"Ако не ви стиска, по-добре не се качвайте на лодка", казват старите ветроходци. В морето глезотиите не са позволени. Покоряването на океаните означава не само страхотни спомени, но и много безсънни нощи и неудобства. Архитектът Васил Беязов е прекосил няколко морета и знае всичко това прекрасно. Той и екипажът спят на смени, но затова пък блаженството, когато с чаша хубаво вино се наслаждават на безкрая, не може да се опише с думи.
Но за това по-късно. Преди да разлистим бордовия дневник на една яхта, ще се пуснем по бързеи, реки и скоростни потоци с кану-каяк или водно буги. Ще ви залее мощна водна струя и докато се чудите дали сте ужасен, ще поискате отново да се понесете по вълните. Колко ще ви струва това? Повече желание, отколкото пари. Как се учи да кара сърф за филма "Прогнозата" ще ни разкаже актьорът Стефан Щерев, а гласът на Джетро Тъл - Иън Андерсън, ще разкрие само пред "Новинар" защо си пада по люти чушки.
И понеже е лято, но не всички са на море, ще ви заведем на един басейн, където се тренира аквафитнес. Накрая ще си припомним скандалите около първите бикини и след суетата отново ще се върнем в суровите морета.
Време е Васил Беязов да ни разкаже за своите пътешествия по вода.

в-к Новинар, Събота, 25 Август, 2007 г.

***

Български архитект гони мечтите си в открито море
Васил Беязов проектира луксозни курорти в Карибско море и се готви за нова експедиция

Историята на Васил Беязов започва в деня, в който погледнал мечтата си право в очите и я приел като неизбежна съдба. Питам се: кога за първи път е пожелал да стигне отвъд познатия хоризонт и точно така, висящ над вълните, да се омайва от чувството на свобода. Струва ми се, че морският вятър го е обвял още като студент във ВИАС, когато е записал начален курс по ветроходство. Преди да са минали и десет години, сега той е едва на 34, вече има зад гърба си хиляди морски мили. Най-ценното са невероятните му преживявания, спомените от различни острови и хора.

След дългото странстване по моретата преди няколко месеца Васил акостира на софийската улица "Иван Асен". Пътешественическият му дух има нужда от дом. "След 5 години скитане из този необятен и шарен свят, реших, че ще ми бъде интересно да усетя родната действителност, вече пречупена през всичко видяно и преживяно през тези необикновени години. Пък и в днешно време е толкова относително къде се намираш физически. Ето аз в момента работя по поръчки за Карибите, карам една професионална специализация в Германия и не съм се отказал от плановете си за участие в някоя от големите презокеански регати. И всичко това е възможно и тук, където са семейството и приятелите." Ето че дори и в архитектурата българинът смята да опъва платна, носени от мачти. Кара мастер програма за мембранни конструкции, за да може да създава форми и пространства, вдъхновени от свободата на морето и вятъра.
Преди да се озове в добре познатия си свят, Беязов преплава доста океани и морета. Не е нужно много, за да се случи това, освен кураж и страшен късмет. Като архитект трето поколение сигурно не му се е налагало да търси невероятното. Съвсем лесно би могъл да се подреди в сянката на семейната традиция. Но Васил Беязов само с опита си от Българското Черноморие и участие в няколко ветроходни състезания поема риска и започва осъществяването на една мечта. Без да знае какво го очаква, Васил напуска родното море и

се впуска в страхотно морско пътешествие

Заедно с приятеля си Милен пътува със своята 7-метрова яхта, полско производство. Кръщава я "Герена" заради любимия отбор "Левски". Вместо друго женско име той взима това на стадиона. С лодката те плават от Истанбул през Дарданелите, където по думите му: "Tрафикът на кораби е зверски. Минават като по булевард "Цариградско шосе". После с добър попътен вятър преминават през Средиземно море, покрай Реджио ди Калабрия , който е на върха на Ботуша. Оттатък е Сицилия, наслаждават се на Барселона и пресичат Атлантика. "Невероятно е да се носиш в тихата нощ и да се чува само плясъкът на водата. Според плана осъмнахме пред небезизвестния силует The Rock-Скалата, маркираща входа на Гибралтар откъм Средиземно море. И най-вълнуващото беше, че отпред се виждаше хоризонтът не на кое да е море, а на самия Атлантик." Ето ги в океански води. С опънати платна

само за 17 дена и 20 часа изминават разстоянието от 2200 мили

между островите Зелени нос и Карибско море и стигат до целта - остров Сент Мартен от веригата на Нидерландските Антили. Според него много може да се говори за едно трансатлантическо плаване:
"То е просто едно пътуване в безкрая, едно докосване до вечността - спомня си българинът. - Така е било винаги, хилядолетия наред, откак тоя свят съществува. Та затова понякога се чудиш, няма ли в следващия момент на хоризонта да изникне някой от корабите на Колумб."
Така се появява книгата му "Чувството за свобода", написана от непосредствените впечатления, изпращани като имейли отначало само до някои приятели. В края на пътешествието обаче листът на получателите вече бил с 300 имена.
После живее и работи като архитект на острова две години. Проектира главно луксозни курортни комплекси и за кратко време получава водеща роля в няколко от най-големите проекти за региона. Тези ангажименти продължават и до днес, вече изпълнявани от семейната фирма в София. Но работата не го отказва от морските пътешествия. Дори напротив

