Директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК) г-н Емил Нешев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Затоплянето на времето събужда желанието ни за разходки сред природата. Няма нищо по-хубаво от това в почивния си ден да отидем в планината и да се порадваме на чистия въздух, на горските пътеки и спокойствието, които тя ни предлага. Не липсват обаче и инцидентите с туристи в планината. Какво трябва да знаем и защо планините са опасни и през летните месеци? Поканихме директора на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК) Емил Нешев. Г-н Нешев, инцидентите в планината не липсват, особено след като времето вече се е затоплило и подценяваме някои неща. Ето и вчера екипи на ПСС от Калофер свалиха трима души български граждани от връх Ботев. Хората са били изтощени и премръзнали. На какво се дължи това според вас – липса на подготовка, липса на планинарска култура или на нещо друго?

Емил Нешев: Обикновено в българските планини инцидентите, които се случват са благодарение на подценяване на условията в планината. Този случай, за който стана дума – за онзи ден, се дължи на същите причини. Тръгва се в планината. Основен фактор е планирането и подготовката за маршрута. Хубаво е преди да се тръгне в планината да се види каква е прогнозата. Предните няколко дни всички знаете, че е доста динамична и опасна, непрекъснато се говори за жълти кодове, за гръмотевични бури, градушки и т.н. Което автоматично за нас означава, че хората подценяват условията в планините. Не може при тези прогнози да тръгнеш в планината и да не вземеш предвид всички тези предупреждения. Естествено е, че когато излезеш във високата планина, подценявайки условията, с ниско ниво на екипировка – всички може би ще си дадат сметка – завалява един дъжд, удря една градушка, хората вече стават мокри, духа един ветрец, температурите във високата част са от порядъка на 1-2 градуса – малко над нулата. Хипотермията се случва толкова бързо и такива последици има, че пак е хубаво, че предните дни се отървахме без сериозни инциденти, но така или иначе от тук напред следващите 1-2 седмици ни очаква все такова динамично време, така че хората трябва да имат предвид тези условия.

Мъглата е често явление през летните месеци в планината. Съществува ли реална опасност?

- Разбира се мъглата е коварно условие за пребиваващите в планината. Много лесно се губи ориентацията накъде да вървят. Хората се губят лесно. Какво превенция – много лесно може човек да предвиди навлизането в мъглив участък, използвайки GPS устройства, карта, компас, всякакви технически приспособления, които могат да ни дадат ориентация накъде, кога и как да ходим в планината, така че много лесно може човек да се подготви за тези неща. Съвременните технологии – дори във всеки един телефон, който болшинството от хората вече притежават, може да бъде от полза. Но най-важното е да не се подценяват условията. Тоест, има вероятност да попаднете в мъгла, тоест трябва да вземете мерки, за да можете да се ориентирате в такава обстановка. Отново става дума за подценяване на условия.

Г-н Нешев, ако се намираме в планината по време на гръмотевични бури, мълнии, градушка – нещо, което сега е характерно за този сезон, кои са първите ни действия, които трябва да предприемем, как може да се защитим?

- Основното е да не попадаме такава ситуация по възможност. Отново става дума за прогнози за времето. Ако знаем, че има такава вероятност, както напоследък се случва в следобедните дни, просто трябва така да направим, че преходът ни да приключва преди да е настъпила промяната във времето, тоест до обяд. Ако все пак ни хване такова явление – гръмотевична буря, най-важното е да се знае, че не трябва да се застава под отделни дървета. Дори и да влезеш в гора, това не е гаранция, че някъде в гората не може да падне гръм. Другото важно е, че трябва да останем на място и да се освободим от всички метални и електронни съоръжения, които по принцип се знае, че привличат електрическата енергия, така че по възможно най-добрия начин да се защитим от това, като се отделим от всичките метални и стърчащи щеки, раници и т.н, да останем на място и да стоим свити на земята, без да се движим, без да предизвикваме падането на гърма да бъде върху нас, така че това са основните принципи при попадане в гръмотевична буря. Разбира по най-бързия начин трябва да се изнесем от високата планина към по-ниската.

Г-н Нешев, има ли някаква разлика от лятната екипировка от зимната?

