ТУРИЗЪМ. На 28 август 2020 г. 8-годишният Калоян Генчев заедно с неговия по-голям брат Аспарух Генчев и техния баща Галин Генчев изкачват Черни връх от центъра на София и слизат отново в София в рамките на светлата част на деня по случай юбилея от създаването на организирания туризъм в България. А два дни по-късно, на 30-ти август, бащата Галин отново се качва на Черни връх, този път освен с 8-годишния Калоян, но и с двете си по-малки 3-годишни дъщери, за да се включат в масовото честване на празника на организираното туристическо движение у нас.

Ето и тяхната история:

Как 8-годишно момче качи с баща си и брат си Черни връх от центъра на София и слезе обратно до центъра на София за 1 ден по случай юбилейната 125-годишнина на организираното туристическо движение в България

Винаги съм мечтаел да кача Черни връх от центъра на София за един ден, но или нямах смелост или нямах време. Но ето, че тази година, по случай 125-годишнината от организирането на българското туристическо движение, реших, че трябва да изпитам как са се чувствали хората тогава, качвайки върха направо от големия град. Реших да привлека и двамата си синове, единият от тях на 8 години, варненец като мен, а другият на 15 години, също роден във Варна, но живеещ вече над 10 години в София. И двамата от малки ги водя по планини, вървели сме и по над 25 км на ден.

Първоначално исках голямото качване и слизане да е на 27.08., точно на датата на емблематичното качване на Алеко, но непредвидени обстоятелства ни забавиха и на 28-ми в 4:30 потеглихме с колата от място на около 100 км от София, където спахме при роднини. Оставихме колата на Интер Експо Център на Цариградско шосе и от метрото слязохме на станция „Сердика“. От там започна и нашият дълъг дневен преход. Тъй като похода посвещаваме на 125-годишнината от организираното туристическо движение, решихме за официална изходна точка да е паметната плоча в близост до Народния театър „Иван Вазов“, от където Алеко е повел група за масовото изкачване на върха. След като си направихме снимки, в 6:46 ч. тръгнахме към върха. Избрах да минем по пешеходната зона на бул. „Витоша“, покрай НДК и по тротоара на бул. „Черни връх“. Светофарите бяха малко, а и движението още не беше голямо. Много бързо се стопли и махнахме горните дрехи, а когато слънцето вече се навдигна, ние вече бяхме под дебелите буки в началото на природния парк „Витоша“ след кв. „Драгалевци“. До „Бай Кръстьо“ (междинната станция на неработещия драгалевски лифт) се движехме по червената маркировка, след което тръгнахме по пътеката по лифта, като към нас тримата се присъединиха и две млади жени, бургазлийки, движещи се горе долу с нашето темпо и решили също да качат Черни връх от ниското (от кв. Драгалевци, не от центъра) и така станахме група от 5 човека. По пътеката по лифта хапвахме малини и не вървяхме бързо, лично аз бях в много добра форма и не усетих никакво натоварване през целия път. Сравнително бавният ни темп ни позволи да изкачим върха от центъра на София само с 4 почивки – по една на трите станции на Драгалевския лифт и една на 2050 м НВ, там, където червената маркировка от х. Алеко се влива в чакъления път от Голи връх нагоре. Времето беше прекрасно, а на откритите поляни над 1800 м не бе така горещо, както в ниското. Зеленината, цветята и гледките така галеха нашите сетива, че хич не искахме да се връщаме към милионния град. Избрахме да вървим по чакъления път, тъй като многократно съм забелязвал, че минавайки по пътеките от Алеко („Стената“) и умората е по-голяма и времето за качването е повече. Последният участък затрудни големия ми син, който макар и 15-годишен, тежеше с повече от 20 кг от мен. Наложи се той да направи извънредна почивка и пристигна 10-15 мин. след нас.

И така в 2:00 ч., след 7 часа път пеша всички качихме върха. Последва заслужена почивка от близо час с прекрасен изглед към Рила и Стара планина и с вкусни супи от чайната. 8-годишният Калоян сякаш изобщо не беше уморен и по свое желание се покатери на някои от камъните около върха. Наистина за човек, като него, който е катерил Рила и Пирин, качването на Черни връх сигурно е като разходка в градския парк. След хубавият обяд за голямото геройство, реших да подаря на двамата си сина по една банкнота с лика на Алеко Константинов - инициатора на основаването на българското туристическо движение. Наистина любители на природата е имало тогава, има и сега, но именно обединяването им дава възможност да се правят маркировки и табели, да се строят хижи и заслони, да се измислят маршрути, за да може очарованието на планината да стига до повече сърца. Това е съзрял Алеко преди 125 години и неговите последователи с много любов и труд са издигнали България, за да е и продължава да бъде вече повече от 100 години безспорен първенец на Балканите в планинския туризъм.

Надолнището за дишането беше по-лесно, но за краката не чак толкова. Движехме се по-бавно от очакванията ми, но все пак за 3 часа и 15 мин. слязохме до кв. Драгалевци, минавайки се по същия път. Като цяло през целия ден не видяхме много туристи. Умората започна при всички стигайки до Драгалевци. Двете жени, както и големия ми син прекратиха похода там, докато аз и Калоян продължихме до центъра, въпреки напрежението. Слънцето макар и ниско печеше силно, температурата бе висока за този час, а изпаренията от колите допълнително затрудняваха движението, но с 1-2 почивки стигнахме НДК по залез слънце и от там до паметната плоча пред Народния театър малко преди да се стъмни. Баткото остана в София, докато аз и Калоян по обратния път напуснахме столицата, уморени, но доволни от прекрасния ден.

Близначки на по 3 години качиха сами Черни връх, заедно с техния 8-годишен брат и 11-годишна братовчедка по случай 125 год. юбилей на организираното българско туристическо движение

Малките Радомила и Савина само на 3 години и 5 месеца, родом от Варна, качиха сами Черни връх от към Голи връх в последната неделя от месец август, в която традиционно се чества годишнината от организираното българско туристическо движение. В подножието на върха (от 39-ти стълб нагоре), скачайки от камък на камък, те изпревариха много запъхтени туристи, включили се в масовото изкачване на първенеца на Витоша.

Двете малки момичета, водени единствено от баща си, в компанията на своя 8-годишен брат Калоян и 11-годишна братовчедка, бяха за първи път на над 2000 м НВ, но се справиха отлично, вземайки разстоянието от Голи връх до Черни връх за 2 часа и 10 минути, само с 1 почивка. На първият си самостоятелно изкачен връх те гледаха как финишират бегачите от състезанието „Витоша рън 2020“ организирано от сдружение Маратон, слушаха планинарски песни и се любуваха на Рила и Стара планина, като сладко си похапваха набраните от тях боровинки и приготвените от мама вкусни сандвичи. С батко им, който само преди 2 дни качи Черни връх пеш от центъра на София и после се спусна обратно, и с помощта на баща им, се изкачиха на камъните над трибуната, от която се чуха приветствените слова от ръководството на БТС, Природен парк „Витоша“ и други институции, след като тържествено прозвуча химна на България и химна на туристите. След това гледаха и как татко им играе на хорото, а с удоволствие се снимаха и с българското знаме. След дългата почивка на върха, последва трудно слизане за тях, явно умората и желанието им за сън надделяваха. Все пак те геройски стигнаха сами до колата, паркирана на главния път на 1750 м НВ, след което сладко заспаха в нея.