Предисторията на организирания туризъм в България е свързана с пътувания до Божи гроб в Ерусалим, с поклоненията в Рилския манастир на търговци, пътуващи от Беломорието за Дубровник, Виена и Будапеща, които преминават през Разложката котловина и ползват местни водачи от с.Добърско, с уроци сред природата на даскал Бачо Киро Петров, с излети на членуващите в клуб "Весела България" към читалище "Славянска беседа" и създатели на Урвич клуб.

 
На 27 август 1895г. на Черни връх е учреден клуб на българските туристи по покана на Алеко Константинов - виден български общественик, демократ, юрист, писател.
 
Поканата е публикувана във в."Знаме", бр.99 от 23 август с.г. с адресат - любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол, социална принадлежност. Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в най-ценни морални добродетели. Поради убийството на Алеко движението заглъхва, за д се възроди отново през 1899г./23 август/ в Първо българско туристическо дружество "Алеко Константинов".

 
Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност.В първите години на 20 век туристическите клонове в страната се множат. Учредява се Юношески туристически съюз, към който се изграждат детски подготвителни чети. За разрастването и развитието на организираното туристическо движение спомагат отношението и съдействието на държавни институции, Министерство на железниците, Министерство на народното просвещение, читалища, лесничейства, кметства, военни и др. Въпреки пречките и трудностите свързани с политическите събития - Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, туристическите клонове продължават да водят с прекъсвания организационен и културен живот. Смяната на един обществен строй с друг безусловно оказва влияние върху числеността, но не и върху идеалите и целите. Възпитанието на туристите в етични и естетични ценности характеризират движението до днес.

 
Няколко са етапите на развитие:
 
Първи етап: /1895-1944г./
 
Характеризира се с учредяване на нови клонове, с утвърждаване на туристически дейности: като залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС, ЮТС и дарители. Полага се началото на алпинизма и пещерното дело. Организират се туристически походи. Правят се зимни алпийски изкачвания и траверси на планински върхове у нас и в чужбина. Създават се планински спасителни отряди. създават се и първите туристически хорове. Издават се списания, вестници, пътеводители. Изнасят се беседи, устройстват се художествени и фото изложби.
 
Втори етап: /1944-1956г./

 В началото на 1945г. БТС и ЮТС се обединяват в Народен туристически съюз, съвместно с БАК и БСС. Преименува се печатния орган от "Български туристи" на "Народен турист". През 1946г. се създава НФС, в който са включени НТС, НСГС и НКМС, НТС става ЦТК, а БАК - секция на НФС. Туристическите дружества, с материалната си база стават секции към физкултурните дружества. През 1948г. НФС се преименува във ВКФС. През 1950г. ЦТК към ВКФС се преименува на Реп.секция по туризъм, а БАК - Реп.секция по алпинизъм. Периодът се характеризира със запазване на дружествения организационен живот, въпреки структорните промени, с полагане началото на екскурзионното летуване, с изграждането на Централна алпийска школа "Мальовица". За първи път се провежда националния туристически поход "Ком-Емине" /1953г./който е част от днешната отсечка на маршрут Е-8. Проведени са първите състезания по ориентиране /1954г./, гребен поход по р.Дунав -ТИД. /България участва в сдружението ТИД, който България от 1966г. /
 
Трети етап: /1957-1989г./
 
Републиканските секции по туризъм и по алпинизъм се отделят от ВКФС и отново се обединяват в БТС като продължители на делото на първооснователите, с туристически дружества, наследници на клоновете на БТС преди обединението с НФС. Масовизира се движението, като се обхваща все по-голям брой участници от всички възрасти. Излиза списание "Турист" /продължител на сп. "Български турист", "Народен турист" и на "Млад турист"/. През 1959г. започва издаването на в.Ехо, създава се хор "Планинарска песен" с който се полага началото на организирано туристическо хорово пеене, издава се "Малка туристическа библиотека" с богати географски и исторически характеристики и туристически маршрути. През 1966г. за първи път се организира фестивал на туристическите филми, който се провежда през 2 години във В.Търново - старата столица на България. За първи път български ориентировачи участват в купата на ИОФ през 1972г. През месец май същата година се организира първи празник на туристическата песен. Създават се школи за обучение на кадри по туризъм, ориентиране и воден туризъм. За първи път се организира Републикански поход "По стъпките на апостола на свободата Васил Левски"/ от Пазарджик до Ловеч/. Организират се височинни алпийски експедиции в Памир, Алпите, Хималаите. През 1984г. българска алпийска експедиция изкачва вр."Еверест", където Христо Проданов постига световен рекорд, по югозападния му гребен, без кислороден апарат, а Н.Петков, К.Досков, Ив.Вълчев и М.Савов правят пълен траверс на върха. Провеждат се десетки спелеоекспедиции в страната и в чужбина и прониквания в най-дълбоките пещери и пропасти в света, с голям принос и постижения. В периода се строят множество хижи с финансова подкрепа на държавните институции. Създават се федерации по туристическите дейности и спортове-туризъм, алпинизъм, спелеология, защита на природата и ориентиране.
 
Четвърти етап: - След 10.11.1989г.

