Тя е на върха. Снежната принцеса ­ красива, интелигентна, влюбена, успяла повече от всякога. Канят я в телевизионни предавания. Всеки ден е на страниците във вестниците. Карат я да извади наяве всяко кътче от душата си. Тя не отказва ­ отговаря на цялото това любопитство, което я залива като огромна вълна. Дори преглъща с усмивка въпроса: "Как се чувстваш, когато всички около теб очакват да им казваш само умни неща?". Успява. Не се стеснява, не се хвали и приема целия шум около себе си добронамерено. А е само на 23.

Радостта след победа за Световната купа зарежда с адреналин Александра Жекова чак до следващия сезон, фотография © ЕПА

На 23 години Александра Жекова стигна до голямата си мечта ­ да спечели кръг от Световната купа по сноуборд. След цели 15 години труд, травми, студ и лишения, които я правят професионалист. Спечели не един, а два старта един след друг в швейцарското градче Ароса, където преди 4 години срещна и голямата си любов ­ Алекс. След зимата тя е втора в класирането за бордъркроса в най-дългото и непредвидимо състезание и 4-та в генералното подреждане, първа в ранглистата, а той ­ №1 за сезона. Малко уморена, но щастлива, вече се готви за мечтаното лято. Което освен сезон за плажове и слънце, се превръща и в лятото на нейната слава. Не се плаши от нея, не я подминава, но и не се ласкае толкова, че да забрави за къде е тръгнала.

Това е само началото,

каза на няколко пъти Сани, откакто се е прибрала в България. "Нямам намерение да спирам дотук, едва сега усетих вкуса на победите. Ако приемем, че спортът е моята работа, значи аз просто си я върша. И колкото по-добре го правя, толкова по-добре ще живея. Благодарна съм, че мога да се занимавам с това. В спорта не можеш да спираш, макар че е адски трудно да си все на върха. Малцина го правят. И е нормално, когато успееш, да оценят постигнатото. Аз лично съм трогната от начина, по който ме посрещнаха и по който се отнасят към успеха ми. Не очаквах чак такова внимание. Вярно, има и друга страна, вече не мога да мина незабелязана през магазина. Обръщат се след мен на улицата, поздравяват ме съвсем непознати хора. Но това сигурно е част от играта, трябва да свиквам с нея. Сноубордът не е като художествената гимнастика, в която кариерата свършва на 20 години. При нас най-добрите успяват на 30 ­ 35. Чака ме дълъг път. Световните купи са само етапи към голямата цел. Надявам се да се види още на следващата олимпиада ­ в Сочи."

Адреналин под контрол

Най-добрата ни сноубордистка обяснява своя удар в края на сезона с факта, че е успяла да се концентрира максимално. "Просто успях да си почина и да се възстановя от контузиите, разказва тя. ­ Имах едно тежко падане по лице, сътресение, болки в натъртената и отлепена пета, не можех да стъпвам, камо ли да карам. Всичко това ми пречеше. Когато се върнах след 2-3 седмици почивка, реших с нищо да не се разсейвам, да се концентрирам само върху моите спускания. Чувствах на старта огромен прилив на адреналин, но усещах, че го контролирам. Имах и своя линия на спускане, малко по-различна от тази на останалите, бяхме работили по този въпрос с баща ми. Дори не гледах съперничките, не помня кои бяха в отделните серии. Беше невероятно усещане, като че ли се пързалях сама, само за удоволствие. Дълго не можех да повярвам какво съм направила. А се оказа, че мога и да го повторя."

Темата за травмите не е сред любимите є, но Сани има свой философски поглед върху нея. На олимпиадата във Ванкувър, след зверско падане в квалификациите се качи пак на лифта, за да застане на старта, където разбра, че не може дори да ходи.

"Беше с огромен хематом край стомаха, с разкъсана мускулатура, изместен таз, мозъчно сътресение, разказва баща є Виктор, който е неизменно край нея и като личен треньор. ­ Лекарите казаха, че поне 6 месеца няма да може да кара. Само след 2 месеца се пусна на състезание. Страшно куче е, дори и мен успя да изненада."

"Контузиите ме правят по-силна, твърди пък Сани. ­ В преодоляването им се учиш на много неща, и то най-вече за себе си. Това е част от нашия спорт, има го при всички. Всяка грешка боли страшно много. Но с времето почваш да грешиш все по-малко, да усещаш ситуациите сякаш отдалеч, макар че всичко става за част от секундата. Не реагираш ли, объркаш ли някой скок, веднага си наказан."

