Скиорите, израснали по северните и западни склонове на Витоша или най-общо казано, около трамвайната линия за Княжево, са преминали през клубове, секции, дружества, сливания и разделяния с много и най-различни имена, като "Момина скала", "Витошки скиор", "Ски-клуб", "Борислав", "Единство", "Христо Ботев", "Гранит", "Ударник", "Строител", "Текстил", но най-трайна и най-ярка е скиорската следа, оставена с името "Славия".

Среща на поколенията: /от ляво на дясно/ г-жа Антоанета Златарева - двукратна балканска шампионка, носителка на всички възможни купи по ски у нас; г-н Стефан Златарев - алпийски шампион, национален треньор и виден спортен деец; Стефан Златарев-младши - национален състезател по ски; Боряна Златарева - многократна национална шампионка и носител на купа България, национална състезателка по ски; г-н Борис Златарев - заслужил треньор, основоположник на съвременната алпийска ски школа;

Още в първите години след създаването си, най-старото спортно дружество у нас има свои участници в началните прояви на скиорското движение: Борис Русев, Асен Бобевски, Асен Дишков, Христо Тодоров... Сред тях, не на последно място, са и представители на хор "Славия", водени от футболиста Димитър Манолов (Боянската мечка).

Официалното начало на организирания ски-спорт в "Славия" е от създадването клуб "Витошки скиор" към дружеството. Първите ни състезатели са се събрали още в далечната 1934 г. и с общи усилия са положили основата на поредицата успехи на "белите" скиори. Ски клуб "Славия" е клубът с най–стари традиции в организираното ски движение в България. В историята на „Славия” и тази на Българската федерация по ски са оставили следи много спортисти, треньори, деятели и спомоществуватели. Наши състезатели са положили основата на ски движението на страната. Немалко са участниците на световни, олимпийски и европейски първенства. Има и носители на призови места от тези спортни форуми.

Председател на първото ръководство е Климент Симеонов (известен като Чичо Климе, състезател и деятел и във футбола, а след Втората световна война и авторитетен журналист, завеждащ спортния отдел на в-к "Земеделско знаме"). Негови заместници са П.Арнаудов и М.Ганева, секретар е Лозан Коцев (също известен като футболист и футболен деятел), касиер - Надя Попова, отговорник за спортната дейност - инж. Христо Тошев, домакин - Д.Христов (Шаро), медицински съветник - д-р Иван Иванчев. Още тогава, през 1939 г., Климент Симеонов проявява склонност към журналистиката, като редактира скиорския бюлетин "Снежна Витоша".

Сред първите масови скиорски прояви е щафетното бягане по княжевската трамвайна линия. Между 1934 и 1938 г., отборът на "Витошки скиор" участва в първенството на страната с Павел Ваташки, С.Богданов, С.Тодоров, Х.Тунев, К.Шопов, О.Бранков, Драган Каранов, Борис Астарджиев, Бончо Шошев и др. Най-добрите състезатели - Христо Тодоров (Ицко) и О.Милков, са включени и в националния отбор. Следващи председатели на "Витошки скиор" са Ивайло Владигеров, от 1938 година Драган Драганов, който води клуба до обединението му с "Момина скала". Членове на ръководството по това време са Георги Ганев, Б.Марков, М.Миладинов, Г.Кондов, С.Великов, М.Савова, П.Великов, П.Михайлов, М.Илиева. До обединението, в туристическото дружество "Момина скала" членове на ръководството са Кирил Гълъбов, Драган Каранов, Бончо Шошев, А.Митов. Годината на обединението е 1939, а във временното ръководство влизат Георги Ганев, Христо Каранов, Г.Христов, М.Стоянов, Кирил Гълъбов, Бончо Шошев, Г.Златанов, М.Христов и Павел Цоцорков.

През следващата година за председател е избран Л.Кирчев, а през 1942 г. начело е Димитър Григоров (Бирлика), който е и футболен деятел. Развитието на спортното майсторство носи и първите отличия за княжевци. Никола Делев печели 2 титли от държавното първенство през 1944 година - северна комбинация и 18 км. ски-бягане. Той участва и в олимпийските игри в Сент Мориц (Швейцария) през 1948 година. По-късно става и треньор в "Славия" и създава редица добри състезатели, които печелят държавните първенства. След прекратяване на състезател¬ната си дейност е дългогодишен фото-репортер във вестник "Народен Спорт". Освен него успешни изяви в този период имат Никола Дишков, Любомир Врингов, Петър Николов, Методи Йовчев, Грета Клайн, Йордан Константинов, Димитър Златанов, Данаил Звездов, Иван Господинов, Петър Пипев, Цанко Александров, Красен Иванов, Диди Охотникова, Емилия Ангелова и други. В първите години след войната скиорите от Горна баня, Княжево, Бояна, Владая и Красно село се обединяват под името "Момина скала", вече и с нови изтъкнати състезатели: Александър Шаламанов, Б.Гочев, А.Петров, Надежда Савова, Величка Чолакова, Цветана Георгиева-Жук, Богдана Чипева, Надежда Будевска.