- От гледна точка на специализирани съоръжения – да, различават се. Иначе аз лично примерно като ходя в планината – зимата и лятото горе-долу едни и същи дрехи нося със себе си. Дрехите трябва да бъдат съобразени с условията, в които излизаме. Когато знам, че излизам в планина и в близките два не се очаква промяна на времето, няма да взема всичкото това оборудване, но когато знам, че има вероятност да вали, да ме удари гръмотевична буря, взимам си същите мембрани, топлоизолационни дрехи, дрехи за преобличане, така че да бъда готов за това посещение в планината. Друга разлика не бих казал, че има.

Най-активният за почивки месец август миналата година беше наситен с инциденти по планините, които наложи честата намеса на планинските спасители. Кое е безопасното поведение и пребиваване в планината през летните месеци?

- Винаги подходът към планината с уважение и с респект е един от най-сигурните гаранти за това, че няма да ни се случи бедствие. Нека да предвидим къде отиваме, с кого отиваме, дали сме достатъчно подготвени за маршрутите. Мисълта ми е, че винаги трябва да се излиза в планината с едно наум. Така, както тя е хубава и прекрасна, така и много бързо при промяна на времето може да се случи да изпаднем в тежка ситуация. За целта има много неща, които може да направим, за да си спестим сума главоболия, като например едно от тях е приложението на ПСС, с което можем да дадем местоположението си на терена и то с минимално движение и без необходимостта от интернет или пък от много сериозен сигнал на мобилните телефони. Да не забравяме и планинската застраховка също така. Да не забравяме и задължителното през летните месеци внимание, което трябва да отделим за храненето и за хидратацията на организма. За нас течностите са много важни.

Да. И трябва да подчертаем, че е изключително важно да бъдем добре хидратирани, когато отиваме в планината.

- Точно така. Да не забравяме и кремовете – слънцезащитните кремове, шапки, особено за малките деца това е много важно. Винаги, когато се излиза в планината, трябва да сме подготвени от гледна точка на зареждане на батериите на мобилните телефони и то не само това, но и да се опитаме да запазим енергията в батериите за максимален период от време, тоест да не слушаме музика, да не пускаме прекалено много приложения, които хабят енергията на телефона, за да може при нужда да имаме телефон, а не едно устройство, което е безжизнено.

Предвиждате ли нови обучения през настоящата година – стажантски програми с цел превенция през летния сезон?

- Последните години правихме такива лекции на тема „Безопасност в зимната и лятна планина“. Тази година зимната лекция мина при доста голям интерес от хората. Сега предполагам, че също ще направим такава презентация и за летните опасности отново, така че по този начин да се опитаме да достигнем до хората, да ги предпазим от грешни действия. Освен това подготвяме и доста нови брошури, нови табели, които ще сложим по изходните пунктове за планините, така че хората лесно да се ориентират в това какво ги очаква, какво могат да предприемат те самите за себе си. Ще се опитаме да направим също и една презентация на възможностите, които дава един съвременен смарт телефон, който всеки от нас, излизайки в планината носи със себе си. Телефоните излизат дори от производителя с приложения, които могат наистина страшно много да помогнат в една тежка ситуация. За съжаление се оказва, че хората не познават повечето такива приложения и не могат да работят с тях, така че и това е нещо важно – хората да знаят какво могат да направят за безопасността си.

А в момента имате ли стажантски програми?

- В момента се провеждат курсове – основните курсове на ПСС. Миналата седмица завърши курсът за стажант-планински спасители. И в момента тече курсът за планински спасители. Това е последният курс в обучението за планински спасители. Всички други курсове за повишаване на квалификацията на планинските спасители също преминаха. Това бяха курсове за лавинна подготовка, скални курсове и работа в трудни терени, така че курсовете при нас на практика не спират, постоянно се правят.

И какви са вашите наблюдения? Интересът към планината засилва ли се с всяка изминала година?

- Определено всяка година все повече и повече хора излизат в планината, което разбира се води до повишаване и на травматизма в планината всяка година. Последните поне 4 години отчитаме макар и с малко повишение на травматизма в планините.

Да се надяваме, че няма да е така и занапред. Благодаря ви, г-н Нешев.

- Да се надяваме. И аз ви благодаря. Хубаво лято на всички.

Водещ: Хубаво лято и на вас. Благодаря.

Йоланда ПЕЛОВА
Радио „Фокус“, „Добро утро, България“
4 Юни 2019 | 12:00