Динамика на трасета и бордове

Според Виктор Жеков сноубордът се развива невероятно бързо и това държи участниците в големите състезания в непрекъснато напрежение. Организаторите все по-често коригират трасетата, измислят изненади по тях. Няма време за опознаване на препятствията. Пистите са дълги по 1,2 ­ 1,3 км и по тях може да минеш за опознаване само веднъж. "Аз съм единствената, която си води записки", добавя Сани.

В едно състезание, ако стигнеш до края, с тренировките се събират по 4-6 спукания. Като физическо усилие може би по-тежко е само спускането при скиорите алпийци, които летят с над 100 км/ч по 3 километра.

За реакциите и равновесието се минава през специални тренировки. Сани е открила за себе си ефекта от колоезденето, бадминтона и скуоша. Кара сърф, дори хавайски, упражнява се с ходене по опъната лента тип колан.

Новите трасета и усъвършенстването на състезателите вдигат изискванията и към бордовете. Виктор е вече сред пионерите конструктори на дъски според индивидуалните антропологични данни на състезателите. Целта му е естествено да направи по-бърза дъщеря си, което явно вече успява. Бордът, който се прави в швейцарското ателие "Кестлер", известно в миналото със ските си, е по-мек, с по-широк радиус на завиване, по-бърз в завоите, с по-добър контрол. Струва около 1000 евро, но на Жекова є дават годишно 5, а тя им прави реклама.

На въпроса става ли от тази конструкторска работа бизнес, Виктор дори не се замисля. "Не, не се печели нищо, но с копирани мои модели вече карат доста състезатели. А копират ли те, значи всичко е ОК. Новото няма как да ни подмине. Ние сме във фронта на прогреса."

Глад за слънце, плажове и сърфинг

Сезонът на Сани и Виктор Жекови на сняг трае около 250 дни. Започват през зимата в Австралия, с непрекъснати тренировки, стартове на три континента и дълги пътувания. "Не се оплакваме, прекарваме нашата зима по много атрактивни и интересни места, много динамично, твърди Сани. ­ Повечето време сме сред природата, в най-елитните зимни курорти. Обикновено програмата ни е запълнена до ден от година по-рано. В състезанията ние контактуваме с една стихия, която всеки път е различна и трябва да я контролираме, доколкото можем. От снега и зимата обаче в края на сезона остава една умора, която се лекува само с лято. И тялото, което е нашето оръжие в спорта, има нужда от него. В един момент му трябват много повече слънце, вода. А за душата ­ и още ­ цветя, птички, зеленина. Без нашето кратко лято няма как да преживеем нашата зима. В крайна сметка животът не е само сноуборд."

Самата тя още не е планирала своето лято. И е на кръстопът ­ България или Австралия. Мечтала е цяла зима за плажове, сърф, походи в планините ни, нови емоции. И е готова за нови предизвикателства. Още месец и нещо. Когато се връща на снега.

Наистина се гордее, че е от България

Сани не се колебае, когато я питат дали би облякла екипа на друга страна. "Дори не съм мислила, признава тя. ­ За мен е гордост, че съм от България и че мога да направя нещо за тази страна. Хората в сноуборда се чудеха отначало къде е страната ни. Сега поне вече знаят, че е в Европа. Надявам се с моите изяви да привлека още деца у нас към спорта ни. Има много таланти, карат добре, ако имат условия, ще се покажат скоро. Аз се гордея с това, което правят Владимир Зографски, Ангел Караньотов, Григор Димитров, Цветана Пиронкова. Е, когато се прибираш след дълго отсъствие от чужбина, понякога е ужасно. С разрухата, мизерията, мръсотията. Но и това ще мине. Ако ние, от моето поколение, не сме тук, не виждам обаче как ще стане.” .

Към биографията

- Родена на 5 октомври 1987 г. в София.
- Със сноуборд се занимава от 8-годишна.
- 2 победи за Световната купа по бордъркрос. Има общо 9 подиума. Втора в класирането за 2011 година и №1 в ранглистата.
- Преди това тренира лека атлетика, от малка кара и сърф.
- Обича колите и моторните спортове, алпийските ски.
- Спортни идоли: сърфистът Кели Слейтър, скиорката Линдзи Вон. .