Когато живееш в Карибите, си някак на един кръстопът

Тихият океан е наблизо, усещаш го, вика те при себе си. И така в началото на 2005 година идва ред на ново още по-предизвикателно морско приключение. Този път вече са тричленен екипаж и с нова 30-футова спортна яхта, колкото авангардна като дизайн и технологии за управление, толкова и спартанска като условия за живот. Създадена в Австралия с мисълта за големи скорости и състезания, 'Push The Tempo" е единствената от общо 11 сестри-близнаци, която се е подвизавала в Северното полукълбо. Именно нея Васил и другият основен член на екипажа и запален ветроходец, братовчед му от Ню Йорк Димитър Димитриев, успяват да купят от Англия. Запазил е името й, защото съвсем точно отговаря на начина му на живот - да се живее интензивно, да се ускорява темпото.
Второто пътешествие на Васил Беязов не е просто синьо море, да се пробваш да ловиш екзотични риби, да се наслаждаваш на танца на делфините сред вълните, да отбелязваш в бордовия дневник кога си преминал Тропика на Рака. Замислено е като "Българска презокеанска кампания Бора 2005". Екипажът на Push The Tempo си поставя за цел да участва в една от най-големите регати в света, тази от Ел Ей до Хаваите. Стогодишната й история я прави класика в спортното ветроходство.
Но щастието невинаги е на страната на смелите. Липсата на спонсори отлага тази мечта за по-благоприятно време. Все пак екипажът на Push The Tempo е

развявал българския флаг в четири други големи регати

в Карибите. ''Атмосферата около тези състезания е крайно вълнуваща, в спортните класове участват какви ли не знаменитости на борда на своите най-нови ултрамодерни играчки с професионални екипажи, особено приятно е чувството да станеш част от този своеобразен керван."
"Когато състезателният период в Карибите е зад гърба ни, поуки от него колкото щеш. Той ми костваше доста усилия и излезе доста по-скъп от предвиденото, а резултатите съвсем не са вдъхновяващи. Но не ме разбирайте погрешно, аз съм удовлетворен от него, извървяхме голям път напред и тоя спорт ме привлича все повече", разказва Васил Беязов, докато крои планове за нови експедиции.
Оттук нататък започнала една друга приказка. С Push The Tempo тричленният екипаж се отбива за кратка подготовка в Тринидад - някогашния пиратски рай. После

пресичат Панамския канал и след това тръгват по пътя на кокосовото мляко

Галапагос-Маркизите - острови, в които е бил влюбен и Гоген. Стигат до Френска Полинезия с Таити, Бора Бора, Атолите, където се отглеждат във ферми скъпоструващите черни перли. Задминават и островите Кук, Нюе - малък остров държава, който има 1200 поданици и никакъв туризъм. Пресичат Тонга - Фиджи и така чак до крайната цел - Нова Зеландия.
Така Васил Беязов преминава хиляди мили празен океан, само вода и небе и достигайки до островите. На някои от тях почти не е стъпвал човешки крак, а той изпитва чувството за "една безкрайна отдалеченост". Но и в океана можеш да срещнеш хора. Така се запознава с Мариетка - жена на неопределена възраст, около 40г., от Словения, която плава сама с 24-футова яхта (по-малка от "Герена") с едно куче и една котка. Тръгнала от Европа преди 4 години. Занимава се с компютри, говори перфектно английски, френски и немски и се радва на голямо внимание от останалите лодки. Но не само словенката има морски истории в запас.

Българинът също е преживял доста екстремни моменти

"Осъмнахме пред входа на лагуната, а атолът се казваше Kauehi. Входовете на тия атоли често са доста тесни 100-200 метра, а някъде и по-малко и преминаването, особено когато ти е за първи път, е доста стряскащо премеждие. Течението е страхотно, ако не го изчакаш да обърне в твоята посока, няма влизане и съответно излизане. На самия вход е пълна бъркотия, от рязката промяна в дълбочините и скоростта на водата се вдигат едни хубавички сриващи се вълни с нереални размери и пяната и маранята от пръските те обгражда отвсякъде. Навлизаш предпазливо уж бавно с 2-3 възела, но към това като прибавим и 5-6 от течението, всъщност летиш с шеметна скорост към плитката лагуна вътре и тръгнеш ли, няма връщане. Чувството е доста екстремно. Всичко става за секунди. Като преминеш, изведнъж яхтата не помръдва. Просто е поразително."
Това уникално пътуване продължава 8 месеца. А яхтата Push The Tempo преодолява над 7000 морски мили в Пасифика. Васил се състезава с нея няколко месеца в тези морски ширини и накрая я продава на един австралиец. За него плаването сред непознати места става част от живота му, а професията му на архитект прави всичко това възможно. Намира начин да ги свърже.
В Нова Зеландия Васил Беязов отново, както на остров Сент Мартен, изпраща до архитектурните фирми CV-то си на електронните им адреси. Започва работа в голям офис в Wellington, където е сред позната за него обстановка, заобиколен от купища чертежи, компютри и плотери в същото битие, както на "Иван Асен" в София. Работи там близо една година и от няколко месеца отново си е у дома в България. Но не е забравил мечтите си. Този път той иска да види планините, да отиде до Южна Америка, толкова е богат светът. Разбира се, никога няма да се откаже от морето и лодката, а пътуването е свобода, в това не просто ни уверява Васил Беязов, но и го доказва.

Нели Цонева
в-к Новинар, Събота, 25 Август, 2007 г.

  Tweet