След 1955 г. спортната чест на витошките скиори успешно защитават Никола Салчев, Любомир Станишев, Николай Здравков, Никола Лазов, М.Димитров, Георги Георгиев, Любомир Цветанов, Георги Джамбазки, Любомир Атанасов, Д.Занчев, Николай Ваташки, Благой Ваташки, Цветан Игнатов, Любомир Панталеев, Ангел Митов, Ангел Драганов и други. По това време изгря и единствената, не само у нас, скиорско-футболна звезда на Александър Шаламанов, който е първият български спортист, участник на световни първенства по зимен и летен спорт (През 2004 година, друга изтъкната състезателка на "белия" клуб - Евгения Раданова, стартира на олимпийските игри в Атина и повтаря подвига на Шами). През 1960 г. той стартира в алпийските ски-дисциплини на олимпийските зимни игри в Скуо Валей (САЩ), когато тези дисциплини важаха и за световно първенство, защото такова не се провеждаше в годините на олимпийски игри. След 6 години Витоша и Бояна имаха в негово лице и футболен национал - на световния шампионат в Англия. Шами остана на футболния терен и предаде скиорската щафета на фамилията Шаламанови в ръцете на брат си Павел. Той също бе изтъкнат национал, а като треньор направи от племенника си Стефан неофициален световен шампион за деца на слалом (каквото е първото място за купата "Тополино") в Италия през 1985 г., а три години по-късно и световен шампион за юноши, пак в Италия.

В този списък е редно да посочим и името на Петър Панков, който не просто участва на олимпийските игри в Инсбрук през 1976 година, но и стана първият българин, намерил място в първите двайсет на такъв форум в беговите дисциплини. Сред мъжете в ски-бягането се отличаваха Петър Величков, Иван Генов, Тодор Машов, Милуш Иванчев, Николай Халембаков и други, както и алпиецът Стефан Златарев. Женските ски на "Славия" също имаха своето златно време между 1970 и 1990 г. с алпийките Антоанета Златарева, Димитринка Димитрова, Мария Клисурска, Александрия Кърлева, Юлия Цветанова, Пепа Мицева, Николина Чоевска, Таня Стефчева, открити и изваяни от вещата ръка на треньор, като Борис Златарев. Внимание заслужават треньорите на славистките скиори, които ги изведоха до най-високото равнище у нас: Никола Делев, Станой Илиев, Любомир Врингов, Борис Златарев, Димитър Петров, Стефан Стефанов, Зефир Зефиров, Георги Каневчев, Страхил Каранов, Павел Шаламанов, Цветан Игнатов, Георги Георгиев, Димитринка Димитрова.

Хегемонията на спортистите от белия керван на "Славия" продължаваше до началото на новото хилядолетие, когато главно в алпийските дисциплини "Славия" оставяше за другите само по един-два златни медала (от общо осем) за мъже и жени на държавното ни първенство. Най-вече чрез Стефан Георгиев и за известно време Ангел Пумпалов и Петър Дичев (от 2002 година, те не са в "Славия"), а Надежда Василева, Ася Събева и Сашка Димова прекратиха състезателната си дейност. В последните години в "белите" редици изпъкват Боряна Златарева и Мария Киркова (също възпитанички на Борис Златарев), които са триумфирали и като републикански шампионки.

Данни за добро развитие днес показват юношите Веселин Гаврилов, Юлиян Христов, Кирил Манолов и най-малкият Стефан Златарев-младши, който спечели призовото четвърто място на слалом на световно първенство за юноши младша възраст в Марибор (Словения) през 2004 година. Дядо му, Борис Златарев, от няколко години е спрял с треньорската работа, но да остане извън ските е невъзможно и винаги е готов да помогне с опит и знания на ски-клуб "Славия". Той, както и всичките му колеги от ръководството, остават признателни на редица шефове на ските при "белите" през годините, като Иван Господинов, Кръстан Диклиев, Здравко Манчев, Петър Чакъров. Особено уважение имат към покойния си председател и финансов благодетел Никола Евтимов (Никлето), за дългогодишната му помощ, както и към неговия наследник Владимир Евтимов.

В днешния ден, независимо от големите промени в икономиката и начина на финансиране на спортните сдружения, скиорите на "Славия", с много труд поддържат високо спортно-техническо ниво, което ги държи в полезрението на водещите треньори и са включени в националните отбори. Останалата част от състезателите съществуват благодарение на родителския ентусиазъм. Напоследък става все по-трудно да се посрещат дори и най-елементарните нужди в учебно-тренировъчните процеси, а и по време на състезания. С повече от скромните си треньорски заплати, останаха само двама "мохикани" - чичото и племенникът, Павел и Стефан Шаламанови. Те са за всички и за всичко, включително шофьори, администратори, водачи и какво ли не още...

Ски клуб "СЛАВИЯ"
www.slaviaski.com

  Tweet