Името Елбрус предизвиква тръпка у хората, отраснали с хриптящия глас от издраните грамофонни плочи, който безспорно доказва, че най-добрите върхове са само тези,  по които никой още не е бил. Трийсет години след Висоцки на Елбрус явно са били мнозина и, както изглежда, още повече се канят да дойдат.

Ледници в гънките на застинали потоци лава под Елбрус

Недосегаеми за глобалното затопляне, снежните писти под европейския първенец са твърде вероятен домакин за част от стартовете на зимната олимпиада в Сочи през 2014. Но климатичните промени се усещат и тук. С постоянното топене на ледниците и все по-екстремните разлики в температурите и обема на валежите опасността от катастрофални лавини и други бедствия расте. За нарушаването на природния баланс допринася и все по-мащабното и зле планирано човешко присъствие в планината.

Елбрус се състои от два върха – западен и източен. С 5642-те си метра надморска височина кавказкият принц надхвърля с 832 м. алпийския си конкурент Монблан. Около Елбрус като верни велможи, обковани във вековни ледове, стърчат свирепите зъбери на Когутай, Чегет, Ужба и върха с прелюбопитното име Донгозагун Азау Гит Чигет Кара Баши, или Черният връх на гребена между Донгозарун и Азау. Клокочещи потоци и водопади се губят в сенките на гъсти гори. А по морените и вулканичните камънаци необезпокоявани прескачат турове – диви кози, които може да се видят само в Кавказ.

Гледките в комбинация с надморската височина буквално спират човешкия дъх още на горната станция на едноседалковия лифт. От нея нагоре към върха дори в разгара на лятото  се простират вечните снегове, по които пъплят мераклиите да покорят върха и неколцина сноуборд ентусиасти.

След края на военните действия в недалечна Чечения туризмът в руския Северен Кавказ бързо се възражда. Над 350 000 посещават района годишно и броят им постоянно расте според Амиран Замилов от дирекцията на Приелбруския национален парк.

От началото на 2007 долната отсечка на еднокабинната въжена линия за Елбрус се дублира от чисто нов кабинков лифт на "Пома".  В подножието на ски пистите никнат сергии, фургони-магазини и малки частни хотели. Долините под изваяните до съвършенство зелени склонове са безразборно наръфани и засипани със строителна техника, натрошени тухли, отпадъци и тем подобни симптоми на човешкото присъствие.

Разликата в името на страната всъщност е подозрително малка – само две букви. Елбрус е разположен в Кабардино-Балкария, една от руските републики във взривоопасния Кавказки регион. Държавната граница с Грузия следва хребета на планината. Това дава единственото що-годе приемливо оправдание за натворените от човешката алчност грозотии под Елбрус. Всяко противопоставяне с местните жители  тук придобива "политически облик", обяснява Замилов. Или по-скоро етнически: балкарските бизнесмени ловко играят с националистическата карта при всеки опит за прилагане на федералните закони.

Хусеин Соттайев, суров мъжага на 46 години, е собственик на "Когутай", едно от хотелчетата в подножието на седалковия лифт за връх Чегет.  Започнал преди 15 години със сергия за храна и напитки на същото място. А след това "тихо и кротко" сергията прераснала в  кафене и накрая - в хотел с 8 стаи. "Викали са ме в съда над десет пъти, но няма издадена нито една присъда", разказва Хусеин. Делата или се прекратявали, или се прехвърляли на други съдилища.Републиканската администрация в столицата Налчик демонстрира загриженост за опазването на околната среда, поне на думи. В процес на подготовка е амбициозна програма за анализиране и преодоляване на екологичните проблеми в републиката до 2022 г., твърди Сергей Цой от пресслужбата на новоназначения кабардино-балкарски президент Арсен Каноков. За реализация на програмата са нужни 52 млрд. рубли, или около 2 млрд долара, разяснява Цой, без да уточни откъде и кога ще дойде фантастичната за региона сума. Същевременно той внимателно избягва деликатната тема за незаконното строителство и липсата на комунални услуги като сметоизвозване в националния парк.

Всеобщата еуфория, или по-скоро истерия, обхванала Русия след решението на Международния олимпийски комитет да проведе зимните игри през 2014 г. в Сочи, се усеща и под Елбрус.  Според Цой пистите под върха са един от вариантите за високопланински стартове на олимпиадата. Високоскоростна транспортна шосейна връзка е почти в наличност – остава да се довършат около 60 км и един тунел, твърди Цой. Младият президентски чиновник, сътрудничил в миналото на Световния фонд за дивата природа WWF,  говори възторжено за строителен мегапроект, чиято реализация изглежда доста по-реалистична от амбициозната екопрограма – за застрояване на северния склон на Елбрус и създаване там на нов ски курорт. Затова през юни президентът Каноков и съсобственикът на "ИнтерРос" Владимир Потанин подписали меморандум. Според "Интерфакс" строителството щяло да струва 1 милиард долара. За очакваните приходи може само да се гадае. Явно олигарсите, също както дребните балкарски бизнесмени, вече протягат ръце към златния дъжд, който очакват за се излее от склоновете на Елбрус. Глобалната промяна на климата влиза в сметката: според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикуван през декември, 87 процента от пистите в Алпите ще загубят естествената си снежна покривка при очакваното покачване на средните температури с 2°C. А Елбрус е едва на половин ден път със самолет от Париж.

