България вече има своя олимпийски медал от Зимните Олимпийски игри MilanoCortina2026 след 20-годишно чакане! Изключителният Тервел Замфиров спечели олимпийския бронз на Игрите в Милано и Кортина по най-драматичния начин, като победи словенеца Тим Мастниак в малкия финал в дисциплината паралелен гигантски слалом в алпийския сноуборд.
Две седмици преди 21-ия си рожден ден, Тери оправда очакванията със страхотно каране през целия ден и макар да не успя да се пребори с опонента си в полуфиналите, се събра, за да донесе на България огромна радост по най-драматичния начин.

20-годишният Замфиров, който е световен шампион в паралелния слалом от шампионата на планетата в Енгадин (Швейцария) през 2025 г., кара солидно днес на олимпийското трасе в Ливиньо и завърши с пето време в пресявките при олимпийския си дебют.

След като безпроблемно преодоля квалификациите, Тервел имаше добра преднина в осминафиналния си дуел срещу германеца Елиас Хубер, но в края беше застигнат. В крайна сметка обаче българинът спечели драматично на синьото трасе с преднина от едва три стотни.

На четвъртфиналите драмата също беше голяма. Тервел този път кара на червеното трасе и успя отново да изпревари с три стотни своя съперник, като този път това беше канадецът Арно Годе.

За съжаление на полуфинала Тервел имаше преднина, но отстъпи на корееца Сангкюм Ким с 23 стотни изоставане. Така българинът отиде в малкия финал, където се решава кой ще се качи на третото място на подиума.

Битката  на Тервел за бронза в малкия финал срещу 37-годишния словенец Тим Масняк се превърна в истинска драма. Със 17 години по-младия Замфиров поведе уверено и поддържаше аванса си почти до края на трасето. Точно тогава обаче опитният му съперник успя да го догони и двамата пресякоха финалната линия напълно едновременно.

След внимателен преглед на фотофиниша се видя, че ръката на българина е с малко по-напред от тази на неговия опонент. И така в крайна сметка бронзът дойде в ръцете на Тервел Замфиров.

Това е първи медал за България от Игрите в Торино през 2006 г., когато Евгения Раданова спечели среброто в дисциплината 500 метра в шорттрека. Тя има и сребро от Солт Лейк 2002. Медалите ни от зимни Олимпиади вече са общо седем, като останалите им носители са единствената ни олимпийска шампионка Екатерина Дафовска (биатлон), първият ни медалист Иван Лебанов (ски бягане - бронз) и Ирина Никулчина (биатлон - бронз).

"Беше доста напрегнато. Фотофиниш за трето място. Или ще си тръгнеш с медал, или не. Като цяло определено от най-напрегнатите моменти в живота ми, но спортът ме е научил на търпение и уважение. Ако бях станал четвърти, нямаше да съм нещастен. Радвам се, че днес нещата се стекоха така, защото донесох медал за България, което в крайна сметка е най-важната цел", коментира след финала Тервел Замфиров.

"Усещането ми беше, че Тим е спечелил медала. Но се оказа, че не съм си изрязал ноктите. Не знаех как се развиват нещата. Ляво, дясно, ляво, дясно, газ, газ, газ. Нямаш много време да мислиш за странични неща. Газ до ламарината и каквото стане. В крайна сметка успяхме да вземем медал. Да, най-ниския медал, но все пак е медал", допълни той.
Това е общо седми олимпийски медал и е едва втори за спортовете под управлението на Българската федерация по ски, след като ски бегачът Иван Лебанов печели дебютното отличие за страната ни на Зимна Олимпиада с бронза на 30 километра от Лейк Плесид 1980.

"Изключително съм щастлив, че имах този шанс. Чувствам се благословен, че донесох медал. Това е огромна радост и голям успех за целия ни екип и за целия български спорт", коментира Замфиров.
Той избираше червеното трасе по време на елиминациите, въпреки че на синьото резултатите в квалификациите бяха по-добри и то изглеждаше по-бързото.