 Рязко намалява и спира финансирането от държавата. Намалява броят на членуващите в туристическите дружества, застаряват кадрите, разрушават се или се разграбват хижите, стопанисвани от БТС. Младите предпочитат града. В последните години на ХХ и началото на ХХІ век хората, преосмислили ценностната си система, отново търсят близостта на планината. Усъвършенстват се традиционните дейности, като приоритетни са пешеходния туризъм, маркировката и стопанисването на материалната база. Хижите са 219, маркираните пътища от българските отсечки на Европейските пешеходни маршрути Е-3, Е-4 и Е-8 са около 2150 км. Създават се еко-пътеки, информационни центрове в подстъпите на планините и в големите туристически центрове. Обновено е движението "100 национални туристически обекта". Обновени са взаимоотношенията със съседните балкански държави по отношение на съвместни дейности, прояви и участия в програми.
 
Бъдещето на Българския туристически съюз при новите условия е обозримо. БТС има своите дълбоки корени и традиции, изграждани в продължение на 112 години. Естественият ход на глобалните световни събития, безусловно дава своя отпечатък върху цялостното му развитие, но в основата си организирания туризъм си остава високо благородно, хуманно, родолюбиво и природолюбиво движение. БТС дава своя принос за реализиране националната политика за опазването на околната среда и на културно-историческото наследство. Популяризира ги в цял свят, като използва различни нови форми, съвременни средства, способи и технологии, привличайки все-повече млади хора.
 
Алеко Константинов е патрон на Съюза.
 
БТС е доброволно, независимо, непартийно и неправителствено сдружение за социален отдих, за спортно-туристическа, културна, родолюбива, природолюбива и екологична дейност.
 
Основната цел на БТС е да подпомага развитието на гражданското общество и демокрацията в Република България в областта на социалния туризъм, като създава условия, предлага възможности и услуги за:

 Упражняване на туризъм насочен към активен отдих;
 Развиване и насърчаване на различните видове и форми на туризъм, планинарство и други туристически дейности;
 Стимулиране на ориентирането, алпинизма, спелеологията и новостите в спортно-туристическата област;
 Българският туристически съюз разполага общо с 410 обекта, като 219 от тях са хижи с 13 062 легла, заслони-26 броя с 283 легла, домове-33 броя с 2394 легла, 33 туристически спални с 1296 легла, къмпинги-13 броя - 383 легла.

КРОСС
27 Август 2013 | 09:46

Прочети цялата статия тук
http://www.cross.bg/tyristicheski-tyrizum-bulgariya-1373826.html#ixzz2dHI9NLjB

***

Излет до Черни връх през 1894г.

Спомени на Димитър Илков, един от участниците в първия излет до Черни връх, организиран от Алеко Константинов през август 1894г. Те са записани от писателя Бончо х.Бонев, син на участник в излета - Георги х.Бонев.

"Пиша тия бележки по спомени от баща си,покойния Георги х.Бонев,един от участниците в излета,и по бележките на Димитър Илков,също участник в излета,който има любезността да ми даде ценни сведения.

Групата от писатели,сътрудници на списание "Мисъл",начело с редактора му д-р Кръстьо Кръстев, в която се числеше и Алеко Константинов,можем да сметнем за родоначалница и вдъхновителка, на туристическото движение в България.В тази група участва и Иван Вазов,певецът на нашата природа,който е участвал в излета през август 1895г.до Черни връх.

Тези поети,писатели и учени,изобщо хора на интелекта се срещат на литературни четения и семейни забави, в домовете на д-р Кръстьо Кръстев,Стоян Михайловски,Никола Начов,Георги х.Бонев(син на известния х.Боне Петров) и др.,между тях съществува атмосфера на сърдечно приятелство и другарство.

Един ден Алеко казва:"Приятели,защо само немските учители и техния пастор,ще ходят на коне до Витоша,а ние ще седим като диванета и ще гледаме отдалеко,без да ходим в планината,без дори да умеем да се радваме на красотите й."

Компанията решава да направи излет до Черни връх-преподавателите в Първа мъжка гимназия:Димитър Илков(география),Никола Висковски(литература)д-р Никола Червениванов(химия,по късно кмет на Русе),Разлогов(български език),Бъчваров(физика,по късно професор).Те отиват да поканят д-р Кр.Кръстев,който преподава в гимназията философия.В дома на редактора на "Мисъл"се намира Георги х. Бонев,който също изявява желание да участва в излета,както и г-жа Радка Кръстева.

Алеко предлага да тръгнат от Владая.В събота, през август 1894г.,те се събират в къщата на един кръчмар от Владая,всички пристигат с файтони.
Участниците в излета са:Алеко Константинов,Никола Висковски,Георги х.Бонев,д-р Кръстьо Кръстев,Радка Кръстева,Димитър Илков,д-р Никола Червениванов,Христо Олчев(книжар),д-р Б.Боев(по късно професор).

Правят си снимка за спомен от първия туристически излет до Черни връх,а г-жа Кръстева е първата българка -туристка.

В планината срещат група младежи и девойки,селяни,тръгнали да берат малини.

Баницата на г-жа Кръстева и малините, са част от богатия обяд по време на екскурзията.

Публикувано от Diana Kolarova
http://dianakolarova.blogspot.com
в понеделник, януари 24, 2011