На 70 годишна възраст почина бившият президент на БОК и член на МОК Иван Славков. Смъртта е настъпила в Правителствена болница, вследствие на тежко боледуване.

"Загубихме голяма личност" - каза председателят на БОК Стефка Костадинова. "Още когато аз бях състезател той много се грижеше за нас, за интeресите на българските спортисти. Беше всеотдаен, сърцат човек. Много ще ни липсва неговото присъствие, неговата непринуденост и чувство за хумор."

Славков бе президет на БОК от 1982 г. През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС).

Преизбран е на този пост през май 2001-а и същата година е преизбран и за председател на БОК. През 2001 г. създава партия "Напред България", която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Парламента.

Славков е носител на званието "Доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия (НСА) и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на Световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за Орден "Стара планина" първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приноса му за развитието на физическата култура и спорта. Указът на президента Георги Първанов за награждаване е издаден на 23 октомври.

През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През лятото на 2005 г. Славков е изключен от МОК, което го отстранява автоматично и от поста председател на БОК.

През октомври същата година на редовен конгрес на БФС е заменен от Борислав Михайлов.

През 2010-а от печат излизат два тома с мемоарите на Славков, озаглавени "Иван Славков Батето".

Българският олимпийски комитет и нейният председател Стефка Костадинова изказват най-искрените си съболезнования на семейството на Иван Славков.

Поклон пред паметта му!

БОК
2011-05-01 15:06:06

Хиляди си взеха последно сбогом с Иван Славков

Хиляди близки, приятели, спортисти, шампиони, артисти си взеха последно сбогом с Иван Славков.  Поклонението пред тленните останки на бившия председател на БОК и БФС продължи 4 часа във фоайето на Националния стадион "Васил Левски".

Почитта си към Батето засвителства президентът на България Георги Първанов: "Беше много добър лидер, не просто ръководител - и в спорта, и в журналистиката. - каза държавният глава. - Помогна много за авторитета на българския спорт в международен план. Деен и енергичен. Беше и голям патриот. Трябва да го изпратим с аплодисменти, не със сълзи. И той това би си пожелал. Всичко, което казваше, предизвикваше усмивка. След това човек се замисляше и хващаше дълбочината на посланията му.”

"България загуби един голям българин с огромно сърце, който оставя след себе си не пътека, а цяла магистрала" - заяви  председателят на БОК Стефка Костадинова. "В най-тежките си моменти той не показа, че страда и с усмивка на лице говореше шегички за всеки. Много голяма загуба. Мисля, че трябваше да ни предупреди неговите приятели. Сърдя му се, че няма да бъде с нас в Лондон... Никога не съм си мислила, че мога да говоря в минало време за Иван. Той си е емблема, Иван Славков е марка, Иван Славков означава спорт."

БОК
2011-05-05 18:13:05

Иван Славков на 70 - Шарен живот, белязан с искрящия хумор на Батето

Сутрин, улицата, на която живее Иван Славков, не е оживена. Къщата е с красива фасада и стабилна ограда. Домакинът ме посреща, като отмества изкусно резбования параван, скриващ просторния хол и трапезарията. Облечен е с дънки, кожена жилетка и риза на райета. Извинява се, че има лоша настинка. Това дори и на него може да се случи. После се настанява на удобния диван пред камината. По плазмата върви спортно предаване. Жена му Валя поднася плодов чай и се оттегля. Няма как от погледа ми да убягнат красивата индийска маса, също с богата дърворезба, нито двата колумбийски фатерщула с апликирана кожа. Стаята е наситена с мириса на лилиум - цветето, което винаги участва в букети за тържествени поводи. А при Иван Славков той е юбилеен - скоро, на 11 май навърши 70 години.

Дълго време Иван Славков е бил в журналистиката и затова е любопитно да научим, според него, как се е променила тя: "Увеличи се полето за изяви - нови вестници, радиостанции, тв канали, програми. Но нахлуха хора, които в никакъв случай не бих нарекъл журналисти - казва Батето - журналистиката е тежко поприще, с голямо и силно присъствие в живота на страната. Езикът стана уличен. Макар и незадълбочено съм се занимавал с история на журналистиката и колкото и да прехвърлям, не откривам имена. Така че професията се промени към лошо. А си има и журналисти за бой.  Леят се такива глупости и непроверени неща, хаби се хартия, губи се телевизионно време. И накрая се стига до съда. Спада нивото и отговорността пред обществото на онова, което се публикува. Но да се решават проблемите с бой, е виновно правосъдието и регулирането на правилата в медиите. За мен - това е мое лично мнение - хората, които допускат риалитита като «Биг Брадър», са си направо за затвора."