"Харесваше ми повече. Долната част на трасето беше много бърза. По принцип аз съм силен на стръмни терени, равното като че ли ми куца повече. Ще работя с екипа ми по въпроса, за да изградим и това. Знаех, че равната част на червената писта е по-бързата и исках да имам по-бавната част от трасето там, където съм по-силен - в стръмното, за да мога да избивам, а пък после да не ме победят в равното. Успях всеки път, само кореецът ме би", обясни българският сноубордист.

"Не беше приятно да загубя на полуфинала. Водех и го чувах зад мен, знаех, че кара бързо. Направих малка грешка. На изчакващата врата не заходих правилно за равното, което изгладих в битката за третото място", каза още той.

"Иначе още от първия квалификационен рън доста ми хареса трасето. Дадох трето време за първия манш. След това втора квалификация и финали. Във финалите всичко е възможно, всеки може да спечели. Гледах да завършвам преди опонента си. Денят ми към момента върви така, че съм много изморен."

Тервел Замфиров вярва, че днешното състезание ще убеди ръководството на МОК да остави алпийския сноуборд в олимпийската програма.
"Това състезание беше уникално с изключително равностойни трасета, дълги, красиви. Така трябва да изглежда нашият спорт. Това е истинското му лице. Много хора, в слънчев ден, дълго трасе с напрежение до последния момент. Със сигурност алпийският сноуборд ще има много точки пред МОК. А и колко много държави участваха. При жените в топ 16 имаше десет различни държави, при мъжете - 8. Изключително постижение", каза той.

Замфиров получи и специални поздрави от легендата на българските алпийски ски Петър Попангелов малко след финала.
"Благодаря. За мен това е огромна чест. Поздравявам и него", каза младокът.

"Нашето поколение е силно мотивирано. Има изключително много млади български спортисти, които се справят по уникален и впечатляващ начин в световния спорт. Смятам, че върви една добра реколта и се радвам, че съм част от нея. Другите много ми се радват Аз съм нещо като хлапето от детската градина", обясни той.

"Тук направихме историческо постижение за България с трима българи във финали, общо четирима на Олимпиада. За нас като не алпийска нация, която няма типични традиции в зимните спортове, е голям успех и голям пробив, защото издава наличието на школа. Съответно ние имаме школа, която подготвя добри млади състезатели и ще продължава така и занапред. Ние участваме активно в подготовката на децата и бъдещи шампиони.Изключително съм щастлив и благодарен, че съм част от толкова силен отбор, какъвто е българският", каза още сноубордистът.
"На Олимпийските игри всички са за шестица. Все пак целият свят се бори за 30 столчета в изпитната зала, всеки един, който е достигнал, заслужава шестица. И въпреки това, само трима си тръгват с медали", завърши Замфиров.

Бащата и личен треньор на Тервел Замфиров - Анатолий Замфиров, не скри гордостта си от спечеления от сина му бронзов медал.
"Не е лошо, но можеше да бъде и малко по-добре. Нашата федерация - Българската федерация по ски, има световен шампион в алпийския сноуборд и олимпийски медалист. Никога не се е случвало подобно нещо, от зората на времето. За съжаление не можем да се похвалим, че имаме олимпийски шампион, но ако даде Господ, и това ще стане един ден", заяви Анатолий Замфиров.

Той призна, че е бил много притеснен през цялото състезание и особено при очакването на фотофиниша след малкия финал на Тервел срещу словенеца Тим Мастнак.

"Добре, че имам здраво сърце и издържа цялото предизвикателство, на което бях подложен", каза с усмивка Анатоли Замфиров.
Олимпийската титла в паралелния гигантски слалом на алпийския сноуборд за втори пореден път беше спечелена от вече 40-годишния австриец Бенямин Карл, който успя в големия финал да победи корееца Сангкюм Ким, за когото остана среброто.

