Десетки хиляди фенове са отправили поглед в една посока. Минусовите температури не са успели да заледят шанцата, която се обработва със специални препарати.

Падащият сняг се прокрадва през прожекторите на зимния стадион. От малката скамейка на върха се изправя слаба фигура с шлем на главата.
Не чува нито дума от виковете на запалянковците. Концентрирал се е за своя полет. Засилва се по 120-метровата шанца и се изстрелва във въздуха. Милиметри отклонение от правилната траектория нарушават баланса.

Едната ска губи своята позиция. В рамките на няколко секунди скачачът прави милиони изчисления в главата. Всеки мускул се задейства, за да бъде минимализирана щетата.

Приземяването е страшно

Ските се разхвърчават под невероятни ъгли. Състезателят спира чак в предпазната ограда. Групов стон на облекчение завладява въздуха, когато катастрофиралият скачач се изправя и събира почупените си ски с накуцване.

"Всеки сезон близо 50% от участниците в състезанията за Световната или Континенталната купа получават контузии в официални стартове или тренировки - се казва в медицинско изследване на университета в Орегон. - В САЩ има шест шанци за скокове. Годишно през тях се пускат по 100 000 желаещи.

Фаталните инциденти са 12 на година. Хората, които са загинали, не са професионални състезатели. Понякога желанието за екстремните скокове е доста по-силно от инстинкта за самосъхранение."
Любителите на атрактивния зимен спорт се вдъхновяват от невероятните изпълнения на звездите. Швейцарецът Симон Аман, финландецът Яне Ахонен и полякът Адам Малиш всяка седмица
рискуват живота си

Талантите в ски скоковете притежават невероятен имунитет от инстинкт за самосъхранение. Тежките контузии през 70-те и 80-те години принуждават Международната федерация по ски да въведе изключително строги правила. Според тях основната цел вече не е приземяване на възможно най-дълга дистанция, а точното падане върху така наречената критична зона. Към прецизния скок се добавят и оценки за стил.
През последния сезон в камерите на телевизиите все по-често попада и българският феномен Владимир Зографски. "168 часа" писа за таланта преди две години, когато той бе само на 15 г.

"Първият ми скок беше през 2002 г. - спомня си Владимир. - Баща ми скачаше от 40-метровата линия. Аз от 20-метровата. Умрях от страх. Скочих и паднах. През първите две години си беше голямо шубе. С течение на времето свикнах. Не съм имал тежки контузии.

Заради мое падане промениха правилника. През 2005 г. участвах на състезание в Полша. Бях малък и лек. Още на засилката паднах. Бях на 12. Това накара международната федерация да забранят скоковете за участници под 14 години."
Зографски шлайфа търпеливо своите умения, за да се нареди сред най-добрите в света. Той редовно намира място сред финалистите на кръговете от Световната купа, но среща един от най-сериозните проблеми сред скачачите. Талантът спазва строга диета, въпреки че много обича да похапва пасти.

"Теглото е критичен фактор - пише в учебниците по ски скокове. - Колкото е по-лек състезателят, толкова по-успешен скок може да направи. В зависимост от шанцата килограм по-малко може да означава допълнителна дистанция между два и четири метра."
Подобен факт принуждава дори и най-добрите да се подлагат на зверски ограничения. Слабото тегло, съчетано с екстремните условия
разтревожиха докторите
от целия свят. Ски скоковете попаднаха в списъка на рисковите спортове по отношение на хранителния дисбаланс заедно с гимнастиката и фигурното пързаляне.

