Годината е 2005-та. В последните месеци от мандата си тогавашното правителство на премиера Симеон Сакскобургготски издига официално кандидатурата на София за домакин на зимните олимпийски игри през 2014 г. с идеята да провежда състезанията в различни курорти. Начинанието, съвсем очаквано, претърпява пълно фиаско - България отпада от надпреварата още на първия етап. Но илюзията, че страната е готова да посрещне световния елит в снежните спортове, дълго е подклаждана от обявените големи проекти за нови ски зони на различни места, обещаващи многомилионни инвестиции - с най-ярък представител "Супер Боровец".

В тази еуфория се ражда и идеята за строителство на нов голям курорт за 100 млн. лв. под връх Ком в Стара планина. Проектът, наречен "Берковски Балкан", трябва да включва нови писти, лифтове, хотели, заведения, възможности за делта и парапланеризъм. Това роди очаквания в Берковица за мощен тласък на района, който иначе е обявен и за балнеологичен курорт с национално значение. Но иначе е и част от най-слабо развития регион Северозападна България.

Тринайсет години след официалния старт на "Берковски Балкан" става ясно, че той няма да се случи. Основният инвеститор в проекта "Главболгарстрой холдинг" иска да се оттегли от него, като вероятно в следващите месеци ще започне и доброволна ликвидация на дружеството, което стои зад него. А общината ще се опита да търси нови инвеститори или ресурс поне за реализация на първия етап от проекта, включващ ски писта и един лифт. Но с малък шанс за успех, след като частната компания явно не е намерила на кого да го продаде.

Планът за голям курорт

След 2000 г. бе обявена лавина от мегапроекти за ски курорти - в Рила, в Пирин, в Родопите. В западна Стара планина се ражда и "Берковски Балкан", който трябва да се изгради в района на връх Ком, популярен сред туристите и като началната точка от легендарния планински маршрут Ком - Емине. Идеята е новата ски зона да бъде изградена като публично-частно партньорство. Така през 2006 г. е регистрирано акционерното дружество "Ком 2016" с капитал от над 8.5 млн. лв., в което мажоритарен дял от 51% държи строителната група на Симеон Пешов "Главболгарстрой" срещу парична вноска. Останалите акции са разпределени между община Берковица (4.95% от капитала), която е апортирала двуетажна сграда, терени и бунгала, и Българско училищно настоятелство - Берковица, което срещу апорт на над 1600 дка гори и ливади получава 44.05% от акциите на компанията.

Плановете са мащабни - в района основно на малък и среден Ком в Стара планина към съществуващата миниатюрна ски зона в момента, където е и едноименната хижа, трябва да бъдат добавени 25 км нови ски писти с различна сложност, шест лифта, трасета и съоръжения за биатлон, хотели с 5 хил. легла, съпътстваща инфраструктура, екопътеки и площадки за парапланеризъм, които да бъдат ползвани извън активния зимен сезон. Обявената инвестиция е за общо 100 млн. лв., което става повод и тогавашното правителство да не включва терените, необходими за него в изграждащата се по това време екологична мрежа "Натура 2000" въпреки настояванията на природозащитни организации.

В точка на замръзване

Първоначалната идея е "Берковски Балкан" да бъде изграждан на няколко етапа, първият от които да бъде завършен за 3-4 години. До момента реално строителство въобще не е започвало, а в следващите месеци предстои проектът да бъде и окончателно спрян, тъй като основният инвеститор "Главболгарстрой холдинг" иска да се оттегли от него. От компанията потвърдиха пред "Капитал", че дружеството е взело решение да внесе предложение до останалите акционери да се започнат подготвителни действия за прекратяване на дейността на компанията "Ком 2016" и стартиране на доброволна ликвидация. В бъдеще предстои да бъде насрочено общо събрание на акционерите, което да обсъди въпроса.

"От учредяване на дружеството досега мажоритарният акционер "Главболгарстрой холдинг" не спираше да полага усилия в търсене на оптимални решения за успешна реализация на проекта. Бяха инвестирани средства, в това число разходи за съдействие при изготвянето на нов Общ устройствен план на община Берковица, екологична оценка и изготвяне на проектни документации, разкриване на работни места и др.", коментира председателят на УС на "Главболгарстрой холдинг" Светослав Любомиров, допълвайки, че тези разходи до момента надхвърлят 2 млн. лв. "За повече от десет години обаче дружеството не успя да постигне целите, за които е създадено", казва още той в отговор на въпроси. Според него за това в голяма степен е допринесла и "несигурната икономическа среда, както и наличието на редица пречки, затрудняващи развитието на туристическия и строителния отрасъл, които се оказаха едни от най-силно засегнатите сфери от световната и националната икономическа криза".

Последният отчет на дружеството показва, че по сметките му има почти 2.5 млн. лв., които при ликвидация ще се върнат при частната компания, а земите - при общината и училищното настоятелство. Загубени ще са вече инвестираните средства. А колко се печели от вече съществуващите обекти там е ясно от договора за наем на хижа Ком - годишен наем от едва 1500 лв.

Така проектът за голяма ски зона над Берковица ще последва съдбата и на други мащабни идеи за нови курорти, сред които Супер Боровец (в който участваше ГБС), Паничище, Перелик, Дестинация "Рила" и др. Основните причини за нереализирането им досега са или липса на финансиране, или желание за строителство в неразрешени зони.

В Стара планина потенциален проблем още е и по-слабо развитата инфраструктура, както и планинският терен, който не позволява да се изграждат много дълги и височинни писти, за разлика от тези в Рила и Пирин, където масивът е по-алпийски. Затова районът по-скоро е подходящ за изграждане на по-малки курорти. Какъвто е и единственият нов в тази част на Западна Стара планина - сръбският Бабин зуб (по името на едноименния връх), който беше изграден преди няколко години и е близо до връх Миджур (2168 м), а най-високата точка на писта е около 1600-1700 метра.

Под Миджур, между другото, има план за ски зона и в България - над село Чупрене, напоследък станало известно покрай ареста на местния кмет. Според обвинението Ваньо Костин е продавал общински земи от бъдещата зона на занижени цени на свои роднини. Ски проектът под Миджур обаче няма заявен конкретен инвеститорски интерес, а само започнати процедури от общината.

В търсене на нови инвеститори

Все пак съществената и положителна разлика между "Берковски Балкан" и някои от другите големи проекти за ски зони е, че при него има изготвена екооценка, общ устройствен план и парцеларни планове.

"Има заявено желание да се закрие дружеството "Ком 2016", но на този етап няма реални действия", коментира кметът на Берковица Милчо Доцов. По думите му "настройката е да се търсят други потенциални партньори" за ски зона под връх Ком. Това обаче изглежда доста трудно осъществимо, поне в обема на заявената първоначално инвестиция от 100 млн. лв.

Сега целта на общината в краткосрочен план е да се реализира поне първият етап от ски проекта, който включва изграждането на една ски писта и лифт - чрез привличане на нови инвеститори или чрез търсене на финансиране. По оценка на Доцов за целта ще са необходими 5-6 млн. лв.

Накратко, и Берковица, която е обявена за балнеологичен курорт още през 70-те години, не успя да привлече много инвестиции и в спа направлението. Единственият по-голям проект през последните години е на дружеството "Елаците мед", част от групата "Геотехмин", което купи бившата минерална баня. Наскоро бе завършен и проект за нов водопровод от село Бързия до града, чрез който да бъде доведена и минерална вода.

Деница Ватева
Capital.bg
10 май 2019, 8:21