Вторият български представител във финалите днес Радослав Янков се нареди 13-ти в крайното класиране, след като беше елиминиран в първия осминафинал при мъжете след не лошо каране на червеното трасе, но изоставане от едва 11 стотни спрямо канадеца Арно Годе.
При четвъртото си олимпийско участие, той все пак направи и най-доброто си класирането, след като в Пекин преди четири години се нареди 15-и, а на предишните две Игри в Сочи 2014 и в Пьончан 2018 не успя да премине квалификациите и остана извън топ 16.

“Разочарован съм, но от друга страна - направих много добро спускане. Това ми бяха възможностите в този момент, просто другият беше по-добър. Трасетата бяха изключително добри - едното беше по-бързо в горната част, другото - в долната. Не мисля, че от трасето съм загубил. Пак казвам, направих добро спускане, рискувах, но малко не ми достигна. Ако бях направил грешка, щеше много да ме е яд, че не съм успял заради грешката да победя, но в случая карах чисто, рисковано каране, но толкова ми беше възможността днес", коментира Янков.

"За голямо съжаление не успях да направя по-добро класиране, да се мушна до тройката тук. Но който успява да се справи на високо ниво и да рискува още повече, той печели. Изглежда, че карането ми не е било достатъчно да вляза в осмицата", допълни той.

Янков все още не мисли за отказване от спорта.

"Времето ще покаже докога ще продължа. Оценявам много че съм здрав. Преди Пекин бях със сериозна контузия и въпреки това успях да се класирам за Игрите там. Миналата година също имах известни проблеми, пак се възстанових. Пак съм на Олимпиада. Ако мога да се успокоя - доволен съм, че съм тук и съм сред 32-ата най-добри на света", каза Янков, допълвайки с усмивка: "Явно ще трябва да чакам реванша до следващата Олимпиада".

Той каза още, че ще си даде една седмица почивка и след това продължава със състезанията от Световната купа.

Единствената ни представителка при дамите и също дебютантка на Олимпиадата - 16-годишната Малена Замфирова, се класира 10-та в крайното подреждане, след като отпадна изключително драматично в осминафиналната фаза. Тя изоставаше на червеното трасе спрямо своята съперничка Рамона Терезия Хофмайстер от Германия, но успя да съкрати разликата и изглеждаше, че ще я изпревари. За съжаление завърши с едва 2 стотни изоставане и отпадна от надпреварата.

Замфирова заяви, че има много мотивация за кара силно до края на сезона.

"Не е приятно чувството, но по-гадното е, че аз си помислих, че съм спечелила, защото я настигах с много голяма скорост. В горната част направих две грешки и тя ми дръпна малко, но аз я застигах и си помислих: "Бих я, бе човек, бих я". И финиширам, аз я поглеждам, тя се държи за главата. Поглеждам монитора - две стотни назад. Боли естествено, не се преживява. Това се ми първите Олимпийски игри, ще има още много", коментира след финала тя.

"Гледах да не се филмирам, че съм на Олимпиада. По-скоро се стараех да гледам на Олимпиадата като на тренировка, на място, на което се забавляваме, като празник на спорта, да изкарвам положителни емоции от цялото събитие. Смятам, че успях. Видях, че мога. По мое мнение тя е в топ 3 от състезателките в Световната купа. Видях, че мога да я бия, мога да карам колкото нея. След две мои грешки тя ме би с 2 стотни по по-доброто трасе. За много малко й се размина. Съответно имам много мотивация за следващите стартове. Всяко спускане е урок, всяко спускане е развиване", каза талантливата българска сноубордистка.

"Баща ми ми каза, че съм карала много добре, че съм боец и, че ще стане", каза още тя.

Голямата изненада в женската надпревара беше отпадането на олимпийската шампионка Естер Ледецка от Чехия, като тя бе победена на четвъртфиналите от австрийката Забине Пайер. Пайер обаче загуби битката за олимпийската титла и остана със сребро, като изненадващо новата шампионка е чехкинята Зузана Мадерова, която до момента дори нямаше победа в Световната купа. Малкият финал за бронза пък бе изцяло италиански и го спечели Лучия Далмасо.

Костадин Андонов / БОК
FIS Snowboarding; Olympic Team Austria