Първите игри в Норвегия се провеждат през 1952 г. в Осло.
42 години по-късно северната страна отново посреща олимпиадата. Обявява го лично президентът на МОК Хуан-Антонио Самаранч на 15 септември 1988 г., след като Лилехамер се налага пред останалите претенденти Лозана (Швейц), София (Бъл) и Йостерзунд (Шв). Просто във всички зимни олимпиади норвежците заемат лидерски позиции както по брой на олимпийските шампиони, така и в неофициалното класиране.
Зимните игрите в Лилехамер се смятат за едни от най-успешните в олимпийската история. Противоречията на политическите блокове не успяват да помрачат състезанията, а вълната от допинг скандали още не е заразила големия спорт. Освен това домакините правят всичко възможно стартовете в родината им да се проведат на високо равнище и в топла атмосфера. Класните спортни обекти, компетентната публика, отличното зимно време и изобилието от звезди на стартовете издигат Лилехамер'94 на недостижима висота.
За двете години между Албервил'92 и Лилехамер'94 в олимпийското движение също настъпват сериозни промени. Всички бивши съветски републики, включително Русия, стават суверенни членове на МОК. Руснаците за пръв път участват самостоятелно със 113 спортисти и стават втората по численост делегация след САЩ. Отделно дебютират Чехия и Словакия. Снето е ембаргото за участие на спортистите от ЮАР след премахването на режима на aпартейд. Общо на тези игри участват безпрецедентните 1215 спортисти от 67 страни, като са разиграни 61 комплекта медали в 6 спорта. Голям резонанс предизвиква акцията за солидарност със столицата на игрите през 1984 г. Сараево, където през 1994 бушува война. На церемонията по откриването жертвите на кървавия междуетнически конфликт са почетени с минута мълчание. Президентът на МОК Хуан-Антонио Самаранч призовава за прекратяване на бойните действия по време на спортния форум. Призивът му обаче остава глас в пустиня. Друга важна инициатива на олимпийския комитет е стоплянето на отношението към спортистите професионалисти. МОК почти узрява за идеята да се заличат границите между любители и професионалисти.
От първите плодове на промяната се възползват фигуристите. Много знаменитости от миналото се завръщат на любителския лед, за да се борят отново за олимпийските награди. Сред възвръщенците са Браян Бойтано, Катарина Вит, Джейн Торвил и Кристофър Дийн, както и Екатерина Гордеева и Сергей Гринков. От цялата звездна кохорта щастието се усмихва само на руската двойка.

Герои  
 
България участва с 19 състезатели. В биатлона Ива Шкодрева е 11-а на 5 км.
В Лилехамер ски бягането е украсено със съперничеството между Любов Егорова и миниатюрната италианка Мануела ди Чента. Егорова става 3-кратна шампионка, а ди Чента - 2-кратна. Друг 3-кратен победител е норвежкият кънкобегач Йохан Олаф Кос. Успехът в хокея се усмихва на Швеция, която за пръв път печели олимпийското злато. Във финалния мач с канадците титлата се разиграва с дузпи. Руснаците пък дори не успяват да попаднат сред призьорите. Затова пък успешно се представят руските биатлонисти, спечелили 3 златни медала. За кошницата с медали принос има и дисциплината фристайл, където Елисавета Кожевникова печели бронз, а среброто отива у Сергей Щуплецов, който половин година по-късно загива в автомобилна катастрофа. Във фигурното пързаляне практически руснаците прибират всичкото злато. Шампиони стават Алексей Урманов и танцовият дует Оксана Гришчук/Евгений Платов. Индивидуален успех постига единствено украинката Оксана Баюл. В алпийските дисциплини Томи Моу (САЩ) печели спускането, Томас Васмайер (ГФР) - гигантския и супергигантския слалом, Томас Щангасингер (Ав) - слалома, Ласе Кюс (Нор) - комбинацията. При жените Катя Зайцингер (ГФР) печели спускането, Даян Рофе (САЩ) - супергигантския слалом, Дебора Компаньони (Ит) - гигантския слалом, Врени Шнайдер (Швейц) - слалома, Пернила Виберг (Шв) - комбинацията.
 
