През лятото младият български ски скачач Владимир Зографски и голямата звезда Томас Моргенщерн се засекли на тренировки на шанцата в Австрия. Българинът искал да види какво може и поискал да скача от стартовата позиция на австриеца. Направил същия резултат като австриеца, но за да се увери, че е стойностен, все пак попитал Моргенщерн: "Извинявай, ама във форма ли си?". "Досега мислех, че съм", отговорил олимпийският шампион от Торино.

Владимир Зографски по време на официалното откриване на третото издание на програмата "Научи се да караш ски", фотография © SKI.BG

Тази история донякъде обяснява защо 17-годишният Зографски успя да стъпи здраво в световния елит на ски скоковете въпреки загубените традиции на този спорт и липсата на нормална шанца в България. В момента той е един от двамата най-успешни състезатели в българските ски заедно със сноубордистката  Александра Жекова и по традиция резултатът е в голяма степен плод на здравата работа на родителите.

Зографски загатна за своя потенциал сред мъжете и показа огромен скок в развитието си още миналото лято, когато зае пето място на състезанието за Гран при (равностойно на Световна купа през зимата) на изкуствена настилка в Куршевел (Фр). Тогава той остави зад себе си утвърдени лидери като олимпийския шампион Симон Аман, Мати Хаутамяки, Том Хилде и Михаел Ноймайер. Във втората по сила Континентална купа дори завърши на пето място в крайното класиране за сезона. Тогава специализираните сайтове и световните медии, които следят внимателно ски скоковете, започнаха да го наричат новото дете чудо.

Раждането на този успех идва традиционно за българските ски - бащата, бивш състезател, успява да предаде знанията на децата си и да ги формира като спортисти. Владимир Зографски израства покрай шанците на Боровец и още като дете подскача вкъщи, имитирайки баща си. Известно време тренира футбол, но после тръгва по стъпките на баща си Емил. Първото усещане към полета прави на специален тренажор, изработен от баща му. Зографски-старши връзва децата си с ластици за касата на вратата, така че да висят във въздуха в характерната за ски скоковете поза.

Още на 9 години Владимир прави скок от шанца с изчислителна линия 90 м, на 10 вече се пуска по 105-метрова шанца, което е прецедент за историята на българските ски скокове. Емил и съпругата му Диана дават всичко от себе си за развитието на синовете си. По-малкият Мартин също тренира ски скок и миналата година спечели състезание за деца в Германия, след като ден преди заминаването беше свалил гипса от счупените си китки, вследствие на падане на остарялата и опасна 40-метрова шанца в Боровец, единствената действаща у нас в момента.

Владимир също е имал неприятни моменти, като един от тях налага промяна на правилата в Континенталната и Световната купа. Той е само на 11 и дебютира за Континентална купа, но пада още на засилката в Лауша (Германия) заради неравност по следата. Световната ски федерация по-късно взема решение да не допуска скачачи под 14 години в състезания от двете най-реномирани вериги по ски скокове. Владимир и Емил обаче не се спират и хлапето печели медали и грамоти в надпревари за деца. Най-престижните му класирания са шесто (2006) и две девети места (2004-2005) на световното ученическо първенство в Гармиш Партенкирхен, победа и второ място на турнира за купа "Лотус" (неофициално световно първенство за деца) в Полша (2007-2008). Когато правилата разрешават, той участва и на стартове за купата на ФИС и Континентална купа, като винаги е най-младият на шанцата.

Поради липсата на база за подготовка у нас Зографски-старши редовно прави лагери по чужбина. На един от първите лагери покойният Богдан Норчич, който е един от най-успешните словенски скачачи и треньори, вижда Владимир да прави имитационни скокове и казва на бащата: "Това дете е перфектно в позицията си във въздуха. Много батковци биха му завидели." Владимир пък получава съвет, който запомня завинаги: "Ако искаш да скачаш добре, не трябва да ядеш пържено и намали месото. Яж само риба и малко пилешко." Диетата на ски скачачите е пословична, но тийнейджърът няма проблеми с ограниченията, приема ги като задължителна част от професията си. Сам си налага забрани дори за любимите сладки неща. Всичко е в името на ски скока и реализиране на огромния потенциал, с който разполага.