"На олимпийските игри в Солт Лейк Сити 22% от скачачите бяха под минималните пропорции за ръст и тегло, които са въведени от Световната здравна организация - казва изпълнителният директор на американския отбор по ски скокове Алън Джонсън. - Има много примери на анорексия и булимия. Някои казват, че гимнастичките имат сериозни проблеми с ниското тегло. Ако погледнем внимателно момичетата, ще видим, че те са доста по пълнички от ски скачачите."
Международната федерация по ски се опита да се пребори и с този проблем. През 2004-та беше въведено правило, което обвързва дължината на ските с височината и теглото. На този принцип Владимир Зографски беше дисквалифициран на състезанието от престижната верига "Четирите шанци" в Инсбрук (Ав). Тогава кантарът показал
200 г по-високо тегло
което означава, че ските му трябва да са с 1 см по-малки. Традиционното тегло на българина с екипа и обувките е 54,100 кг.

"От въвеждането на новите правила състезателите качиха между 3 и 4 кг, което е добре за тях - смята професорът по диетология Мартин Мюлер. - Вече не изглеждат като скелети."
Един от ветераните в Световната купа Мартин Шмит ежегодно има сериозни проблеми с влизането в нормите. 182-сантиметровият германец тежи 63 кг по време на състезателния период.

"При подготовката задължително губя по 3-4 кг, които ме карат да се чувствам слаб физически - смята Шмит. - Консумирам едва по 1300 калории на ден, а нормата на обикновен човек, който не се подлага на натоварвания, е 2000-2500 калории. Ако съм по-тежък, ще загубя метри при моите скокове."

Забранено за жени

СКИ скоковете за жени са забранени на най-високото състезателно ниво.
Под натиска на организации за защита правата на човека Международната федерация по ски се принуди да включи дамите в програмата за световното първенство през 2009 и 2011 г. В същото време беше пусната и молба за участие на олимпийските игри за нежния пол.
Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет (МОК) отказа категорично през 2006-а включването на жените. Официалната причина е ниският брой на състезателки.
Ядосани от развитието, 15 от най-добрите ски скачачки заведоха дело срещу организаторите на последната зимна олимпиада във Ванкувър през 2010 г. Съдът подкрепи решението на МОК, което означава, че дамите надали скоро ще имат шанса за олимпийски игри.

Рекорд от 239 м

Норвежецът Бьорн Ейнар Ромьорен държи рекорда за най-дълъг скок с уникалните 239 м.
Постижението беше записано през 2005 г. в специалната дисциплина ски полети. В нея няма ограничение на дистанцията за приземяване, а шанците са по-дълги от 185 м.
Финландската легенда Яне Ахонен счупи рекорда на Ромьорен със своите 240 м, но опитът не беше зачетен заради падане.
Световните първенства по ски полети се организират на всеки две години.

Еди Орела

Майкъл Едуардс, познат с прозвището Еди Орела, стана идол на всички спортисти, които участват на олимпийския принцип.
Британецът осъществява своята мечта да участва на най-големия спортен форум в Калгари. Той остава последен в двата старта от 70- и 90-метрови шанци. Въпреки това на церемонията по закриването шефът на организационния комитет Франк Кинг го споменава.
"На тези игри някои атлети спечелиха злато, други строшиха рекорди, а трети летяха като орли", казва в своята реч Кинг. След неговите думи 100 хиляди зрители на стадиона започват да скандират името на емблематичния скачач: "Еди, Еди!"

Най-гледаното падане

Американският канал "ЕйБиСи" увековечава словенския скачач Винко Богатай, който никога не постига сериозни успехи в кариерата си.
Неговият скок от шанцата в Оберсдорф през 1970 г. влиза в клипа на легендарното предаване "Дивите спортни моменти". Състезателят губи баланс още при засилването си, а когато скача, прави няколко завъртания. Пада брутално и се спира чак в огражденията пред изумения поглед на феновете. За щастие се разминава само със сътресение на мозъка.
Години по-късно Богатай е поканен за участие на 30-ата годишнина от предаването "Дивите спортни моменти". Словенецът е шокиран, когато при него за автограф идва спортист №1 на изминалия век Мохамед Али.

Борис Крумов
в-к 168 часа
25 януари 2011