Лошата Тоня Хардинг

С фигуристите в Лилехамер е свързана и единствената на тези игри история със скандален оттенък. Американката Тоня Хардинг е обвинена, че в навечерието на квалификациите е наела бившия си мъж да пребие основната конкурентка на Тоня за място в националния отбор Нанси Керигън. "Килърът" не успява да се справи със задачата и двете конкурентки получават виза за Лилехамер. Олимпийският комитет на САЩ се опитва да отстрани "лошата" Хардинг от състезанията, но се опасява от съдебен иск от страна на фигуристката. Тоня заема 8-о място на игрите и скоро получава доживотна дисквалифиция, докато Керигън печели сребърния медал.

Един глас решава титлата на Баюл

Лилехамер през 1994 г. украинката Оксана Баюл безапелационно обира лаврите в индивидуалното фигурно пързаляне. Макар че волната й програма не се отличава с особена сложност, артистизмът, удивителната гъвкавост и женственост на ослепителната блондинка покоряват както зрителите, така и съдиите. Освен златна олимпийска медалистка Оксана е и световна шампионка от 1993 г. Започва да се занимава с фигурно пързаляне през 1981 г., когато неин треньор е Станислав Коритек. От 1991 тренира в Киев при Галина Змиевская и Валентин Николаев.
Кариерата на Баюл е изпълнена с куриози и драматични ситуации. В една от първите си изяви в международни състезания за Купата на нациите през 1992 г. 14-годишната Оксана пада след скок. Съумява обаче бързо да замаже ситуацията с танцови стъпки, след което изпълнява троен салхов. През януари 1993 Оксана дебютира на европейската сцена. В оригиналната програма обърква каскадата скокове, като вместо троен луц изпълнява двоен, а половин минута след началото открива, че
обувката й се е развързала
спира изпълнението и се обръща към съдиите. След кратко съвещания реферите разрешават отново да изиграе цялата програма. Така Оксана за втори път изпълнява троен луц в комбинация. Смаяните съдии й поставят високи оценки от порядъка на 5,8. Във волната програма, независимо от двете падания, украинката изпълнява най-сложните троен луц и троен рицбергер и в крайна сметка заема второто място. Баюл хвърля бомба на световното през 1993 г., където дебютантката става световна шампионка. Оксана изпълнява и двете програми със завладяваща емоция и артистизъм.
В Лилехамер тя демонстрира една от най-добрите кратки програми в историята на фигурното пързаляне (по музика на Чайковски). Първата част е лирична, украсена с изящна комбинация от спирали, а във втората част емоциите буквално преливат след великолепно изпълнени оригинални стъпки и пируети с голямо темпо (тогава отстрани треньорката Змиевская изкрещява на Оксана да се укроти). Независимо от грешката в комбинацията троен луц-двоен тулуп съдиите не понижават оценките й (които достигат до 5,9). На тренировката преди волната програма фигуристката от ГФР Шевченко се сблъсква с Оксана и
разрязва с кънка коляното й
Закрепват го с няколко шева. Оксана получава и травми в гърба, поради което докторите на германския отбор й бият обезболяващи инжекции. В това състояние, превъзмогнала болката, Баюл излиза на леда за волната програма, като изпълнява 5 тройни аксела. В края на програмата Змиевская усеща, че липсват скокове и изкрещява отвън. Оксана веднага променя стила, като в последните секунди прибавя възхитителна комбинация от двоен аксел-двоен тулуп. След финалния акорд изтормозената девойка получава нервен срив.
При най-свирепа конкуренция изхода на състезанието решава един глас - това е германският съдия, световният шампион Хофман, който поставя Баюл втора в кратката програма, но във волната променя мнението си и я заковава на първо място. След игрите президентът на Украина
Леонид Кравчук кани Баюл
единствената олимпийска шампионка на Украйна от 1994 г., в състава на делегацията за САЩ.
По-късно Баюл заминава да живее в Щатите, където става професионалистка. После попада в авария, става алкохоличка и постъпва на лечение. Днес продължава да се изявява, върти бизнес и издава две книги на английски език. През 2005 г. отново се завръща в професионалния спорт. "Преди това 2 г. бездействах и забравих всичко. Започнах да тренирам фигурите в постелята". Така я описват медиите: "От шампионка в постелята Оксана Баюл се завърна като шампионка на леда". До ден-днешен Оксана си остава гражданка на Украйна.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 18 Февруари 2010 г.