Съветите, които Зографски получавали от чужди специалисти през годините, често са били основната опора в трудни моменти. В началото на кариерата Зографски среща много трудности от всякакво естество и, разбира се, и доста скептици. Първоначално семейството финансира само този своеобразен проект, заедно с помощта на приятели и техните фирми. От четири години Българската федерация по ски пое издръжката по подготовката, а след като влезе в топ 30 той получи правото на пълна издръжка от международната федерация за участие в състезания.

Първите успехи при мъжете тази зима показаха, че всичко случило се до момента не е случайно и че усилията не са били напразни. Дори историята с Моргенщерн през лятото. Едно от първите сериозни предизвикателства беше да прекъсне 20-годишната суша на България в печеленето на точки за световната купа. Това се случи в средата на декември, когато завърши 28-и и 23-и на шанцата в Енгелберг (Швейцария). Последният български скачач, който успя да го направи, беше Владимир Брейчев.

Еуфорията се разрасна и стигна апогея си по време на престижните турнири от веригата "Четирите шанци". В Оберстдорф реализира най-добрият си резултат в старт от световната купа - 16-и. Преди него Брейчев единствен и само веднъж е успявал да направи по-добро класиране - 14-и в първия ден на 1988 г. в Гармиш Партенкирхен. Двадесет и три години по-късно Зографски се доближи до постижението, след като елиминира в директен дуел по "системата нокаут" носителя на Световната купа и победител в "Четирите шанци" от сезон 2005-2006 Якуб Янда от Чехия. При много тежки условия, които наложиха отменянето на втория кръг, Владимир се класира 19-и и даде заявка за място в топ 15 в крайната подредба на турнира.

Зографски обаче продължаваше да бъде недоволен след всеки свой опит. "Ние не участваме в състезание, за да бъдем в топ 30, да вземем точки. Искаме да сме между най-добрите, поне в първата десетка", казва винаги Емил Зографски. Само допреди няколко месеца подобни изказвания на бившия национал и многократен държавен шампион се приемаха с насмешка от неговите български колеги. Емил обаче винаги е вярвал, че първородният му син има необходимите качества и отлична техника за големи постижения.

Специализираните медии определят Владимир Зографски като една от бъдещите големи звезди в този спорт заради възрастта и упоритостта му. "Казват ми, че съм звезда, но аз не се чувствам така. Все още нищо не съм направил. Ако някой ден спечеля състезание за Световната купа, може и да стана звезда", контрира българинът, чието представяне е свързано и с някои разочарования от дисквалификации. На състезанието в Инсбрук той даде най-доброто си класиране в квалификация – 13-и. Това му осигури "по-лек" съперник за първия кръг на състезанието - австриеца Томас Дитхарт. Българинът направи силен скок, който щеше да го изпрати на 19-о място преди вторите опити. Но беше дисквалифициран заради това, че е използвал по-дълги ски от разрешените. Оказа се, че българинът е бил с 200 грама по-лек от традиционното си състезателно тегло и е трябвало или да изпие например една чаша вода преди скока или да използва по-къси ски. Друг е въпросът, че той има два чифта ски с еднаква дължина.  От "презастраховане" Зографски беше с близо 2 кг по-тежък в квалификацията в Бишофсхофен и завърши 24-и, което му отреди по-труден противник в "дуелите". По-рано през сезона беше дисквалифициран заради проблем с екипировката, който баща му обясни така: "Заради ниските температури ластикът на екипа беше замръзнал и не функционираше според изискванията."

До края на сезона Владимир има още няколко важни старта – световното за младежи в края на месеца в Естония, първенството на планетата за мъже в Осло (преди две години премина квалификацията на малката шанца в Либерец) и няколко участия в световната купа, където целта му е да завърши в топ 30 на крайното класиране. Но както често казва Емил Зографски: "Ние не искаме да сме част от елита, а да сме номер 1". Ръкавицата на Моргенщерн е хвърлена.

Иван Чешанков
в-к Капитал
14 яну 2011, 15:18