Отказва да пее беквокал

Преди време беше споменала, че музиката на групата на приятеля є Алекс є харесва толкова, че дори би искала да пее в нея беквокал. Сега подминава тази тема с усмивка. "Не, не бих пяла, въпреки че искам да съм близо до тази музика. Човек трябва да прави това, което може най-добре. Няма да ставам нито певица, нито фотомодел, ще карам сноуборд. Не искам да се разсейвам."

Признава обаче, че не е безразлична нито към модата, нито към чисто женските изкушения: "Харесвам всичко, което може да накара една жена да се чувства добре. Мога да нося панталони, но една хубава рокля ми дава друго усещане. Падам си по високите токчета, не зная колко такива обувки имам. Пък и почти нямам време да ги нося. Гримове, прически, тоалети, нищо не ми е чуждо."

Преди олимпиадата във Ванкувър беше поканена за фотосесия в списание Vanity Faier и тя стана наистина добра. Избраха я още с 10 "най-сексапилни и атрактивни" участнички в зимните игри. Смята това обаче за епизод от олимпийското преживяване.

На въпроса дали би станала рекламно лице все пак прави един компромис: "Защо не, щом смятат, че мога да показвам успешно някакъв продукт, не виждам нищо лошо. Колкото повече спонсори и рекламодатели се интересуват от спортистите, толкова повече средства ще има за подготовката и участието им. Това е форма на внимание, която показва, че са те забелязали."

И се връща с усмивка на темата за заниманията си: "В нищо няма да пея беквокал."

Виктор - виновникът за всичко

Сани смята, че се е захванала със сноуборда просто защото там я отвял вятърът. Но с едно уточнение ­ насочил я е баща є. "Ако той беше плувец, сигурно и аз щях да стана, ако беше пилот от Формула 1 или на самолет, щях да искам и аз да съм, разказва тя. ­ Той е виновникът за всичко. Вярно, понякога беше много строг с мен, като бях малка, но си е струвало. Като се обърна назад, във всичките случаи е бил прав. Той е единственият човек, на когото бих доверила борда си за вакси и корекции. А това значи, че му вярвам и за всичко."

Виктор, който е един от пионерите на сноуборда у нас, беше и сред най-добрите състезатели по уиндсърфинг у нас. Той обаче усети много точно перспективата на новия зимен спорт и насочи дъщеря си навреме към него.

Повече носталгия има в думите за майка є: "Тя е прекрасна и ми е много мъчно за нея, когато сме по света. Майка ми беше лишена от шанса да бъдем заедно, когато растях, и сигурно є е било много тежко. Тя е най-добрата майка. Плюс това готви най-хубаво. Просто няма никъде ястия като нейните."

Приказки от и за Австралия

Приказката за Австралия започва със запознанството й с Алекс Пулин (на снимката в средата), който е оттам, преди 4 години. Той е също спец в бордъркроса, обещаващият талант на страната си и само с 16 дни по-голям от нея. Подарява й диск със свои изпълнения на китара и записи на групата си в стил "чил аут". Достатъчно, за да пламне искрата. Покорява я с романтичните си жестове, вечерите на свещи, нощни разходки до красивите австралийски плажове. Сани става фен на групата, увличат се по фотографията, той прави и филмчета, които пуска в сайта си. Тя прекарва оттогава всяко лято в Австралия. Баща є намира бързо общ език с приятеля є, обсъждат детайлите на спорта си, грижи се за бордовете му. Оттам и контактите на двата отбора ги сближават още повече. Тренират заедно, правят съвместни лагери.

Често са далеч един от друг, но това не ги притеснява. Алекс дърпа малко напред в спорта. Освен победата си в Ароса има още една за Световната купа и общо 6 подиума, плюс световна титла в Ла Молина този сезон. Вече е част от професионалния отбор "Ред Бул", мечта за хиляди състезатели, но с места само за двама мъже и една жена. С частно трасе, изцяло осигурено финансиране и всички екстри.

В България тя винаги го посреща с баница. Двамата обикалят планините и повече по-дивите места. Тук много му харесва. Е, сащисан е от гледки като "Майбах" до конска каруца на светофара. Но такива неща има и другаде. Засега нямат планове за сватба, но мислят за бъдещето си заедно. Сани иска някой ден да следва в Австралия и да се занимава с дизайн на спортни стоки и екипировка. Животът е пред тях.

Бойко Оков
в-к Монитор
Събота 9 Април, 2011