Досега в "Стандарт" разказахме за детските години и юношеството на Александър Геров Душков, един от участниците във втората експедиция на англичанина Робърт Скот до Южния полюс. Той е роден в Пловдив през 1878 година. Баща му е богат търговец, възрожденец, лежал е със Захари Стоянов в турските затвори. Самият Александър завършва френски колеж, от малък чете Жул Верн, Майн Рид, очарован е от Скот, чиято първа, макар и несполучлива експедиция до най-студената точка на планетата живо го интересува. Няма съмнение, че и той отрано е мечтал за ледения безкрай. Готвил се упорито. Катерил най-непристъпните скали, спортувал. Заминал с брат си за Англия, после за Португалия. Последното писмо до близките му е изпратено от Чили. Там приключва експедицията за изследване на река Амазонка, в която българинът се включва.

Всичките подробности за живота на Александър Геров Душков са внимателно събирани и проучвани от морския капитан Анатолий Златаров, далечен негов роднина. Те ни бяха предоставени от неговия син, също посветил се на морето - кап. Валентин Златаров.

Решил съм да стана моряк. Ще уча за корабен техник. Това пише до майка си Александър Геров. Писмото идва от Южна Америка. От някакво градче със странно име Валпарайсо. Възрастната жена чете още нещо, което кара майчиното сърце да изтръпне: След седемдесет и седем земетръса реших да замина с една гемия за Австралия. Ще чакам шест месеца да получа новини за вас и след това ще замина във вътрешността на страната или за Индия.

В писмото, изпратено вече от Сидни, тонът е възвишен, да не кажем тържествуващ: "Мили братко, моята мечта се сбъдна. Включен съм в експедицията на Робърт Скот, която тръгва наскоро към Южния полюс. Или ще се върна знаменит, или ще загина."

На 1 юни 1910 година Робърт Скот с кораба "Тера нова" се отправя към Антрактида. На 3 януари 1911 той влиза в залива Макмърдо и хвърля котва. До полюса има 1300 километра. Освен с кучета експедицията разполага и с малки кончета от Далечния изток, както и едно новост - моторни шейни. Скоро обаче чудото на техниката - шейните, се развалят, а кончетата не издържат на студа и глада и са избити. Остават 33-те кучетата, най-хубавото от тях се казва Осман, спомняте ли си, като повечето добри екземпляри в Копривщица. За четириногите се грижи Деметри Геров. Руснак, според Скот. В действителност обаче това е Александър. Той е взел дипломата за ветеринар на брат си и убеден в голямата си прилика с него, спокойно сменя самоличността си.

На 17 януари 1912 г. Робърт Скот заедно с още четирима души стъпват на Южния полюс. Радост няма. Защото 34 дни преди това там вече е бил норвежецът Амундсен. Връщането назад е катастрофа. Един по един спътниците на Скот умират. Той е последен. Поне така се смята, заради факта, че дневниците на останалите спътници са намерени в него. От мястото на гибелта му до спасителния хранителен склад го делят 18 километра. Преди да умре, изследователят е написал: "Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за нашите близки. 29 май 1912 година." Телата на Робърт Скот и другите двама от екипа му са намерени на 12 ноември 1912 г. Мястото е белязано с пирамида от лед и сняг и кръст, сглобен от ските му.

Къде е в това време Александър (Димитър) Геров.

Нека прочетем написаното от кап. Анатолий Златаров точно преди тридесет години: Геров и Мирз (англичанин, също отговарящ за кучетата, закупил 31 от тях) междувременно стигат до лагер номер 32, разположен в долната част на Бирдморски ледник на 84 градуса ширина. Това е най-южната точка, до която българинът е стигнал. По-късно той е изпратен в лагера "Един тон". Там е трябвало да изчакат връщането на Скот от полюса, за да го заведат обратно в базата. Определеният срок обаче минава и по нареждане на началника си се връщат отново в базата. В лагера "Един тон" обаче ги сполетява четиридневна буря. Остава им храна за един ден преход. Геров тежко заболява. По-нататъшната му съдба е неизвестна."

Според кап. Валентин Златарев Скот е бил много доволен от нашия сънародник, тъй като доста често споменава името му в своя дневник.

Той се позовава и на изследванията на баща си Анатолий, който никак не се съмнявал, че Деметри Геров всъщност е Александър, неговият далечен прароднина. Доводите: Писмото, в което той пише от Сидни, че е включен в експедицията. Приликата между двамата братя Герови, която е позволила да се подменят документите. Името на най-силното куче в екипажа - Осман.

След триумфа и трагедията на Робърт Скот и членовете на неговата експедиция през 1913 година "Тера нова" стига до Нова Зеландия. Оцелелите разказват за случилото се. През Втората световна война корабът се използва за доставки. През 1943 година той пътува до остров Гренландия, но е повреден от ледените блокове и потъва. Седемдесет години нищо не се знае за него, а век сред плаването му до Южния полюс - през 2012 година, забележителното корито е открито край бреговете на Гренландия. Намира се на около триста метра дълбочина и според експертите едва ли някога ще бъде извадено.

от Исак Гозес
Стандарт нюз
23.06.2013, 01:35

  Tweet