Дали сметката ще се окаже писана без кръчмаря знае само планината. Въпреки характерната за руските учени неохота да говорят категорично за глобалното затопляне специалистите от станцията за глацеологични изследвания под Елбрус признават, че през последните години ледниците в района губят рекордни части от масата си. "Глобалната промяна в климата се изразява в интензивни местни и регионални разлики", разяснява ръководителят на станцията Александър Олейников. И макар периодът до 2014 г. да е твърде кратък за каквито и да било осезаеми промени по отношение на ледниците, броят на мъгливите дни може спокойно да засенчи олимпийските планове в района, предупреждава Олейников.

Но мъглите далеч не са най-страшното оръжие, с което разполага Елбрус. "Тук не ви е равнина, тук климатът е друг", пееше Висоцки. Сриващите се една след друга лавини и каменни потоци са все по-малко поетична алегория и все по-честа реалност. Над 50 туристи са загубили живота си около Елбрус от 2002 г. до днес. През май лавина помела японски палатков лагер в подножието на върха, само по чудо без жертви. Скалите на Пастухов, край които бил разположен лагерът, са обичайна спирка за желаещите да покорят върха. Според Олейников в сегашните условия разполагането на палатки тук е вече много опасно.

"Докато преди условия за лавини имаше между декември и февруари, днес благодарение на промяната на климата опасността съществува практически през цялата зима", категоричен е Олейников. Освен това опасността става все по-коварна, непредсказуема, и застрашава не само катерачите. Не така щастливо се разминава неочакваната среща с лавина на група студенти, готвещи се да прекарат новогодишната нощ на 2005 г. Снежната стихия излиза от обичайното си русло и помита двама направо от прозорците на общежитието до изследователската станция.

Освен дължина кавказките ледници губят и дебелината си. Така те просто отпушват нови пътища за падащия сняг, обяснява промените в поведението на лавините Наталия Володичева от катедрата по криология и глациология на Московския държавен университет. Дали инвеститори, собствениците на нови туристически обекти, техните гости и клиенти, осъзнават какво ги грози? Над 100 000 долара е вложил в хотелчето си под Чегет Хусеин. По думите му инвестицията се изплаща, въпреки че туристи има само в продължение на  три месеца през зимата и два през лятото.  Перспективата да види поминъка си сринат и затрупан под лавината не притеснява балкарския бизнесмен. "Лавините не минават от тук – те падат встрани, пък и нали стрелят по тях!" Оказва се, че в този случай Хусеин разчита на държавните органи, чийто надзор инак всячески избягва – става въпрос за противолавинната служба, която е разположила оръдия в района и периодично обстрелва белите склонове.

Лавините действително минават встрани, но само когато са малки, потвърждава Володичева, която е посветила над трийсет години изследователска работа на елбруските снегопади. Постройките под Чегет са строени в опасната зона на т.нар. катастрофални лавини, предупреждава ученият. Катастрофални лавини се сривали под Чегет като по разписание всеки 10 години от 1934 до 1954 г. Последната подобна лавина паднала на 30 декември 1996 и само по чудо пощадила предпразничното множество. Предупреждението на планината остава нечуто. Съществуващите в момента предпазни мерки са напълно неадекватни, смята Володичева. Единственият хотел, който в момента разполага с ефективна защита, е издигнатият още през 1968 г. държавен хотел-мастодонт – пазят го новоизградените наоколо постройки, с горчивина отбелязва глациологът. "С промяната на климата във високите планини очакваме рязко покачване на лавинната опасност, като при това става дума само за катастрофални лавини!",  добавя Олейников.

Вулканичните чукари, покрити с ледници, и вековните гори под тях дават подслон на удивително многообразие от растителни и животински видове.  Смесените почви и главозамайващите разлики в надморската височина способстват за невижданото биоразнообразие край Елбрус. Освен турове и сърни наоколо сноват диви свине, лисици, вълци и чакали, а познавачите на планината свидетелстват за срещи с кафяви мечки и рисове. В небето кръжат редки кавказки орли и други грабливи птици. В парка са регистрирани 111 вида хвъркати, шест от които фигурират в Червената книга на Русия, както и редки представители на земноводните и влечугите. А в кристалните водоеми и потоци плува форел – червена есетрова риба.

В допълнение, климатът на Приелбрусието е характерен с необичайна прозрачност на въздуха и над 300 слънчеви дни средно на година .Заради всичко това Елбрус действително си заслужава да се види не само от самолет. А вечер, когато ярката лунна светлина се отразява в снежните склонове, около масата се лее искрящо вино и се редят кавказки тостове, човек без да иска си затананиква припева: "Оставете ненужните спорове, всичко вече отдавна доказах – най-добри планини са онези, по които все още  не си бил; по които никой още не е бил."

Павел П. Атонов
в-к Дневник, 16 август 2007

  Tweet