Френският зимен център Гренобъл приема 10-ите зимни олимпийски игри през 1968 година. Французите са се подготвили добре и са изпълнени с радостни предчувствия за собственото си представяне. 25-годишният любимец на местната публика Жан-Клод Кили се намира в невероятна форма. Печели световната купа през 1967 и 1968 година, доминира на световното в Портильо (Чили) през 1967, няма равен в спускането.

Популярността на Кили се простира далеч извън спорта. Той прекарва нощите в компанията на ярки представители на парижкия бомонд като певицата Далида и актьора Ален Делон.

Животът му на плейбой е запечатан и в документалния филм "13 дни във Франция", в който участва заедно с друга голяма френска звезда - рок певеца Джони Холидей.

Мечтата на Франция е любимецът й да спечели три златни медала, с което да се изравни с легендарния Тони Зайлер.

Единствената пречка пред Кили е сънародникът на Зайлер Карл Щранц, който е много силен в слалома. Французите се надяват на римейк на 1965 година, когато Щранц е унижен в коронната си дисциплина от Кили пред родна публика в Кицбюел. Олимпиадата в Гренобъл започва по график. Кили безпроблемно печели спускането и гигантския слалом. Остава само слаломът на 17 февруари. И до днес случилото се тогава остава обвито в гъста мъгла, каквато между другото е имало и на пистата. Историята, разказвана по различен начин от французите и от останалия свят, дори бе включена във филм на "Дискавъри ченъл" за най-големите измами в историята на Олимпийски игри. Най-бърз от всички в първия манш е Карл Щранц, следван от Кили. Във втория Щранц не се представя добре - пропуска врата и след това подава сигнал, че пътят му е бил пресечен от загадъчен мъж в черно. Смята се, че това е бил местен полицай. Разрешават му втори опит. Този път Щранц е достатъчно бърз и е обявен за победител. След шестчасови дискусии обаче комисарите излизат с друго решение. Във Франция Щранц е наречен мошеник. Обвиняват го, че си е измислил загадъчния мъж, за да прикрие, че в действителност е пропуснал врата №21. Австриецът е дисквалифициран, а Франция празнува с Кили.
След Олимпиадата французинът се отказва от аматьорския спорт и става професионалист. Прави впечатляваща кариера на рекламно лице. Рекламира почти всичко - часовници, минерална вода, ски екипировка.

Участва във филми, пише две биографични книги

През 1969 година се установява да живее в Женева. Основава кампанията Veleda-Killy. През 1982 година получава швейцарски експортен Оскар. В края на 80-те е поканен за съпрезидент на организационния комитет за игрите в Албервил през 1992 г. Влиза в ръководството на Amaury Sport Organization, под чиято шапка се организират големи спортни прояви като "Тур дьо Франс" (на който е председател на борда на директорите) и ралито Париж-Дакар. Член е на МОК от 1995 година. През 1996 година става член и на борда на директорите на "Кока Кола" - могъщия спонсор на олимпийското движение. Вдовец е с три деца.

Eдин очевидец разказва: Французите гледаха него и си тръгваха

Сред малцината българи, проследили на живо олимпиадата в Гренобъл, е популярният владаец Григор Дачев. По това време той е във Франция, за да се обучава в заводите на Рено за сглобяването на небезизвестното през 70-те Булгаррено. "Олимпиадата беше организирана фантастично. Пресцентърът особено ме впечатли. По това време на пазара едва бяха излезли цветните телевизори, а пресцентърът бе пълен с такива. Особено впечатление ми направи невероятният национализъм на французите. Жан-Клод Кили беше истински бог за тях. Не мога да забравя старта в спускането, който той спечели. На финала в местността Шамруз, която напомня на котел, се бяха събрали около 200 000 зрители. Кили се спусна с №8. След него имаше още състезатели, но публиката просто си тръгна. Не им беше интересно, бяха видели най-важното - как финишира Кили. Изпитах неудобство и останах до края. Друг случай - бях в залата по фигурно пързаляне. На леда излезе една фантастична фигуристка. Започна изпълнението й. Изведнъж всички глави се извърнаха настрани и никой не гледаше изпълнението й. Някой беше казал, че Кили е дошъл в залата. Много шум се вдигна около победата му в слалома, отчасти и защото домакин бе Франция. В пресцентъра непрекъснато въртяха кадрите с пропуснатата врата от Щранц. С помощта на техниката доказаха, че мъжът, когото той обвини, че му е попречил, е бил на 16 м от него.

в-к 7 дни спорт
Петък, 10 Февруари 2006

  Tweet