БИАТЛОН. Трудолюбието, упоритостта и скромността рано или късно дават своите плодове. Това с пълна сила важи за водещия ни биатлонист Владимир Илиев. Момчето от Троян избухна по време на световното първенство в Йострезунд (Шв) и донесе първия медал в историята на този спорт при мъжете. Миналата седмица Илиев показа класата си в индивидуалния старт на 20 километра и само с една грешка при четирите стрелби завърши на второ място и повече от заслужено се окичи със сребърния медал. Шампион стана германецът Арнд Пайфер.
Зад Владо се нареди Тарей Бьо (Нор).  След него остана и олимпийският шампион в дисциплината от Пьончан 2018 Йоханес Тингес Бьо (Нор), който се класира на девето място, както и трикратният световен шампион и бронзов медалист от Хохфилцен 2018 Мартен Фуркад (Фр), завършил едва 39-и.
„Надявам се да стигна до следващата олимпиада. Там ще ми е основната цел. Мечтата ми е там да постигна нещо значимо", заяви Илиев.
Владимир Илиев има и три медала от европейски първенства по биатлон. Троянецът е шампион в спринта на 10 км в Душники Зсрой (Пол) преди две години. Преди това има бронзов медал в индивидуалния старт в Отепя (Ест) през 2015-а и още един бронз следващата година в Тюмен (Рус) в масовия старт.
„Щом толкова години останах в биатлона, значи ми носи голямо удоволствие. Не бих го сменил за нищо на света – признава преди време самият Владо. - Да, възнагражденията не са чак толкова големи, но ми е много приятно. Скромността не е порок. Лично аз харесвам такива хора и съм щастлив, че и аз самият съм от този тип”.
Илиев започва  с биатлона още като дете. Живее близо до рубежа и покрай дома му често минавали състезатели и треньори. Започнал първо с гледане, докато не му се запалил фитилът по този спорт.
Ваканцията, преди да стане четвърти клас, той помолил майка си да го запише и него. Още на следващия ден отишли при треньорите и Владо бил много щастлив, че го приели на мига. „Ходех с много голямо желание на тренировки. Отивах с час-два преди началото и чаках с нетърпение каква задача ще ни дадат”, спомня си биатлонистът с малко тъга, че тази магия вече е изчезнала, а онези пълни с 50-ина деца автобуси вече не идват на полигона.
На 10-годишна възраст Владимир Илиев завършва 4-и в първия си старт в истинско състезание, а на другия ден вече е трети. И това само две седмици след като бил записан да тренира. Постепенно започнал да става само първи или втори, докато в осми-девети клас не осъзнал, че действително биатлонът ще е неговият път на развитие. През 2004 г. го включват в националния юношески тим, където се събира с голяма част от сегашните си съотборници в мъжкия състав.
Преди Владо никой в семейството му не се е занимавал активно със спорт. Баща му Илия Илиев играел футбол на младини, майка му Красимира не била спортна натура. Покрай Владо нормално цялото семейство се запалило по биатлона. Още като дете родителите му го следвали по пистите, а сега стискат палци пред телевизорите. „Някои път не искат да гледат от суеверие”, споделя елитният състезател.
Доказателство за голямото сърце на Владо е, че от сега се стреми да помага на по-малките и е категоричен, че винаги ще го прави, дори да излезе един ден от биатлона.
Преди старт Илиев обича да се разхожда сам в планината. Където и да е по света, той гледа вечер да излезе и да повърви, като остане сам с мислите си. Музика слуша почти всякаква. Обича да шофира, макар да не е фен на високите скорости. Кара миниван, понеже го изисква спортът му.
През зимата обича да гледа и други бели спортове – ски бягане, алпийски дисциплини, ски скокове. Лятото, ако е вечерно време, следи колоездене, плуване, атлетика и волейбол, разбира се, с участието на нашите.
„Чувствам се много добре. Когато след четвъртата стрелба бях с една грешка, си помислих, че ще бъда с високо класиране, но не мислех, че ще взема медал. Дадох всичко от себе си. Беше много тежко състезание, особено в края. Беше трудно за всички", каза Илиев веднага след края на надпреварата.
Живата легенда е спечелил рекордните в зимните спортове 13 олимпийски медала, има куп отличия от световни първенства и 95 победи за Световната купа, която вдига 6 пъти. „Той е Човекът с главно Ч за мен заради постиженията му в спорта, но и като личност. Доста се различава от останалите - винаги ще те поздрави или ще си поговори с теб, ако пътувате заедно в автобуса. Често идва на Белмекен през лятото и си общуваме”, коментира Илиев.

Политика
politika.bg
22.03.2019