Ето защо Иван Славков предпочита да гледа новини от различните програми, някои филми. С удоволствие  следи руската телевизия. Предпочита да чете. Политическа литература, много книги за нашето съвремие. Интересува се от глобалната икономика, противоборството на върховете, но само ако са свързани с Европа и Щатите. Добре е и журналистите, които коментират тези теми, да прочетат някоя и друга книжка - казва в своя си критичен стил домакинът ни.

За Иван Славков носталгията по по-подреденото време на социализма няма да изчезне: "Тогава ако не  99, то поне 95 на сто от хората живееха по-удобно. Под удобно не бих казал задоволено. Едно е удобство, друго е ламтеж, който сега се разюзда. И цялата тази крадлива душа на човека - не казвам в никакъв случай българина - намери безнаказано поле за действие. Удобството не е в подредената казарма. Но беше удобно да имаш осигурена работа, образование и който наистина можеше, постигна нещо повече. Но социализмът, така или иначе, си има своите предимства."

Двата тома със спомени на Иван Славков, наречени "Батето", въпреки превратностите на съдбата буквало искрят от смях. И все пак авторът се е чувствал и зле. "Много пъти - казва той. То си е нормално, в реда на нещата. Кофти съм се чувствал, когато пада националният ни отбор по футбол. При болести, смърт на близки хора, драстични промени на социално и материално положение. За щастие другото - удобството - е било повече. Затова и живея в тази къща, чийто избор стана случайно. Избра го мястото жена ми. Тази част на София е по-слънчева. Бояна и Княжево са усойни и затова караме ски по тези склонове. Харесва ми, че пред къщата има такъв голям парк. Чак когато документите бяха оформени, минах една късна вечер с колата. Осветих мястото с фарове и видях двор и порутена къща. Сринахме всичко до основи и строихме наново. Първата къща на дядо ми била на "Цар Симеон", после - по-голямата за цялото семейство, на "Пиротска" срещу църквата "Св.Никола"."

В последните години Иван Славков, бивш ватерполист и майстор на спорта, вече не спортува. И то не само заради травмите, а както казва от мързел. Не се е отказал от приятелите, излизам често,  пътувам. Това, от което се е отучил, го е направил  животът и годините, философски заключава Батето.

Но не отрича, че е дълбоко суетен човек. Сутрин, ако не се гледа половин час пред огледалото, не излиза, опитва се да ни "качи на шейната" с обичайната си усмивка. Наистина кой човек не е суетен? Обаче извън шегите, той не се отказва от амбициите си: "Боричкам се да създам научен институт за историята на българския и балканския спорт. И музей към него. Защото от всички съседни страни България има най-дълбоки традиции в спорта и най-високи върхове."

Синът на Иван Славков - Тодор - отдавна не е дете, но е любопитно да научим дали със своя опит го съветва? На което тай отговаря, че никога не е съветвал когото и да било. Неговият любим автор Питигрили /"Ако в театъра, трамвая или  кревата има свободно място до жена, заеми го веднага, преди да те изпревари някой друг" - б.а./, когото е засукал на 15 години, казва, че съвети не дава, защото или не ги изпълняват, или после го псуват, че са ги изпълнили.

Иска ни се да откраднем все пак някаква поука от знанията за живота от Иван и затова се интересуваме, според него, кой е най-успешният бизнес днес? Идва и очакваният отговор: "Кражбата. По-успешен бизнес от това няма, а и никой по света не е забогатял от работа. Дори Бил Гейтс и хората като него. Те са откраднали незнанието на другите. Това са изключения, които не могат да са пример в една държава, която няма наука. Та нали обявиха БАН за синодална обител, а Софийският университет не заслужавал пари. Да крадеш е най-успешният бизнес. Доказано е -поглежда настойчиво и все пак някак хитроумно - и показано, което е най-смешното."

За довиждане на излизане от къщата, и от неудобство да не ни чуе Валя, няма как да не подметнем за старата славкова слава - жените. Дали е пренебрегнал навремето ухажванията на многа дами, опитваме се в негов стил да се шегуваме: " О,аз трябва да се извиня на тези, на които не съм обърнал внимание. Никоя не ме е пренебрегвала. Нали имам право на малко самохвалство?"

Денят е по-слънчев след една среща с Иван Славков. Каквото и да се случи в живота, винаги има място за смях.

Ванда Севтополис
luxurybg.eu