред най-големите. И трябва да го задържи. Ако в един момент си помисли, че вече е свършил работата си, ще загуби. Това означава още работа, и работа. Непрекъснато. Но това, което показва през последните години, е наистина изключително. Без условия да тренираш в България, непрекъснато в чужбина. Момчето е наистина изключително.

- Навремето обаче имаше къде да се тренира в България.

- Навремето беше различно. Сега няма как да накараш един курорт да си затвори пистите, за да тренират всички национални и клубни отбори. Това са стотици, хиляди скиори. Инфраструктурата отдавна е остаряла. Вижте Витоша, опашките в Банско. Дори тук, в Боровец, има нужда от нови писти. Две сини поне. Дори татко бе проектирал едната. Когато се говореше за Супер Боровец.

Да протестираш, че има хора в планината, е неразбираемо. Трябва да се радваш, че децата карат ски и са здрави. Един скиор трудно хваща дори грип. А у нас има уникални дадености за ски. Дори за малки курорти. И оттам ще дойде силата в този спорт. Колкото повече деца, толкова повече състезатели. Конкуренция. И успехите могат да станат още по-сериозни.

24 часа онлайн
31.01.2019 07:00