На 8 януари тази година проф. Христо Пимпирев стъпи на Южния полюс и заби родния национален флаг там, където се събират всичките меридиани. Експедицията, която българският изследовател оглавяваше, бе посветена на стогодишнината от подвига на норвежеца Руал Амундсен и англичанина Робърт Скот, пионерите в завладяването на най-южната точка на планетата.

Особено трагична е историята на Скот. Следвайки мечтата си, той пристига пет седмици след Амундсен. Пише: "Норвежците са ни изпреварили. Амундсен се оказа първи на полюса. Чудовищно разочарование. Всички мъки и тежести заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път." Останал втори в надпреварата, Скот основателно е ужасен от това, което му предстои. На връщане загиват и четиримата от екипа му, с които достига целта. Последен с живота, запилян из ледената пустош, се разделя самият той. Намират го в разкрития спален чувал, притиснал до гърдите си дневниците - своя и на приятелите си. В тях се споменава и името Демитри Геров. Според морския капитан Валентин Златаров, президент на Националната морска асоциация за развитие, той е българин. При това негов прапрадядо по майчина линия.

Бащата на Валентин, капитан Анатоли Златаров, доста подробно е изследвал невероятната съдба на своя родственик. Подробности за живота му той научавал от негови близки и роднини. Първоизточникът на всички истории за покорителя на ледовете обаче е неговата майка. Тя с удоволствие ги разказвала на внуците си.
Родът на първия българин, тръгнал към Южния полюс, съвсем не е случаен. Неговият баща Иван е братовчед и съименник по фамилия на прославения общественик Найден Геров. Това е повод и за дребни неудобства. Кореспонденцията на единия често отивала при другия и обратно. Затова Геров, като по изтъкнат и както сам казва "по важен", предлага на родственика си да се представя с бащиното си име - Душков.

Иван Душков не е имал авторитета на своя братовчед, но също имал с какво да се хвали. По турско той не веднъж попадал в занданите, дори Захари Стоянов му дава една от своите ризи. Александър е едно от дванадесетте деца на Душков. Неспокоен дух в много здраво тяло, така го описват близките му. Обича природата, животните и най-вече кучетата. Любимото му се казва Осман, както най-хубавите екземпляри в Копривщица.

През 1902 година светът говори с възхищение за един човек: Робърт Скот. Англичанинът тръгва с кораба "Дискавъри" от Острова на път за Южния полюс. Битката с ледовете се оказва изключително тежка. Голяма част от екипажа заболяват от скорбут, кучетата се използват за храна. "Дискавъри" близо две години е в плен на ледовете. Освободен е и Скот и хората му се връщат, без да постигнат целта си.

По това време Александър учи във френския колеж в Пловдив и се опитва да научи всичко за Скот и експедицията му. Той е очарован от смелия изследовател. Авантюристът в него вече лудо бушува. Той катери околните непроходими скали. За него няма недостъпни върхове. Кап. Златаров разказва следната история, оцеляла през годините: Една вечер газта в лампата на Александър свършва. За да не безпокои близките си, той слиза от втория етаж по водосточната тръба, взема лампата от уличния фенер и заедно с нея пак обратно се качва по тръбата. На сутринта я връща на мястото й. Според друга случка в една зимна нощ майка му го намира заспал над книга до отворения прозорец. Мустаците му били покрити със скреж, а чашата вода до него - замръзнала. Подобна издръжливост на студ рядко се среща.

След смъртта на баща си, получили солидно наследство, Александър и брат му Душко тръгват за Англия. И двамата знаят френски, но добре се справят и с езика на Шекспир, който дълго и упорито са учили. Капитан Скот тъкмо се е завърнал и вестниците не спират да пишат за невероятното му приключение.

Но дори Островът се оказва тесен за широката душа на Александър. Душко, вече завършил ветеринарна медицина в Париж, остава в Лондон до края на живота си. Почива през 1942 година. Брат му обаче тръгва към Португалия. Там е красиво, Лисабон е страхотен град, но това не е достатъчно неспокойният дух на Александър да се кротне, а притежателят му да се отдаде на спокоен, да кажем семеен, живот. Непознатият свят го зове. Следващата посока вече е далеч от Европа. Геров се включва в експедиция, която ще изследва река Амазонка. В желанието си да стигне до нейните извори българинът прекосява Андите, воюва с индианците, разменя дреболии за късове злато. Някои от хората, с които тръгва, оставят костите си в джунглата. Това научават майката и братът на Александър от писмата му. Те идват рядко, но са твърде интересни. Последната вест е от Чили. Експедицията приключи, чете майката успокоена и дори не подозира, че голямата авантюра на сина й тепърва предстои. Скоро целият свят ще научи за нея.

***
Южният полюс се намира на континента Антрактида, на голо, обдухано от ветровете ледено плато. Разположен е на 2835 метра надморска височина. Дебелината на ледената покривка в района се оценява на 2700 метра, което означава, че скалната повърхност под ледената суша се намира приблизително на морското равнище.
Южният полюс е най-студената точка на планетата. Най ниската достоверна температура е измерена от руската станция "Восток" - минус 89,2 градуса по Целзий.
Географски Южният полюс е указан с малък знак и пръчка, забита в леда. Върху знака са изписани датите, на които Руал Амундсен и Робърт Скот достигат полюса.

Четете в неделя в "Стандарт": Ал. Геров сменя името си. Тръгва със Скот към Южния полюс

от Исак Гозес
Стандарт нюз
21.06.2013, 23:25

  Tweet